След осем години емигрантство Пламен Маринов съветва младите да не си търсят късмета в странство


СЛЕД ОСЕМ ГОДИНИ ЕМИГРАНТСТВО В РОДОС 33-ГОДИШНИЯТ ПЛАМЕН МАРИНОВ СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО НАПЪЛНО УБЕДЕН, че да търсиш работа и реализация в чужбина е като да наливаш вода в пясък.

Младият човек сподели историята си пред в. „Борба“ убеден, че мястото на неговите връстници е в родината им, но и малко разочарован от факта, че държавата е повече мащеха за младите хора, отколкото майка за инициативните и предприемчивите.

Откакто се е върнал в старата столица, Пламен е подхванал малък бизнес – има пицария в един от големите търновски квартали. Заведението му е с над 100 места, а самият собственик прекарва там от 8.00 ч. сутринта до… 1.00 ч. през нощта. По думите на Пламен, това е оцеляване и непрекъсната работа, която го ощетява в личен и дори в здравословен план. Един от най-големите проблеми пък е с кадрите. Независимо от приличното заплащане, за четири години в заведението са се „извъртели“ над 50 души персонал, просто защото, по думите на търновеца, на хората не им се работи. Нещо повече, според него те са загубили трудовите си навици, а и почти всеки трети човек у нас отказва да работи за два пъти по-малко, отколкото на практика харчи.

Въпреки трудностите Пламен е оптимист. Горд е, че не дължи нито лев на банки, но пък признава, че мечтата му не е да се пенсионира като кръчмар. В момента той учи задочно философия във ВТУ и не крие, че иска един ден да се занимава с психоанализа. А за сегашната си дейност дори признава, че не я работи с удоволствие заради редицата пречки пред малкия бизнес, но понеже вече 15 години е в бранша е решил да поработи още малко, докато не открие нови хоризонти пред себе си.

Иначе търновецът завършил езикова гимназия, а после учил известно време във ВИНС във Варна. В Родос отишъл, без да знае и една дума гръцки, с намерението да поработи година, най-много две и със спестените средства да отвори свой собствен бизнес в България. Само че плановете му се променили и търновецът останал в чужбина цели осем години.

ЗА ПЪРВИТЕ ДЕВЕТ МЕСЕЦА ПЛАМЕН СМЕНИЛ ЦЕЛИ 22 РАБОТНИ МЕСТА ТАМ. Работил по строежи, в заведения, разнасял флаери, бил склададжия и търговски представител. В началото той и приятелката му спели в квартира, по-тясна от десет квадрата, която дори делили с още двама души. Впоследствие се установили в по-добро жилище за около 350 евро месечен наем, но така или иначе през цялото време българинът се чувствал като чужденец и изпитвал на гърба си недотам ласкавото отношение на местните хора. С други българи пък почти не се събирал, тъй като, по думите му, нашенците си остават с родния манталитет на малко завистливи и недотам дисциплинирани работници… След годините, прекарани в емигрантство, Пламен не крие, че парите, които изкарал, далеч не си струват лишенията и униженията и затова съветва младите си сънародници да поемат към Терминал 2 само в краен случай.

НАЙ-ЛОШИЯТ МУ СПОМЕН ОТ РОДОС Е СВЪРЗАН С ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА. По това време търновецът работил по строежи с още 53-ма албанци, един циганин от Полски Тръмбеш и един негър от Сенегал. Случило се така, че сенегалецът слязъл, без да го предупреди, от талпата, Пламен загубил равновесие и паднал от около два метра височина. Срязал дясната си ръка, а за да стигне до най-близката Спешна помощ – на около 80 км, шофирал сам с лявата… Впрочем младият мъж показва и други белези – спомен от престоя му в Родос, откъдето си дошъл и със спукани ребра, също в резултат на тежък труд. За гръцките си работодатели Пламен не казва нито добро, нито лошо, но пък е категоричен, че самият той, като човек, който дава работа на други хора, се стреми да бъде коректен, изискващ, но и справедлив.

„Много често съм си мислел, че нямам претенции към държавата ни, обаче като данъкоплатец имам изисквания. Такива като мен ни скъсват от проверки – данъчни, ХЕИ, общински инспекторат, пожарна, полиция… А аз прекарвам по 17 – 18 часа в заведението си, прецаквам личния си живот и здравето си, просто не живея, а само работя. Мисля, че е редно управниците ни да вдигнат заплатите в държавния сектор и така постепенно колелото ще се завърти и нещата може да тръгнат към по-добро. Защото в последните години пренебрегнахме правило номер едно в икономиката, като просто убихме потребителя с ниските възнаграждения. Единствените неща, за които харчим, за сметки, данъци и текущи нужди. Не потребяваме нито култура, нито другите неща от т. нар. „потребителска кошница“. Така стигнахме до парадокса една продавачка да се сърди за възнаграждение, което е по-високо от това на лекаря и учителя, а те са ни крайно необходими“, разсъждава за българската действителност Пламен Маринов.

Елена ЧАМУРКОВА


Какво четем:

🔴 Правителството купува смартфони на социално слаби деца

🔴 След тежка катастрофа Венци оцеля с 34 операции на два континента

🔴 Синът на починалата Петя: Кола, айрян... така ли се лекува септичен шок?

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе