Рилския манастир – повече от 1000 години история
Независимо къде пътуваме и дали е близо или далеч, историята на всяко място оставя следа в нас. Но Рилският манастир не е само история на една сграда, той съхранява историята на цял един народ. И въпреки, че за много хора е само туристическа атракция, манастирът продължава да е ценен за българите и да съхранява голяма част от българската история.
Най-хубавият от българските манастири – Рилския манастир
Кога посетихме манастира
Нерядко стигаме до Рилския манастир, харесва ни, особено ако имаме възможност да сме там извън официални български празници. Просто ей така, за да сме в Рила и в манастира. Студеният въздух есента и красотата на планината най-често ни отправя към този регион. Но нямаме любим сезон, в Рилския манастир винаги е хубаво.
Снимка от дрона на нашият приятел с дрон :) Стефан.
Рилски Манастир 42.133304, 23.340025
А ние последно бяхме в края на септември, наистина имаше много хора, бе неделята след 22-ри септември и навсякъде извън манастира бе пълно със спрели автомобили. Ние подминахме леко манастира и се отправихме към гроба на светеца, създал Рилската обител.
Историята на Рилския манастир
Рилският манастир е основан от най-големия български светец – свети преподобни Иван Рилски (876 – 946 г.). В началото на X век, по време на цар Петър (927-968), възниква и манастира. Първоначално манастирът не се е намирал на сегашното му място, а няколко километра по-нагоре в планината. Имал е скромен вид, като в началото е подслонявал само отшелника, а по-късно и неговите ученици.
Свети Йоан (Иван) Рилски – на много места Иван Рилски е записан като Йоан. Това е монашеското му име и във всичките 15 жития, писани през различни векове, е употребено това име.
Църквата до пещерата на Св. Иван Рилски
Изображение на свети преподобни Иван Рилски може да видите на гърба на монетата от 1 лев.
По времето на местният феодал Стефан Драголов (Хрельо), Рилският манастир започва да се гради на сегашното му място. Около 1335 г. е изградена най-старата постройка в двора на манастира – Хрельовата кула, както и жилищни сгради около нея. В днешно време на Хрельовата кула може да се качите и да видите стенописите в параклиса на върха на кулата. Както и гледка на манастирския двор и църквата от високо. Стенописите на параклиса са с голяма художествена стойност и са защитени със стъклени витрини.
Хрельовата кула, най-старата постройка в манастирския комплекс
Целият манастирски комплекс, в сегашният му вид, се изгражда през XIX век. Красивата и величествена църква в двора „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година. А в изработването на стенописите и резбите са участвали най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи (1840-1872 г.).
Жилищните сгради обграждат отвсякъде манастирския двор, като оформят неправилен петоъгълник. Високи са 4 и 5 етажа и са изключително красиви. По етажите може да се качите само ако сте гости на манастира.
Рилският манастир една януарска зимна вечер
В манастира може да пренощувате. Стаите са чисти и скромно обзаведени, но може да се насладите на спокойствието, царящо в манастира през нощта, което много контрастира на празничните дни.
Гробът на Св. Иван Рилски
И да се върнем към нашата история, когато подминахме манастира и се отправихме към гроба на Свети Иван Рилски. Паркирахме до човек, който продаваше сладолед и захарни залъгалки за деца и се отправихме по пътечка между скали и високи ясени към пещерата на светеца. Преди векове някъде тук е било първото местоположение на манастира.
Гробът на свети Иван Рилски 42.150789, 23.373306
Въпреки че носих Ани през цялото изкачване, не ми се стори да е много тежко и недостъпно. Десетина – петнайсет минути спокойно ходене, нагоре. И се озовава човек пред каменна църква, почти вградена в скалата. От ляво на постройката е входа на църквата, а отдясно е входа към отшелническата пещера.
Църквата до пещерата на Св. Иван Рилски
Последните пет години от живота си светецът прекарал в пещерата в пълно усамотение и след като починал, бил погребан в пещерата. Няколко месеца по-късно се явил на един монах и мощите му били изровени и откарани в тогавашната столица на България – Търново. А оттам мощите били местени многократно през вековете, за да се завърнат в новата църква на манастира, където са и до днес. И където можете да им отдадете почит.
Свещи в пещерата на Свети Иван РИлски
По-късно до пещерата е изградена и каменната църква, която е обновена през 1820 г. А в самата пещера има дървена стълбичка, която води до тесен отвор в тавана ѝ. Съществува поверие, че през отвора може да се провре само този, който е достатъчно праведен. Не съм чувал някой да се заклещи, но съм виждал хора да се разколебават. На входа на пещерата, както и на чешмата близко до нея, ще видите хиляди хартийки, оставени от поклонниците, търсещи помощ от светеца. Хиляди болки, желания и молитви.
Мекици, хляб и биволско мляко
Какво по-просто от това? Когато и да посещаваме Рилския манастир, винаги се отбиваме до манастирската пекарна да похапнем мекици, да си вземем хляб и биволско кисело мляко за у дома.
Мекици с пудра захар на Рилския Манастир
Пекарната трудно ще я объркате, намира се съвсем близо до едната от двете порти на манастира, но е извън пределите на стените му. Пресичате малка рекичка по дървено мостче и къде по миризмата, къде по опашката от хора, се озовавате пред едно прозорче, откъдето можете да си купите вкусотиите. Много обичаме да хапваме мекици тук. И въпреки, че съвсем наблизо има и ресторанти и хотели, ние винаги предпочитаме мекици и топъл хляб.
Ани похапва мекици
Рилския манастир – част от световното историческо наследство на ЮНЕСКО
Последните 100 години не са били лесни за манастира. По време на комунистическия режим в България е било решено (1961 г.) да се спре църковната дейност и да се превърне в музей, под егидата на Министерство на просветата и културата. Тогава, за няколко години монасите са били изселени по други големи български манастири. Но няколко години по-късно (1968г.) им е било разрешено да се върнат и отново започнали да се грижат за манастира. През 1983 г. манастирът е обявен за културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. От 1991 г. се възстановява монашеския статут на манастира.
Красивите стенописи на църквата
Озовали се на манастирския двор сред много туристи и малко монаси се отправихме към църквата. Както споменах, по празнични дни, особено пролет и есен, в манастира винаги е пълно. Уикендите също са доста натоварени. В църквата запалихме по свещичка, все пак бе неделя. И отново излязохме на двора. Оттук Мими реши да отиде и към музея на манастира, а после се качихме на Хрельовата кула.
Църковно-историческия музей
В Рилския манастир се намира и „Пощенска станция Рилски манастир 2643“, което е малко странно, но и чудесен повод да си изпратите по някоя картичка на приятелите.
Вероятно най-подценяваното място от посетителите в Рилския манастир е неговият музей, в който всъщност ще искате да прекарате много повече време, отколкото във всички останали части на манастира. Някак си той често остава в сянката, докато всички (с пълно основание) се любуват на невероятната църква, красивия двор и вкусните мекици и кисело мляко. Но ако още не сте влизали поне веднъж в музея, следващия път си отделете време да поправите тази грешка.
Музеят на Рилския манастир е всъщност това, което ще ви разкаже нагледно 1000-годишната история на светата обител. Докато старите паянтови сгради са били заменени с нови и следите от годините редовно се ремонтират, в архивите на манастира се пазят парченца от всеки важен момент или период в неговата история.
Манастирския двор
Какво включва музея на Рилския манастир
Музеят понастоящем е разделен на 4 отделни експозиции – исторически музей, етнографски музей, изложба на икони и възстановки на стаи в традиционен български стил. Историческият музей съхранява най-голямата експозиция, като в него можете да видите книги, предмети от бита, религиозни предмети, художествени произведения, дори оръжия на едновремешните обитатели на манастира. Всички те заслужават своето внимание, а след като им отдадете необходимата почит, ще стигнете и до най-атрактивния обект в музея – Рафаиловия кръст. Рафаиловия кръст представлява дървен резбован кръст с размери 80 см на 42 см и дебелина 3 см. Той се смята за шедьовър на дърворезбата не само в България, но и по света. По него има изрисувани 600 дребни фигури и 36 религиозни сцени. Твърди се, че е изработен от монаха Рафаил в края на 18ти век. Работата по него продължила 12 години, а накрая авторът му ослепял.
Другите експозиции са не по-малко впечатляващи – в етнографската ще откриете различни традиционни български костюми от различни периоди на историята ни. Интересни са и възстановките на четири традиционни български стаи – копривщенска, тетевенска, кюстендилска и чирпанска. Истината е, че ние още не сме виждали на живо тази експозиция, но виртуалната разходка на сайта на манастира ни помага да си я представим.
Важна отделна експозиция е и тази с иконите, в която можете да разгледате някои от най-старите икони на манастира.
Вход за музея
За всяка от четирите експозиции се плаща отделна такса вход, като има отстъпки за семейства с деца. Можете да си купите и комбиниран билет за четирите експозиции от касата на историческия музей.
Рилският манастир е със статут на селище с население от 58 жители – по настоящ адрес.
Правила за посещение на манастира
В манастира не се допуска: – тютюнопушенето в манастирския комплекс;
- влизането в неприличен вид – къси поли, къси панталони, потници и всякакво друго оскъдно облекло;
- правенето на снимки и видеоклипове в храма и манастирския музей;
- качването по етажите на жилищните сгради на манастира;
- вдигането на шум, както и влизането с домашни любимци.
Рилският манастир е действащ мъжки манастир, често може да видите монаси. Тук един монах обикаля църквата с клепало в ръце малко след залез слънце.
В храма:
- обезателно се пази тишина;
- мъжете влизат в него гологлави (т.е. без шапки);
- забранено е влизането с бебешки колички, туристически раници и друг обемист багаж;
- когато се молим пред иконите, или пред раклата с мощите на св. Йоан, не бива да поставяме ръце върху тях. Светите икони, както и светите мощи се почитат единствено и само с целуване;
- запалените свещи не се държат в ръце, а се поставят на отредените за тях места – ниските свещници за упокой и високите за здраве;
- не е прието в храма да се седи с кръстосани крака, да се държат ръцете в джобовете, както и използването на GSM апарати.
Да опитаме българско вино по пътя за Рилския манастир
Ако да посетите Рилския манастир не ви е достатъчно, може да се отклоните към село Смочево. Там има бутикова винарска изба с тракийско-английското име Меди Вали. Там може да опитате интересни и приятни вина, богати на вкусове и аромати. Нашето посещение там винаги е много весело.
Село Стоб – още една идея по пътя
Малко след като се отклоните от магистралата, ще минете и покрай отбивка за село Стоб. Ако имате време и желание, обичате да се катерите по пътечки и не ви е страх много от високото, може да се отбиете към Стобските пирамиди. Малко сюрреалистична картина на червеникаво-оранжеви пясъчници, които се сблъскват с ерозията. Пирамидите много напомнят на Мелнишките пирамиди, но не са в такъв мащаб.
Как да стигнем до Рилския манастир
Пътят до Рилския манастир е добре поддържан и редовно почистван през зимата, но и с характерните за местния релеф множество завои и прилична денивелация, които може да поизмъчат пътниците, на които им прилошава при пътуване. Все пак, районът е много облагороден, а по пътя има и множество хотели, ресторанти и места за почивка.
Основният път започва от отбивката по АМ Струма, на няколко километра преди Благоевград, в района на Кочериново. Ако идвате от София, бихте могли да стигнете и по предишната отбивка – за село Смочево. И двете са указани с големи табели и ще е трудно да ги пропуснете. От отбивката до манастира разстоянието е 30-40 километра, както казахме, с доста завои.
Ако не сте със собствен автомобил, имате няколко други варианта да стигнете до Рилския манастир с обществен транспорт:
С влак: Най-близките точки, до които можете да стигнете с влак, са Благоевград и Дупница. От София влакът тръгва от Централна гара, а ако сте от друг град и сте ентусиасти да пътувате с влак, по-добре проверете на сайта на БДЖ какви са ви възможностите. След това ще трябва да стигнете до манастира с автобус.
С автобус: от София има един директен автобус на ден, тръгващ от автогара Овча Купел в 10,20 сутринта и в 15 ч наобратно. От Благоевград има автобуси в 7, 12 и 15 ч. От Дупница трябва да се качите в 6,40 или 14,15.
Какво четем:
🔴 Най-любими имена с имен ден в петък! Не пропускай да им честитиш! На 6 октомври празнуват🔴 Как овчарят стана маршал Историята на Климент Ворошилов е като холивудска приказка
🔴 Какви са ползите от уникалния минерал шунгит?
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
