"Сирийския шивач" Надим - наше момче в родопското село Крушево
От близо четири години родопското село Крушево се е превърнало във втори дом
на 30-годишния Надим Асфур, по-известен като "сирийския шивач". Пристигнал в гърменското
село, бягайки от войната в Сирия, която тогава придобила застрашителни размери.
Тогава той тръгнал от вече разрушения си роден град с още 14 души. Целта на всички била да достигнат до Германия, но той, баща му, брат му и сестра му стигат до България и остават тук. Малко по-късно роднините му заминават за Германия, а Надим остава в гърменското село Крушево. Той има бежански статут у нас и е регистриран като жител на Крушево и община Гърмен.
"Доволен съм, че останах тук. Доволен съм, че намерих работа в местния цех. Работното време е добро. Нормални 8 часа. Хубаво е". Добавя, че заради бързината и сръчността си е добил прозвището "сирийския шивач".
Има завидни способности с иглата и може да засрами дори и най-добрите български шивачки. Разказва, че в родината си също е шиел. Затова му било лесно да свикне с работата. Преди това обработвал каменни плочи (тикли), но му се видяло тежко и решил да започне да работи в цеха.
В началото на престоя си в България бил открит чрез "Фейсбук" от английско семейство, което живеело в Крушево. Двамата съпрузи му предложили помощ и подслон в селото. Няколко месеца живял при тях на каравана. След това с помощта на всичките му нови съселяни успял да облагороди сградата на отдавна несъществуващото вече местно училище и го превърнал в негов дом. Там има всичко необходимо за нормален живот – спалня, кухня, баня, тоалетна и т.н.
Докато ни разказва в паметта му изплува един изключително страшен и тъжен спомен. Една вечер докато той и семейството му спели, в родния му град паднала бомба. "Кой умря, кой остана жив не знам. Всичко беше в прах. В моя роден град, където живеех няма никой вече. Но имам роднини в Сирия. Разхвърляни сме. Моята сестра също беше тук, но се върна, защото нейния мъж така иска", продължава да реди щрихи от живота си Надим Асфур.
След няколко месеца престой в Германия баща му Джелал се прибрал в Сирия, защото искал да си живее там. Надим поддържа връзка с него и казва, че е добре. Но нищо не е както преди – всичко е станало по-скъпо, а животът се утежнил. От повече от година обаче няма ни вест, ни кост от зет му. Никой не знае какво се е случило с него.
"Сирия е разделена на две части – в едната горе-долу може да се живее, но в другата е много лошо. Войната няма да свърши скоро. Трябваше да приключи още първата година, както беше в Иран и Египет, но в Сирия така е вече седма година", продължава Надим.
Мечтата му е да иде в Германия, но в този момент не може. Трябва да живее пет години в България, за да получи българско гражданство и да може да пътува свободно из Европа. Другото му искрено желание е отново да се върнат старите времена. Да иде при семейството си, да седнат заедно на масата на дълги разговори. Но си дава сметка, че това ще е много трудно.
"Дано дойде това време вече", е надеждата на младия мъж.
В магазина той ни разказва за семейството си. "Имам още четирима братя и три сестри. Единият е в казарма. Имам брат и сестра в Германия, а останалите са си в Сирия. Майка ми беше болна и почина преди три години. Много ми липсват".
Когато дошъл в Крушево му било много трудно, защото никого не познавал. Тогава се появил 24-годишният Сабри, който станал най-добрият му български приятел. Сабри дори му дал да кара неговата кола.
© Ерол Емилов
Надим заедно с най-добрия приятел Сабри
"В началото имаше много хора, които го отхвърляха, защото е непознат. Но като
видяха как се държи и какъв е веднага се сприятелиха с него", разказва Сабри. В разговора се включва и продавачът в магазинчето дядо Алил Караасанов. Според
него в началото хората в Крушево малко се страхували от Надим, но бързо го приели
като свой съселянин и свикнали с него. "Сега не знам ако замине, как ще му е. Ние свикнахме с него и ще ни е трудно,
ако си тръгне. Той си е наше момче", обясни дядо Алил.
© Ерол Емилов
Продавачът дядо Алил Караасанов
Питаме сириеца какво прави през свободното си време и той ни отговаря следното:
За времето, в което живее в Крушево, е научил много добре български език и говори
свободно с приятелите си у нас. В България му харесва, нищо че мисли и за Германия.
"След работа почивам един-два часа, пия кафе и със Сабри палим колата и отиваме
някъде на разходка. В Банско ходим, в Благоевград, във Велинград, в Гоце Делчев.
На дискотеки сме били, на ресторанти". Какво четем:
🔴 Защо Пецата от панелката се дразни от Григор
🔴 Спрете да мислите за 11 неща и ставате щастливи
🔴 Бензинджията с пожарогасителя се сдоби с международна слава
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
