Трявна – от нашенско по-нашенско...

Китното и спокойно градче, закътано в полите на Балкана, е наистина едно от уникалните български местенца – като природа, като свеж планински въздух, като усещане за нещо старовремско, като завидно спокойствие, като чистота, като дух...
„... С връзка на Царева ливада, че как иначе? Всички връзки са на Царева ливада...“, обяснява уж спокойно, а малко троснато касиерката на жп гарата в Габрово, когато я питаме дали влакът за Трявна е директен. Отговорът й – още повече изречен с убедителен тон, буди смях, естествено, но пък и не върви да се захилиш на гишето, най-много да си изпросиш някой епитет. А си е смешничко, защото т.нар. Царева ливада, балканско село на 4 - 5 км от Дряново и на 9 км от Трявна, си е съвсем обикновена българска гаричка, с малка чакалня, спретната наистина, с опушена кебапчийска барака, на която виси дълбоко семантична табела „Който разбира при Цонка се спира“, и където няколко явни разбирачи са насядали около три олющени маси, бистрят политиката и отпиват на едри глътки от големи халби.

А иначе името Царева ливада се връзва едно към едно със стогодишните дървени пейки в чакалнята, които, макар и пребоядисани няколко пъти, носят белега на социализма, при това от първите му години. На едната е издълбан дълбоко с нож култовият надпис „Да живее Сталин!“, което пък подсказва, че същата тази пейка е навъртяла поне половин век...

А през Царева ливада, колкото и да е странно, настина минават доста влакове и всякакви връзки се правят – за Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Горна Оряховица, за къде ли не... Е, точно зад гаровата постройка е вдигнат триетажен хотел, прясно боядисан в червено, три звезди, и ха си се загледал, ха край входа са се изнизали десетина овце, напътствани кротко от възрастен овчар с гега. Пасторална картинка. По-надолу, само на петдесетина метра пък, се кипри плувен комплекс и някакви плейбои по боксерки се правят на плувци...

Иначе, ако човек пътува от Варна за Трявна не с личен автомобил и иска да избегне прекачването по автобуси, хваща влак за Горна, оттам прави връзка за прословутата Царева ливада и после се лашка още 10-ина минути до Трявна. Китното и спокойно градче, закътано в полите на Балкана, е наистина едно от уникалните български местенца – като природа, като свеж планински въздух, като усещане за нещо старовремско, като завидно спокойствие, като чистота, като дух, а бе... от нашенско по-нашенско, както се казва. Пристигането на тревненската гара, дори с много багаж, не е проблем, защото такситата чакат всички влакове.

Бакшишите са любезни и няма да ви излъжат
То и няма как, щото тарифата е универсална за целия град – от която и точка да е до която и да е друга в Трявна жълтите коли возят за 2 лева. Какво му плащаш? Ако пък искаш и тези 2 лв. да спестиш, нарамваш сака и полека-лека, пешком, след 20-ина минути си на другия край на градчето.

„Ей, обезлюдява градът ни, майка му стара – тюхка се шофьорът, който ни кара до хотела. – 15 000 души население ни броиха преди 15-ина години, сега са останали три пъти по-малко. Ама то и 5000 нямаме, щото много имат местна регистрация, пък не живеят в града. Работа няма тук, младите се разбягаха. Пък и развлечения няма много, да ви кажа. То чист въздух, чист въздух, добре. Ама само с въздух става ли бе, хора? Тука трябваше да направят нещо да има развлечение за туристите. Нали уж е курорт. Пък то като минеш два пъти по главната улица, и научаваш града. После какво?...“

Това за главната улица си е чиста истина. На човек да разгледа Трявна и да разучи забележителностите й, не му трябва много време. И ден стига, достатъчно е да не улучиш кога точно почиват някои от музеите. А за обиколката не ти трябва гид – може да се въоръжиш с една малка брошурка за града, в която има карта с всичко онова, дето трябва да се види. Добре е наистина да почнеш от уличките, в т.нар. Стар град, макар че това е условно понятие. Все пак тесните и причудливи калдъръмени улички в района на площад „Капитан Дядо Никола“ човек наистина трябва да измине – при това бавно и да гледа с широко отворени очи.

Къщите, съхранили архитектурния облик на Възраждането
са само част от атмосферата на миналото, пропита с много, със страшно много история. В този бунтовен балкански край като че ли всяко кътче напомня за ония времена, белязани с много мъка, с много кръв и с още повече жажда за свобода и справедливост. Както си вървиш по уличките на Стария град, виждаш огромен камък в двора на градина, приютила модерна, но уютна и китна къща. Зачиташ се в надписа и разбираш, че точно на това място е развят байракът на Априлското въстание. Тръпки те побиват... Къщата музей Ангел Кънчев къта уникални документи, свързани с живота и дейността на тази видна възрожденска личност. Само като се загледа човек в картата на местата, които революционерът е обходил, му се завива свят – този патриотин като че ли е пребродил не само цяла България, а и цяла Европа, със забитите знаменца по картата – местата, където е създал революционни комитети...

Иначе на площад „Капитан Дядо Никола“ всяка постройка е забележителност. Не може да пропуснеш в обиколката музея „Тревненското школо“. Построено е през 1839 г. и е едно от първите светски училища в България. В продължение на 8 години тук е учителствал Петко Рачов Славейков. Поне час ти трябва, за да разгледаш всичко. Архитектурата с вътрешния двор, грейнал в цветя и зеленина, създават усещането, че времето е спряло. Нещо повече, времето като че ли върви назад. Особено ако човек почне обиколката си в школото от интересната експозиция „Времеизмервателни уреди от Античността до началото на 20 век“ – една прелюбопитна колекция, реставрирана от Георги Везиров.

На стената тук се мъдри часовник, чиито стрелки се въртят обратно
И часовете на циферблата така са подредени. Тайната на часовника разкрива едно от любезните момичета гидове в музея – той е направен така за окачане на стената в бръснарницата, където, като си на стола и погледнеш назад, да видиш точно колко е часът...
Иначе в тази сбирка може да се види какво ли не – пясъчен и огнен часовник, стенни и каминни часовници с огромни махала и кукувички, дори пишеща машина с марката „Мерцедес“ е запазена. В съседната зала на школото пък е подредена изложба, която на друго място в България не може да се види. И в Европа не може. Платна и статуетки, дарени от братята Димитър и Никола Казакови. Гледаш и не вярваш на очите си – толкова много живот, толкова много фантазия, толкова много багри, толкова много усещане за реалност и приказност, събрани на едно място. Платната на Димитър Казаков преобладават, неслучайно негова картина краси и днес Лувъра. Творец с неповторим стил и усет за детайла, уловил и запечатал за поколенията много и все интересни човешки образи.

Многообразие от лица, в които се преплита като че ли цялата Вселена
с всичките й измерения на нюанси и настроения. По-семпъл и по-топъл като че ли с четката е Никола Казаков, но и неговите работи погледне ли човек, не може да сбърка с друг творец. И цялата тази наистина великолепна сбирка от близо 600 произведения на изкуството е дарена от братята...
Като стана дума за дарение – ами каквото и да си говорим, оная епоха, за която иде реч, е била съвсем друга и в това отношение. В сградата на школото, където е съхранена и класната стая за обучение на учениците от различните възрасти, на видно място е окачен надпис, който разказва историята. От него става ясно, че Никола Стоянов, богат търговец от Трявна, дарява цялото си имущество за построяването на училището. Не е спонсор този човек, не се занимава със спомоществователство, не е отпуснал някой лев по някоя дарителска кампания. Просто решава да вложи всичко, натрупано с труд и мисъл през годините,

щото с калпазанлък имане не се трупа,
в едно общополезно дело. Благородно дело. Де са съвременните богаташи? Освен за яхти, лимузини и воаяжи до екзотични дестинации за нещичко от този род да са развързали кесията, а?...

Докато си блъскаш главата над тези въпроси, спираш пред Райковата къща. Този архитектурен възрожденски ансамбъл е строен през 1846 г. от уста Димитър Сергюв.Това е родният дом на Пенчо Райков, първият български професор по химия. Освен етнографската сбирка тук гостува една интересна експозиция – на захарни изделия, произведени във фабриката в Горна Оряховица. Стаята, в която е подредена сбирката, е приказна – като се почне от дърворезбата на тавана, мине се през старовремските мебели – изключително стилни, комфортни и изящно изработени, и се стигне до десетките кутийки от лакомства – бомбони, захарни пръчици, халва, бидонче за салеп и какво ли не. Огромна старинна бомбониера по средата на масата е пълна с десерти, от които всеки посетител може да вкуси. Е, те естествено не са от 30-те години на миналия век, но пък подслаждат настроението начаса. Фотото тук е задължително – може дори да се щракнете с оригинално наргиле и да помолите да ви пуснат грамофона, от ония, дето се навиват с пружина и са е с една огромна тръба. Каква мелодия ще прозвучи, не е много ясно, но

нищо чудно да се излее мекият и топъл глас на Аспарух Лешников
с неговото „Страстно обичам жените...“
Задължително е след вечерята в някоя от многобройните тревненски механички – обикновено закътани във вътрешните дворове на къщите, или пък изнесли маси и столове в битов стил току на калдаръмената главна улика на Стария град, да се завъртите около 22 часа около кулата с часовника. Тя е символът на града. Строена е през 1814 г. заедно с Кивгирения мост пак от майстор Димитър Сергюв. Просто изчакайте да стане 22 ч. И слушайте внимателно. С 10-те удара на часовника над площада и над градцчето се понася нежна, топла мелодия – зазвучава песента „Стройна се Калина вие“, по текст на Пенчо Славейков. Точно в този миг площадът като че ли замира. Туристи спират на място, защракват с фотоапарати, не свалят камерите от лицето си, а мелодията и текстът буквално спират дъха.

„За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла...“,
носи се над площада и препраща това послание някъде далеч, далеч във Всемира...
Разбира се, преди да седнете за вечеря в тревненска механа, задължителен ритуал е да ударите по едно кафе на пясък. Същото на вкус е като на „Етъра“, но у дома не може да си го сварите. Не и по този начин. Ако пък следобедната разходка много ви е запотила, мястото е знайно – надигате халба жива бира в кръчмата току до Райковата къща. Пивото се произвежда на място по белгийска технология, а докато отпивате от изпотената халба, гледате през стъклото и как се прави – огромни излъскани до блясък варели, и още по-излъскани тръби, по които пенливата течност стига до бара... Докато пиете, няма как да не мернете край реката двойката щъркели, също един от символите на Трявна. Семейството красиви птици е свило гнездо на възможно най-символичното място – на високия комин на ... Музея на африканското изкуство. Все пак щъркелите са си африканци по произход, знаят къде да вдигнат дом и в България.

Шега няма, в Трявна има и музей на Африканското изкуство
Тук може да видите любопитна експозиция от Азия и от Черния континент – обредни предмети и копринени пана от Тибет, маски от Африка – една от друга по-причудливи и по-страховити. И ако това изкуство все пак ви се види малко странно и далечно, не се колебайте – оттук директно в Даскаловата къща. Атракцията тук е дърворезбата – само хора, целунати от Бог, могат да изваят с ръцете си подобно чудо. В две от стаите на къщата от началото на 19 век се кипрят две от чудесата на Трявна. Майстор дърворезбар Димитър Ошанеца и ученикът му Иван Бочуковеца сключват облог през 1808 г. кой ще извае на тавана по-красиво слънце. Работата им продължила от Гергьовден до Димитровден, а изпод сръчните ръце на двамата са се грейнали две чудно красиви слънца. Трудно може да се каже кой е спечелил надпреварата. И двете са измайсторени с душа, закодирали са в извивките си младостта, надеждата, спокойствието, увереността и мъдростта на творците...

И понеже стана дума за духа в Трявна – няма по-истинско доказателство като че ли за българщината и за вярата от храма „Св. Архангел Михаил“. Вдигната в чест на победата срещу византийците през 1187 г., по време на турското робство църквата е унищожавана три пъти до основи – запазени са в оригиналния си вид само желязната рамка на портата и една стена. Когато тревненци получили разрешение от султана да вдигнат часовниковата кула, покрай нея възстановили и стария храм, украсeн от старите тревненски майстори. Тук може да разгледате интересна колекция от стари икони, а най-ценният експонат е иконата на Света Богородица Троеручица. Запалената свещичка пред тази икона пренася в друг свят, в друго измерение...

И понеже е сигурно, че който дойде веднъж в Трявна, пак ще се върне, ще кажем, че тук почти всяка къща дава стаи за гости. Нощувките са от 20 до 40 лв. за двойна стая, а домакините са любезни. Щото знаят, че българинът, колкото и да е мачкан през годините, си е останал Човек. А пък Трявна е най-доброто място да усетиш, че си Човек...