Виктор Николаев



Той не е типичен водещ на  типично български телевизионен сутрешен блок. Не е арогантен и самовлюбен. Без амбиции в политиката. Прекалено възпитан. Дори малко затворен за журналист от неговия ранг. Спокойно мога да го нарека журналист в днешното време на самозванци. Приятно ми е, че в ефира има място за хора като него. Харесвам го като водещ на сутрешен блок, но съм сигурна, че един ден, когато се умори да става в 4 и поеме дълбоко въздух, ще видим най-доброто от него в документалната журналистика. Не, не го пенсионирам преждевременно, просто ми е интересно да го видя извън днешната му зона на комфорт. С това започва и разговорът ни, за да премине през БТВ, Нова телевизия и журналистиката като начин на живот. 

Виктор Николаев в Интервюто.

Какво те вади от зоната ти на комфорт?

Ето, например сега тази смяна на ролите ме вади от зоната ми на комфорт. Свикнал съм аз да водя разговора, колкото и клиширано да звучи.

Докъде журналистиката може да оправдае навлизането в личното пространство? Колко по-неделикатен може да си в разговор в ефир от разговор с приятели, например? Преминаваш ли я тази граница?

Преминаваш я. В живота може да си много по-деликатен, но като смениш социалната роля с тази на журналист трябва да я преминаваш. В студиото си в роля - не в лошия смисъл и не в театралния смисъл.

Ще ти дам пример, защото е нашумяло с разговора между "двете каки" - това всъщност е разговор между две жени, една част от него е със сексуален характер, но тя не беше отразена, защото не беше толкова важна. В такава ситуация в живота няма да ги разпитваш за този личен разговор, но понеже те не са просто две жени - едната председател на Софийски градски съд, а другата е скандално отстранена от там,  и разговорът им е свързан с премиера, той не може да остане не коментиран.

Същото се отнася и до всякакви трагедии, когато журналистът винаги е под прицел, въпреки че зрителят е голям потребител на подобни неща. Но да не започваме тема защо е така и дали можем да го обясним. Дори критиците на това нещо, първо го гледат, после критикуват. За съжаление има много подобни истории от тези дни - тази с изнасилвача кмет, с убийството на момчето във Враца… 

С мъжа, който уби жена си и детето си в Пловдив и после се самоуби… Трябва ли да влизат изобщо подобни неща в новините, да бъдат отразявани от медиите? Това не са ли силно лични трагедии?

И ние постоянно си задаваме този въпрос. Имахме дискусия точно по въпроса за тази трагедия в Пловдив във Вайбър - имаме една група на колеги, в която говорим, спорим, караме се, сдобряваме се. Когато трагедиите са лични - самоубийства, например, не ги отразяваме, защото е дълбоко лично. Ситуацията в Пловдив беше по-различна - т.нар. "разширено" самоубийство. Той уби жена си, детето си и после себе си. Той е отнел живот, не само своя. Излязоха снимки на това семейство и много хора се припознаха и казаха: "Но те изглеждат нормално, те са като нашите съседи, те са като нас". И нямаше как да не коментираме. Иначе дискутираме наистина сериозно до колко тези теми трябва да присъстват при нас. Хората и без това коментират, че сутрешните блокове са черни, мрачни и т.н. Но същите тези зрители гледат трагедии. Публиката понякога може да е малко лицемерна, хем не иска да гледа трагедии, хем го прави

В колко случаи гостите приемат въпросите като лично отношение? Кога се обиждат?

Позволявали сме си да сме по-настъпателни във въпросите си към хора, които могат да го понесат и са приели обществената си роля. В началото имаше политици, които приемаха въпросите ни като минаване на някаква граница, а то не е било така.

Колко пъти си се чувствал неудобно от някакво "преминаване на границата"?

Случвало ми се е. Казвал съм си:  "Това трябваше ли да го правим?", но не мога да се сетя за конкретен случай.

В колко часа ставате сутрин? То май си е почти през нощта това ставане? 

Редуваме се, един път ставам към 4.15, друг път - към 4.50. Тогава "се наспивам". 

Докога ще продължаваш така? Май не може до безкрай да ставаш в 4.

Мислил съм си и аз докога ще издържа, защото това ти отнема доста енергия и започваш да водиш един различен начин на живот, доста затворен.

Истината е, че откакто работя в сутрешен блок, го възприемам като нещо временно. А вече минаха 7-8 години.

Натоварването е не само физическо, постоянно трябва да следиш всичко, което се случва. Поне една емисия новини трябва да изгледаш на ден. И съм си мислил, че е временно, защото е нечовешко да го издържиш. В същото време намираш собствената си зона на комфорт, за която говорихме. 

Извади ли те от зоната ти на комфорт местенето ви от БТВ в Нова телевизия?

Да, беше стрес. Хем уж е същото. Хем пак е сутрешен блок. Докато се сработим, докато тръгне механизмът, докато направят студиото… Беше голяма крачка.

Морална ли?

Да. Писаха, че сме се преместили за пари. Няма такова нещо. Имаше едно нещо, което се случваше навън, и в същото време ние излязохме във ваканция. Неочаквана ваканция. Не искам да изпадам в детайли за причините, но се чувстваме добре, че тогава постъпихме така. Защото има моменти, в които като се поддадеш на подмяна, ще се поддаваш всеки път.

Можеш ли да се поддадеш на подмяна несъзнателно, без да разбереш?

Ако имаш информация - нямаш право да се поддадеш.

Виждаме за какво се използва журналистиката в днешно време, виждаме, че вирее на много малко места. И не го казвам с героична поза, виждам, че е глобален проблем. Не се употребява в името на това, за което е предназначена, а за да обслужи определен човек или определени кръгове.

Не ме разбирай погрешно - всичко, което изредих, не го свързвам с преместването ни  в Нова телевизия. Но не съжаляваме, сега с времето сме сигурни, че това е било правилното решение. Тогава имаше ситуация, в която трябваше да ваканцувам и да не виждам някакви неща или да ги виждам и отразявам. А те бяха сериозни, не можеш да ги пренебрегнеш. 

То тези "неща" като че ли пак са си на дневен ред?

За съжаление е така. Видяхме доклада - ние сме най-корумпираната държава в ЕС.

Каква е целта на сутрешните блокове. Вие не сте новинарска емисия. Каква е вашата цел? 

Целта е да сме актуални, това е най-важното! Трябва да дадеш максимално адекватна и интересна информация по горещите теми на деня. Опитваме се лека-полека да сме и малко по-позитивни. Но като се случи нещо важно - бомба, убийство, веднага се връщаме към новинарския рефлекс - да сме актуални, да сме първи, да реагираме бързо. Но ми харесва, че на хората май им се гледат и други, по-приятни неща - съдя по рубриката на Миролюба Бенатова за успели българи, които живеят в Америка. Ние пускаме откъси и много се харесват, без да има драма и трагедия. Обръща се трендът в положителна насока. 

По-добри ли сте от конкуренцията?

Ако питаш мен - по-добри сме, ако ги питаш тях - те са по-добри.

Теб те питам.

Смятам, че сме по-добри, по-бързи сме, по-добре усещаме кое е по-важното, кое е по-интересното, това е отработен рефлекс. Това е занаят, с времето започваш да усещаш нещата. 

Зрителите не знаят, но "битката" за актуален гост между две медии е страшно нещо. От какво зависи къде ще отиде въпросният човек - само от скоростта на поканата ли?

Различно е - понякога е да звъннеш пръв, понякога Министерствата гледат да редуват медиите, за да няма сърдити, понякога е да звъннеш лично. Наистина има битка за определени гости, темите често са същите. Актуалните. 

А другата битка - с гостите, които никога не отговарят конкретно? Кой всъщност е най-хитрият човек, който е заставал срещу вас с Ани?

Има много хитри гости, няма да споменавам имена, защото са актуални.

Някои не са много приятни, но аз се опитвам да се възпитам дори като видя пропагандни лъжци, да съм достатъчно спокоен, за да ги приема. Понякога е имало вътрешни бунтове, когато виждаш, че някой те лъже, но трябва да го изслушаш. Но зрителят вижда и усеща ако някой се измъква.

Има и ситуации, в които е добре да се пита по няколко пъти. Когато е важно. Не е голям героизъм. 

Сигурно има и приятни политици? 

Има хора, които са много симпатични в живота и неприятни в ролята си на политици. А и при повечето има промяна, когато от опозиция отиват във властта. Стават по-недостъпни. Може би е нормално.

Много твои колеги използват телевизията като трамплин към политиката? Не изглеждаш като човек, който има такива идеи.

Нямам такава идея, наистина. Не ми е интересно. 

Звезди ли сте водещите на сутрешните блокове, както е навсякъде по света?

Не. Разпознаваем си. Но аз съм  малко социопат - от колата - на работа, от работа - вкъщи. Малко се пазя, не обичам да съм център на внимание. 

Заплашвали ли са те във връзка с работата ти?

Не, нямам драстични заплахи. Недоволни е имало, но заплахи - не. Обаче имам един интересен случай. Карах Шкода и една сутрин влизам в нея, сядам и виждам, че седалката е много дръпната назад, следи от два крака на таблото, пушена и изгасена цигара, и оставени два лева. Казвам си: "Това не е моята кола" и излизам. Ама моята беше. Така и не разбрахме какво е това. Но не мисля, че е било заплаха, някаква случайност, може би. 

Кои са най-приятните хора, с които си говорил?

В БНТ в началото водех политическата част, после като отидох при Ани в БТВ започнах да разговарям с други гости - актьори, музиканти, хора на изкуството.  Бях ги виждал тези хора само по телевизията, никога не бях разговарял с тях. И това ми стана най-любимата част. И досега обичам да разговарям с такива хора. Искрено си почивам. Тогава забравям, че съм водещ и ги питам това, което бихме се питали сега с теб, докато пием кафе.

Дъщеря ти Дара е на 9. Знае ли за какво точно работиш?

Да, дори понякога през ваканцията съм я взимал с мен. Заплашвам я, че ако не слуша, ще я накарам да каже нещо "по телевизията". Не й харесва идеята.

Не се наспиваш очевидно, почиваш ли си поне добре?

Спомняш ли си, че ми бяха откраднали колата? И понеже обичам да пътувам, така си почивам, тогава заради това не можех да го правя. Така  се научих да правя пица, лазаня, нещо да върша с ръцете си. Това беше почивка за мозъка.

Може да гледате Виктор в сутрешния блок на Нова телевизия всеки ден между 6.20  и 9.30 часа.


Какво четем:

🔴 Депутатът Антон Тодоров забравя, че мумиите нямат мозък

🔴 Ало чичо, тука е Пепо… СМЯХ ПРЕЗ СЪЛЗИ с неповторимия Тодор Колев! (ВИДЕО)

🔴 Момчилова крепост – момент безвремие в Родопите (Снимки и ВИДЕО)

Източник: interview



Коментари



горе