Срещу Франция е първият ни футболен успех в Западна Европа
Изненада през 1957 г. на "Парк де Пренс": България измъква 2:2
От 1924 до 1942 година включително националният ни отбор излиза в 10 мача срещу футболистите на четири западноевропейски футболни сили. Резултатите са повече от обезкуражаващи - 10 загуби! Головото съотношение в наша вреда е 12:55 - 7:42 от шест гостувания, на игрище “Юнак” в София - 5:13.
Четирите последни срещи в навечерието и по време на Втората световна война са с Германия. Гостуванията са в Австрия и Германия по два пъти, във Франция и Испания. Домакини сме в четири случая – веднъж на французите и три пъти на германците.
След войната България все още не е дразнител за великите футболни сили отвъд “желязната завеса”. Едва през 1957 година настъпва промяна. Националният ни отбор надделява с 2:1 в Осло над Норвегия - първата ни победа в квалификация за световно първенство. Ответният двубой срещу норвежците в София завършва победоносно - 7:0, рекорден резултат в историята на нашия футбол. В приятелски мач отборите на Дания и България записват 1:1 в Копенхаген. Това са насърчителни крачки напред, но по онова време представителите на двете скандинавски държави не са сред европейския елит.
След щастливото равенство в Париж (от ляво на дясно): Никола Ковачев, Иван Дервентски и Тодор Диев.
Първата и дългоочаквана покана от велика футболна сила на Европа идва чак за декември 1957 г., когато е уговорена среща с Франция. Двубоят е близо месец след края на републиканското ни първенство. При дългото състезателно затишие е доста трудно за нашите национали да поддържат на висота своята готовност за игра. Във френската столица те изненадват приятно домакините извън стадиона. Вечерта преди мача капитанът Стефан Божков поднася в хотела подарък на французите по случай утрешната католическата Коледа (тогава у нас Коледа е на 7 януари). Треньорът на французите Алберт Батьо е поласкан и признава: “За пръв път капитан на чужд отбор ни прави такава любезна визита.”
Нисичкият Христо Илиев стреля с глава към вратата на Колона. Вляво е французинът Каюзак.
Треньорът Крум Милев като че е неспокоен: “Много се страхувах. Имах лош спомен… Във втория за мен мач с националния отбор през 1938 година загубихме с 1:6 от Франция на стадион “Парк де Пренс” в Париж. Заминахме без никаква подготовка. Бях дясно крило, пазеше ме тъмнокожият Диан, един великолепен играч. Дотогава не бях се сблъсквал с тъмнокож футболист. Не ми даде да играя с топката. Целия мач преживях като насън.”
Десният защитник Кирил Ракаров e на по-различно мнение в своята книга “С червената фланелка”: “Сериозна беше нашата подготовка за мача. Нашето желание да премерим сили с “петлите” беше голямо, но
с наближаване
на определената
дата нещо ни
стягаше сърцата
Това чувство винаги ми е подсказвало, че сме мобилизирани и готови за боя.”
Мачът на 25 декември 1957 г., както и 19 години по-рано, е на стадион “Парк де Пренс”. Пред 40 000 зрители! Изминали са почти две десетилетия от катастрофата на българите с 6:1 срещу французите. Оттогава нашият футбол изминава дълъг път на развитие, разчупил е отдавна отеснялата за него балканска рамка. Националният ни отбор е със значително променен облик и сила. Това проличава бързо и във втората за него среща в Париж. Българите не трепват пред именития съперник. Играят като равни с равни, нищо че на два пъти трябва да го догонват в резултата. Автори на първите три попадения са: Висниески (11), Тодор Диев (54), Дуис (55).
В 74-ата минута след изящна самостоятелна акция полузащитникът Методи Несторов увенчава блестящо усилията на българите. Той поема топката зад централната линия,
понася се напред и
прави изключителен
слалом
- профучава зигзагообразно покрай Льорон и Келбел, после между Жонке и Панвери. Навлиза дълбоко в полето на французите и от седем-осем метра забива неспасяем гол за 2:2. Преломен миг. Коледен спектакъл на нашия отбор!
Паметен мач! За пръв път в Западна Европа националите ни постигат равенство с отбор от световна величина. И то на чужд терен.
Ето и съставите на двата отбора:
Франция: Колона, Келбел, Льорон, Панвери, Жонке, Каюзак, Висниески (36 - Меклуфи), Дуис, Брюе, Пиантони, Венсан.
България: Иван Дервентски (“Левски”), Кирил Ракаров (ЦСКА), Манол Манолов-Симолията (ЦСКА), Никола Ковачев-Тулата (ЦСКА); Стефан Божков-Стевето (ЦСКА) - капитан, Методи Несторов-Ментата (“Локомотив”, София); Тодор Диев (“Спартак”, Пловдив), Христо Илиев-Патрата (“Левски”), заменен в 46-ата минута от Димитър Миланов-Пижо (ЦСКА), Панайот Панайотов-Гацо (ЦСКА), Иван Колев-Ването (ЦСКА), Крум Янев-Палакмана (ЦСКА). Треньори: Стоян Орманджиев-Пашата и Крум Милев-Палаврата, известен и като Чичето.
Треньорът Стоян Орманджиев: “Французите разполагаха с много звезди. Още в началото на мача ние владеехме играта. Панайот Панайотов-Гацо показваше изрядна техника. Стратег на терена! Опитвахме и удари във вратата. Публиката ни аплодираше. Бяха необходими десетина минути, за
да се разбере от
зрители и
специалисти,
че сме отбор
от висока класа
Головете на французите не промениха облика на мача. Бяхме по-добри физически, по-добри технически, действахме тактически правилно. Момчетата играха страхотно. Бореха се за инициативата, диктуваха играта. Бяха господари в средната зона. Напред Крум Янев и Иван Колев атакуваха остро. Отбраната начело с Манол Манолов-Симолията играеше стабилно. Чувствахме, че ще успеем. Герой на мача стана халфът Методи Несторов-Ментата. Той направи скиорски слалом, преодоля няколко французи, атакува фронтално и с остър удар прехвърли топката в левия ъгъл на вратаря Колона - 2:2. Изпълнението му беше учебник по футбол! Един от големите мигове в моя живот! Каква радост беше по лицата в съблекалнята. Заслужавахме победата.”
Централният защитник Манол Манолов: “Тогава
изиграх най-силния
си мач в живота!
Направих и няколко рисковани, но много успешни излизания напред. Съдействах за първия гол, вкара го Тодор Диев. Френски журналисти написаха за моята игра похвали, каквито никога и никъде не бяха казвани.”
Резервата в този мач Спиро Дебърски: “Минаха шейсет години от тоя мач. Не помня големи подробности. Отборът ни игра много добре! През второто полувреме Методи Несторов тръгна от нашата половина с топката, французите се опитаха да направят изкуствена засада, той не я подаде, пообърка ги, излъга няколко души и изравни резултата. Хареса ми играта на Венсан в нападението на французите. Той показа хубави неща и серия от майсторски номера.”
Френският журналист Франсоа Тебо е категоричен: “Българите имаха превъзходство над нашите, изнесоха бляскав мач. Двата основни стълба в техния ансамбъл бяха Манолов и централният нападател Панайотов. Манолов, извънредно бърз при намесата и твърде сигурен в защита, показа неумолима точност, а с леснотата и силата на своите контраатаки представи способности, които потвърждават неговата международна класа.”
Само след шест месеца французите печелят бронзови медали на VІ световно първенство в Швеция - най-голямото завоевание на “петлите” в тогавашната история на техния футбол.
Какво четем:
🔴 Рекордна раждаемост във Велико Търново за втора поредна година🔴 Продават софийско Bentley... с газова
🔴 Кока Кола мести завод от Германия у нас
Източник: 24 часа
Коментари
