Да се радвам ли, да плача ли, че са далеч от родна България?


Хората често ми казват, че трябва да съм щастлива, задето синът ми е в Америка със семейството си и си е уредил живота. Радвам се, разбира се, и се успокоявам – нали са щастливи, какво повече да искам. Само нощем не мога да заспя и ми е мъчно, че детето ми е далече. Не видях как внукът ми проходи, няма как да го гушна от монитора, нито пък да си поиграя с него.

Онзи ден излязох в градинката и се събрахме доста жени на пейките. Всяка започна да разказва нещо за себе си, а аз слушах и преглъщах сълзите си. Едната имала две дъщери – голямата живеела в Швейцария вече 15 години, а малката била в Испания от 7. Пълничка съседка от отсрещния блок се похвали, че нейната внучка вече била в първи клас и говорела перфектно немски. Синът и снахата си купили къща в Мюнхен, имали хубава работа.

И двамата завършили там висшето си образование и понеже били пълни отличници, веднага ги взели в престижни фирми. Скоро щели да направят 10 години в Германия. Тя ходела всяка зима по един месец, а през лятото те й гостували.

Трета баба въздъхна – не била виждала внуците вече трета година. Били в Канада и рядко се връщали, а тя вече не можела да пътува толкова далече. Изплела им купища пуловери, жилетки и шалове, защото все казвали, че там било студено и им липсва българското слънце. Показвала им ги по скайпа и те много ги харесвали, но не можела да ги стопли отдалече – дрехите така си стоели в гардероба й.

Споделяха как децата на една й пращали всеки месец скъпи лекарства за сърцето, синът на друга пък й помагал с по 100 евро, иначе нямало как да изкарат месеца с малките си пенсии.

Трета чакала за Коледа да се върнат от чужбина снахата и внучките, но синът й нямало да може, защото щял да работи по празниците. Тъжно й било, че няма да го види, но работата му била такава, че не можел да отсъства.

Само една женица завидя на останалите. Нейните деца не могли да се „уредят“ и си останали в тази пуста България. Синът й бил безработен, а снахата и дъщерята получавали нищожни заплати. Ако не ходела през лятото на вилата и не правела за всяко от семействата по 300 буркана консерви и компоти, нямало да има какво да ядат през зимата.

Слушах, слушах и нещо все повече стягаше гърлото ми. Питах се що за прокоба тегне над българските жени да сме майки отдалече.

И колкото се радваме, че децата ни са добре, толкова и страдаме, че не са при нас. Не можем да ги прегърнем за успехите им, нито пък те – нас, когато не сме добре.

Едва ли ще дочакаме да ги видим, преди да затворим очи, и сигурно ще минат дни, преди да долетят през океана, за да присъстват на погребението ни…

Елена


Какво четем:

🔴 Наследници сме на народа на Орфей

🔴 Село Смилян – пазител на времето, традициите и мястото на най-вкусния фасул в България (СНИМКИ)

🔴 Преди малко обявиха в централната си емисия: Всичко се променя! От днес плащаме и за

Източник: prekrasna



Коментари



горе