Павел Поппандов играе сам в тв сериал - 19 роли!


Актьорът разказва за магията, наречена “Оркестър без име”

Около 125 роли, а не 200 е изиграл досега Павел Поппандов в дългогодишнита си кариера. Филмовата му гора е толкова гъста, че човек може да се загуби в нея или да обърка броя на героите, които е пресъздал. Но ако продължава с темпото на снимане от 70-те и 80-те години на миналия век, Павката ще стигне и 200 роли. Ще го следим внимателно.

Павел ми разказа за уникално свое постижение. През 1993 г. участва в тв сериала на БНТ “Деветте кръга на рая” по сценарий на Христо Бойчев и Иван Кулеков. Филмът е от 9 серии, а Павел играе абсолютно сам. Във всяка серия е папата, плюс двама герои от различни слоеве на народа - работник, селянин, политик, интелигент... Общо 19 роли!

Филмът, който го прави особено популярен, е “Оркестър без име” - може би най-обичаният от зрителите български филм. Той излиза на екран през 1981-а и вече над 35 години поколения българи го гледат с огромен интерес.

Разбира се, Павел Поппандов знае, че този филм се появява съвсем случайно, защото е пряк участник в тогавашните скандали. Павел е в ролята на Ванката във филма на Людмил Кирков “Кратко слънце” по сценарий на Станислав Стратиев.

И след него е трябвало почти същият творчески екип да започне снимките на “Равновесие”. В него Поппандов е Милко - несбъднат автомобилен състезател, сега таксиджия, който обслужва филмова продукция.

Но само седмица след премиерата му, “Кратко слънце” е спрян и забранен. Защото бил идеологически вреден - показвал “малката правда”, а не значението на “голямата правда” в изграждането на социализма. Тогава под сурдинка се говори, че ударът по филма е и

“жълт картон”

На баскитарата свири Павката, вокал - Рени.

към целокупната

Катето Евро и Павката - ех, спомени, спомени...

интелигенция

Прословутата група НЛО - от ляво на дясно: Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов, изнася концерт на Националния стадион “Васил Левски”.

Но понеже в киностудия “Бояна” има пари “за усвояване”, предлагат на сценариста и режисьора да направят весела, смешна и жизнеутвърждаваща комедия. Станислав Стратиев споделя, че отдавна носи в себе си историята на група музиканти от родния му софийски квартал “Коньовица”.

С бащата на тримата глупаци Доньо Донев

С тях той се среща случайно в чужбина и те му разказват перипетиите си, докато напуснат България и пробият зад граница. Писателят разказва историята на Людмил Кирков, той я харесва и му предлага да напише ролите конкретно за четиримата актьори Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев. Стратиев пише сценария буквално на един дъх - след петнайсетина дни е готов.

Като полицай в сръбския филм “Еуфорична трагедия”. В него арестува героя на Георги Калоянчев, който е черноборсаджия. Режисьор на филма е Горан Маркович, син на Оливера и Раде Маркович.

Така се ражда историята за четиримата музиканти от малко провинциално градче (снимките са правени в Айтос), които мечтаят през лятото групата им да свири в елитно заведение на морето и оттам да пробие в чужбина. На йониката и лидер на групата е Велко, на ударните - Жорето, баскитарист е Павката, на солокитарата - Филип.

28 юни 2006 г. Купон пред Народния театър, организиран от "24 часа", по повод 25 години от създаването на "Оркестър без име".

За ролята на певицата Рени пробват над 30 актриси, включително и телевизионни говорителки. Най-после екипът попада на Катерина Евро и тя моментално пасва за ролята. Снимането на филма е като приказка. И кеф. Все едно си на почивка и се забавляваш на плажа. Така преминават снимките, но българската слава на филма все още не е отминала...

Оркестърът без име в състав (от ляво на дясно): Филип, Павката, Жорето, певицата Рени и Велко.

Людмил Кирков обичал да “отпуска юздата на актьора” и да го остави да импровизира на воля. “Хайде сега да видим колко можеш да тичаш”. После снима дубли според своето виждане за развитие на действието и накрая при монтажа преценява кое е по-доброто и кои кадри да вземе. Никога не кърши мерака на артистите “да се вихрят”.

Например епизодите с италианеца (Николай Николаев) и после в хотелската му стая, където се е настанила певицата Рени, нямат почти нищо общо с текста. На актьорите е дадена абсолютна свобода. И се появяват словесни бисери като:

“И ние обичаме

бонбони тик-так”,

придружени с характерното движение на левачката на Поппандов с изпънат среден пръст. Или когато Рени се оплаква, че й е паднал гласът, Поппандов съвсем спонтанно казва: “Ами наведи се да си го вдигнеш...”

Според Павел едно от основните причини за успеха на “Оркестър без име” е умението на режисьора Кирков да реди актьорския пасианс. Тук освен четиримата в главните роли и останалите - Георги Русев, Димитър Манчев, Иван Цветарски, Пушо (Димитър Георгиев), Николай Николаев, който е предложение на Поппандов... И нещата стават.

Всеки от четиримата актьори има специален учител по музика. За около два месеца те, естествено, не се научават да свирят, но така ловко овладяват имитацията, че с изпълненията си във филма заблуждават дори опитни музиканти.

Най-лесно е на Велко Кънев, който като дете свирил на 24-басово акордеонче и за ролята си представя йониката като обърнат хоризонтално акордеон. Негов учител е композиторът Борис Карадимчев и във филма актьорът свири наистина.

Георги Мамалев веднага отива на тавана на композитора Асен Драгнев и започва здраво да блъска барабаните. Актьорът научава партитурата си наизуст, но все пак много внимава, когато от екрана се чува звук на тъпана, той да не удря чинелите.

Асен Драгнев е учител и на двамата китаристи от безименния оркестър. Пускат им на плейбек мелодиите от филма и той им показва къде по грифа да държат пръстите си и как да ги местят. Дотогава и Поппандов, и Трифонов не са свирили на никакъв инструмент, но за двата месеца така се изпедепсват, че във филма това въобще не им личи.

Освен че са добри приятели, Велко, Павел, Филип и Мамалев притежават и чувство за хумор, което няма граници. По време на снимките те си правят страхотни номера и въобще целият снимачен процес си е още една много смешна комедия.

Голям майтап става, когато снимат хората от оркестъра, които си поръчват нещо за пиене, докато чакат Велко, отишъл да търси “своя човек”.

Певицата Рени иска цитронада с малко лед (“за да не ми падне гласът”), Филип си поръчва коняк метакса, Гошето - също коняк, но малък, понеже и той самият е малък, а Павката Поппандов - 3 коли, щото е много жаден. Правят 4-5 дубъла на този епизод, но операторът Виктор Чичов не включва камерата, разбира се, със съгласието на Людмил Кирков.

И всеки път Поппандов

изпива на екс

по две чаши

Така в името на изкуството погълва почти два литра кока кола без да му мигне окото.

Поппандов обаче връща номера на оператора Чичов. Снимат кадър, в който той върви и камерата го следи. Всичко е отрепетирано, но когато започват снимките, актьорът изведнъж спира и камерата го “изпуска”. Виктор Чичов вдига скандал - “хвърчала” му лентата. “Ама преди не ти хвърчеше лентата, ти си я спестил от дублите, когато пиех кола”, казва му Поппандов.

Една вечер четиримата актьори решават да се направят на музиканти в казиното на Созопол. Пускат на плейбек “Ке сара” - хита на Рени от филма, а те грабват инструментите. Всички посетители, повечето от които са чужденци, онемяват: какъв е този нов оркестър, каква е тая шармантна певица, какво е това чудо? И почват да ги викат на бис. Наложило се да обясняват, че с тази песен само поздравили приятел за рождения му ден.

Въобще всичко около този филм става по най-добрия начин. За съжаление, не така стават нещата с втория сценарий на Станислав Стратиев - как се развиват житейските съдби на четиримата главни герои. Вече няма пари за кино.

След смъртта на Людмил Кирков, а по-късно и на Станко Стратиев се появяват

много мераклии

да продължат филма

по някакъв начин

Павел е готов да преговаря с тях, но когато на 31 юли 2011 г. честити рождения ден на Велко Кънев, той му казва: “Павка, остави тия глупости! Ще развалим всичко, което сме направили...” “Велко, прав си. Дотука!”, отвръща Павел. Това се оказва последният рожден ден на големия актьор и приятел Велко Кънев.

Павел пожела непременно да каже нещо, свързано с “Оркестър без име” и личния му живот. Ето монолога му:

“Наскоро в една многотиражка се появи текст, че моята колежка от “Оркестър без име” има дъщеря от мене, но не е сключила граждански брак. Писали са доста измишльотини за мене, включително и че съм крал часовници. Но! Тук става дума за следното: не можеш да си позволиш да напишеш такова нещо, защото, ако това момиче не знае кой е баща й? Просто майка й не й е споделила. И хората започнат да говорят, какво става тогава? Авторката на тази лъжа е добре да си спомни в “Щурец в ухото” историята с анонимника и да се постави на мястото на това момиче...”

“Равновесие”, който през 1983 г. все пак излиза на екран, е може би най-скъпият на сърцето филм на Павел. Той полага огромен труд, за да изгради образа на Милко. Актьорът е на 35-36 г., а във филма има ретроспекции, които го връщат във времето, когато още е ученик.

“Много говорихме със Станко Стратиев - спомня си Павел. - И тази линия във филма е моята лична житейска история с училището. Хвърлям си чантата, зарязвам учението, отивам да работя...”


Какво четем:

🔴 Деси Добрева – Лале ли си, зюмбюл ли си. Ще настръхнете от това страхотно изпълнение! (ВИДЕО)

🔴 Изповедта на един български пенсионер

🔴 "Момините камъни" край Старосел - врата към слънцето

Източник: 24 часа



Коментари



горе