Бай Георги с оазис сред панелната пустиня (СНИМКИ)

Майсторът - така наричат Георги Георгиев, който живее на улица „Богомил” 90. Възрастният мъж вече близо 30 години се грижи за китната градинка пред входа. Зеленият оазис привлича погледа на всеки, който мине оттам. Няма как да не се спреш и да не се порадваш на красивите цветя, храстите, борчетата и цветната арка отпред.

През 1988 година бай Георги получил апартамент на първия етаж в панелния блок и тъй като имало проект точно пред входа му да има автобусна спирка, решил, че трябва да намери начин да спаси съседите от автомобилните газове.

Така започнал да облагородява пространството от двете страни пред входа, където живее. Първо засадил цветя и храсти, като преди това му се наложило да извади огромни количества камъни и строителни отпадъци. Сам завъдил и си окоренява чемшир и жив плет. Не знае точно колко цветя е засадил през тези години, но споделя, че предпочита целогодишните и трайните растения. В китната му градинка цъфтят рози, хортензии, флокс, хризантеми, латинки, маргарити, теменужки, камбанки и още много други цветя. Освен жив плет и чемшир зеленината се допълва от борчета и два огромни кестена.

Всяка сутрин бай Георги си пие кафето тук и се наслаждава на красотата, която е сътворил. „Кестените ги намерих из града, бяха изникнали на едно място около 20-30 см и ги засадих в градинката. Сега вече са огромни дървета и като седя тук, се чудя кога се изнизаха толкова бързо годините. Хората минават и викат "Eй, майсторе, ще ни дадеш ли от това цвете, ще ни кажеш ли как да го засадим?". Радвам се, че имам съмишленици и им давам съвети, семена, корени. Като цъфне флоксът - юни, юли, август, случайни минувачи се спират, гледат и обсъждат. А аз се шегувам "Заповядайте, тук е спирка „Отдих”, дишайте дълбоко, безплатно е”, разказва възрастният пловдивчанин. Той признава, че от година на година му е все по-трудно да поддържа градинката, но това му доставя удоволствие и ще го прави, докато е жив.

Георги Георгиев е роден на 13.10. 1932 година в Капитан Андреево. През целия си живот е бил строител, умее всичко и може да направи сам една къща от основите до покрива заедно със зидарията, шпакловката, боята и даже елинсталацията. През 1959 година със семейството си се преселва в Крумово. „В Капитан Андреево нямаше работа, а през онези години се строеше КЦМ и отидох да работя там. Слагах основно арматурата. Като завършихме завода, се прехвърлих в Пловдив. Няколко години изкарах като бояджия, а след това станах водопроводчик. Поддържах водопроводната мрежа в УМБАЛ „ Свети Георги” на бул. „Васил Априлов”. 30 години изкарах там и се пенсионирах. Повече от 20 години пък живеехме на квартира и чаках ред за жилище. Тогава се кандидатстваше с лихвочисла. През 1988 година ни дадоха апартамент на ул. „Богомил” 90 и оттогава досега поддържам градинката”, разказва бай Георги. Първоначално събирал в туби и бидони дъждовна вода, за да полива, ала после му разрешили да ползва от общата вода на входа. Често се налагало да носи кофи от дома си. Той е убеден, че когато човек има желание да прави нещо, намира и начин.

Със съпругата си живял цели 56 години и е убеден, че за да е щастлив и дълготраен един брак, първо трябва да има любов между двама души, а след това да правят взаимни компромиси, да споделят общи интереси. „Младите сега след първия конфликт в семейството се разделят. Затова ги съветвам, преди да сключат брак, хубаво да си помислят дали ще могат да живеят с партньора си”, казва 85-годишният пловдивчанин.

Той има две дъщери - Маргарита и Таня, двама внуци и една внучка, но най-голямата му радост са правнучетата. И двете са момчета, едното на седем години, а другото на две и половина.

Признава, че се интересува от развитието на науката и технологиите. Чуди се колко бързо се развива светът и дава пример с джиесемите. „Преди 15 години не знаехме какво е всеки да върви по улицата и да говори по телефона, а след 15 години кой знае какви новости ще има. Моето поколение сме неграмотни в сравнение с днешните деца, от технологии, лаптопи, компютри не разбираме. Децата сега в забавачницата знаят това, което ние знаехме, след като завършвахме образование”, обяснява бай Георги.

Интересува се и от политиката, но често се ядосва, че откакто е дошла демокрацията, са се сменили много правителства, но българите продължават да са бедни. „Вече кандисах, няма за кого да гласуваме, изредиха се всички и България пак е на същия хал. Технологията се развива, ама беднотията се засилва. Сега няма средна класа, има много богати и много бедни хора”, кахъри се възрастният човек.

На компоти и айрян

Бай Георги не пие и не пуши. Предпочита постните храни, компоти и айряни. Сутрин изпива по едно кафе, като преди това е закусил чаша мляко или филийка с масло. Вечерята му е предимно от кисело мляко, сирене, зеленчуци и плодове.

Награда "Зелен дом"

През 2008 година тогавашният управител на „Чистота” Радослав Кошински връчва наградата „Зелен дом” за месец август на Георги Георгиев заради красивата градинка. А с парите, които му дали от общината, си купил инструменти за поддържането на градинката, която вече се е превърнала в емблема на блока.