Откриха 50 уникални бронзови апликации на Небет тепе


Откриха 50 уникални бронзови апликации на Небет тепе

Тазгодишният археологически сезон ще промени датировката на Пловдив. На базата на проучванията ни за град на трихълмието можем да говорим едва в новата ера, казват археолозите

ог Мария Луцова

Втора охранителна кула от Римския период на Пловдив откриха археолозите на Небет тепе. София Христева и колегите й се натъкнали на съоръжението в долната част на обекта по трасето на крепостната стена. Кулата е по-малка, а вътре в нея археолозите са намерили множество колективни находки от сребърни монети от 1 век, бронзови лампи, стомни и съдове за течности. В близост са открити части от стрели и брадви.

Сградата е изключително интересна, защото е масивна, измазана с различна техника, неизползвана в другите зони на Крепостната стена. Разкритията на археолозите София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН от тази година ще пренапишат част от историята на града.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа", разказа София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век. 

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.

Специалистите допускат вероятността в зоната на Небет тепе да е имало светилище или малко селище светилище или малко селище от края на ІІ - нач. на І хилядолетие преди Христа, но в никакъв случай не може да се говори за крепост, оградила Трихълмието. Новата датировка не променя факта, че културно-историческият паметник има изключителна стойност. Потвърждават го и находките на археолозите.

Още миналата година открихме късносредновековен некропол с много добре запазени гробове, а най-интересното бе погребение, при което мъртвецът е положен с лице към земята и с вързани на гърба ръце.  За съжаление не успяхме да възстановим напълно историята му, защото имаше вкопавания и ями от османския период. На мен обаче ми беше много интересно, защото за първи път ми се случва да намеря така положено в земята тяло, посочи София Христева.

В зоната само през този сезон са намерени над  300 монети. Те датират от различни периоди - Римски, Византийски, Средновековие, Османски. Има ювелирни инструменти за изработка на метални съдове, щампи с изображение на Горгона Медуза, Камеа, която се среща изключително рядко. Специалистите са открили части от амфори с печати, които загатват за търговски взаимоотношения с централното Средиземноморие.

Голямото откритие е  складово помещение от 2-3 век след Христа в близост до  кулата. Макар и силно обгоряло, може би след готските нашествия, то е съхранило голямо количество находки – запазена дървена бъчва, пълна с жито, паднал на мястото стилаж с амфора, пълна с друг вид зърно. На самата дъска е залепен железен сърп. Археолозите са открили и две железни брадви, едно копие, два косера, около 6-7 бронзови монети, няколко шила и около 50 бронзови апликации от конска амуниция.

Част от помещението е разбито, вероятно в по-късни периоди, но онова, което времето и следващите поселения не са успели да унищожат, е изключително запазено. Съхранено е подовото ниво. Останалите находки са обгорели при пожара, но съхранени. Вероятно защото стените са го задушили при падането си. Височината на дървената бъчва  е някъде около 45 сантиметра.

Най-ценното разкритие обаче са 50-те бронзови апликации за украсата на конските амуниции. Част от тях са с диаметър около 6 см, а другите – около 3. При откриването им археолозите са установили, че имат украса, но каква е тя тепърва ще се разбере, защото житото е полепнало по повърхността им и предстои реставраторите да ги почистят.

"Това е изключителна находка за Пловдив. Доколкото аз съм запозната, подобни апликации на конски амуниции не са откривани тук.  Самото помещение вероятно е било склад, свързан с живота в кулата", казва още София Христева. Тя допълва, че новите разкрития карат колегите й да бъдат още по-любопитни какво крият непроучените части от Небет тепе. Убедена е, че там в най-пълна степен са съхранени пластовете история, които могат да създадат по-ясна картина на миналото на Пловдив.

Надяваме се, че в някакъв момент и втората кула ще бъде правилно съхранена и експонирана по подходящ начин, защото тя има много висока експозиционна стойност, отбеляза археологът. Тя разкри, че преди броени дни екипът й е попаднал на част от сграда, облицована отвътре с цветни мрамори. Каква е нейната функция и размер археолозите не могат да коментират, защото са разкрили едва 1 метър на 50 см от нея. 


Какво четем:

🔴 Троянската ставропигиална света обител "Успение Богородично", популярно наричана Троянския манастир (СНИМКИ)

🔴 Кърджалиецът, извършил уникална мозъчна операция на дете, е номиниран за „Медицински Оскар“

🔴 Забавни надписи от български сергии и будки (СНИМКИ)

Източник: plovdivtime



Коментари



горе