Радината дупка побирала цяло стадо

Стотици овце изчезвали за минути "яко дим" от селата по Горното течение на река Арда, ако се зададе бирник от Пашмакли, сегашния град Смолян. Родопчани нямали магични способности, а просто като бедняци са прилагали хитрости за оцеляване и са ги крили в пещерите, които към изворите на една от най-големите ни реки - Арда, към границата с Гърция са десетки. Това разказва бившият кмет на село Горна Арда Емил Узунов.

Пътят на някогашните керванджии към Беломорието и досега се вие все покрай реката, тъй като няма къде другаде да мине. Така че този, който от Смолян тръгвал към границата, нямало как да не бъде забелязан. Като поемел бирника да описва кой какво има и какво дължи, от първото село вече знаели за посещението му и в последното.

"Те днес се предупреждават за акциите на данъчните, които уж са строга тайна, та какво е оставало да го правят тогава", намигат старците от Горна Арда. Разказват, че всички овчари и говедари веднага закарвали добитъка в определена дупка и скална ниша, които ги наричали "Пещери на бирника". Такива били Бориковската пещера, "Типицeто", Надарската, две пещери на самата граница.

Чувал съм, че там са крили и хора, когато някой е бил на зор, че го издирват. Носели му тайно храна в дупката. Замаскирвали я отвън и така карали, докато отшуми търсенето му", казва бившият кмет Узунов. "От зор са били хитри, какво да правят сиромасите, като данъците са били големи. Свличали кожата на селянина с данъци и той му е намирал колая да се спасява. Старите хора са ми разказвали, че са им били толкова тежки налозите, че за няколко крави искали пари, колкото струва една крава. И ако не ги даваш, отвеждали кравата за налога, не им е пукало. И тогава с шушу-мушу са разбирали, че идват и са правели театро, крият животните и вдигат ръцете, че нямат добитък", обяснява и Юри Косов от селото. То свършва на 300 метра от границата с Гърция.

Някога местните имали доста ниви в сегашната територия на Гърция, ала когато прокарвали границата, нивите останали оттатък, а те не получили получили никаква компенсация. Докато сложат кльона, нощем ходели да си събират реколтата.

В селото, както и в почти целите Родопи, основният поминък векове е било овчарството. "Навремето овцете са били златото на хората тук, затова са ги криели, като са идвали да им преброяват добитъка, защото са им прибирали и вълната дори. Пасли са стадата на Беломорието зимата, затова са били добре и са имали много животни. Сега като е затворена границата и няма паша на Беломорието, или трябва да купуват скъп фураж за зимата, или да косят и събират много, никъде не им излиза сметката. Затова и овцете вече са кът", обяснява Косов. Старците твърдят, че едно време само в Горна Арда овчарите са имали над 5000 овце, докато сега едва ли стигали и 100 в цялото Арденско корито.

При толкова стока издевателствата на бирниците били големи. Имали и голяма власт, оторизирана от държавата. Местните се спасявали от тях, като криели животните в Радината дупка, на около километър северозападно от селото. Скалната ниша не е проучена колко е дълбока. Според разказите на възрастните, тя е поне 100 метра на дължина, защото предците разказвали, че са скривали вътре до над 100 овце. Легендарната дупка сега е незабележима, тъй като е завладяна от букове и шубраци и малцина от днешните жители я знаят. Отворът е тесен, след това се разширява и отива навътре към земните недра. Овцете дори да блеят вътре и бирникът да се заслушвал умишлено, нямало как да ги чуе.

Останалите овчари в селото също си имали скривалища. Преди 9 години само за един сезон по проект в района пещерняци и спелеолози откриха 15 пещери наведнъж. "Само на километър от границата също има много пещери, там са крили много овце, където сега е гръцка територия. Просто са изчезвали цели стада", казва Косов.

В селото под сурдинка разказват и други тайни за пещерата Радината дупка. Овцете в нея се криели преди 1944 година, а по времето на съпротивата там се покривали и партизани, след това и тъмни субекти, дето бягали от закона. Местните зевзеци разказват, че както едно време са научавали кога идват към селото бирниците, така след това знаели, кога идват граничарите, полицаите, катаджиите и дори инспекторите на ХЕИ.

До смолянското село Могилица също има пещера "на бирника". Дори написали проект и си кръстили дупката буквално "Пещерата на бирника". Скалната ниша е известна в района, там криели до 300 овце. Основно при бирническите посещения я ползвали стопани от Киселчово, разказват от Могилица.

"Пещерата на бирника" е край основния маршрут за местността Водопадите, по поречието на река Лютенска. "Викат Кременарската дупка Сега са паднали камъни и са я позатворили, но пак се вижда", разказват местните от почти обезлюденото вече Киселчово.

Подобна пещера на бирника има и край останалото без хора село Черешово, което е също в района на Могилица. Възрастните там клатят глави, че има и още дупки, които са спестявали данъци на бащите им. Сега обаче нямало вече какво да крият в пещерата. И овцете, и хората в района са оредели.

Легендата:

Мечка отвлякла дете, да си играе с мечетата

А за Радината дупка има и легенда, че в селото някога дошло на гости семейство с малко момиченце, Радка. Разхождали се, но детето се загубило, търсили го навсякъде, докато се стъмнило, ала не го намерили. На другата сутрин тръгнало цялото село да го дири. Попаднали на следи от мечка и по тях стигнали до пещерата. Отвътре се чувал детски плач, влезли и заварили детето с мечета. Зверчетата си играели с момиченцето, а то сърдито им викало: "Недейте ми пипа ръчичката, не ми пипайте крачето". Тази легенда, за разлика от много други, дали име на местност или пещера в Родопите, завършва щастливо, детето било спасено. Поверието е, че мечката е отнесла малкото при мечетата, вместо да го изяде, защото дори и звяр не посяга на дете.