Нападките в медии срещу лекарите са несправедливи. Има болести, които не могат да бъдат победени


Не мога да стоя безучастен към всичко, което се случва в последните дни. Защото е намесена „моята” болница – „Александровска”. И не защото е моя лична, а защото в нея минава огромна част от живота ми, работейки всеки ден по поне по 9-10 часа, държейки постоянно телефона си включен, ако не дай си Боже се наложи да ме извикат, за да помогна. Защото, за да си върша работата по този начин съм лишил от присъствието си семейството си, децата си. Защото работя с екип всецяло отдаден на спасяването на човешкия живот. Хора, които също като мен са отдадени на това, което работят. И са отдадени денонощно. И именно заради себе и заради тях искам да споделя някои неща, които ми минават през главата.

Днес отново видях по Нова телевизия, че сме негодници, които не са приели пациент за лечение. Нищо, че пациентът е насочен към адекватно за състоянието му лечебно заведение, след като е бил напълно изяснен. Казват, че не сме я приели „да я кръвопрелеем“. С риск да не съм навътре в случая, но поради сериозния опит, който имам с подобни състояния на кървене – знам че на такъв пациент не му ли спреш източника на кървене, колкото и кръв да му прелееш – полза няма. Забавянето на лечение в такъв случай е дори по-опасно и свързано с по-висок риск от смърт! Умишлено го подчертавам и именно затова пациентът трябва да се лекува там, където може да се реши основния проблем.

Между другото, във всички страни, където се прави анализ на системно ниво, на триажа на пациента в системата, се доказа, че минаването през междинна болница, която не може да окаже помощ по същество при спешно състояние води до по-висока смъртност! Не мога да разбера защо никой не излезе и да каже това. Или никой не го знае? Или на никой не му стиска да го каже?

Затова не е случайна категоризацията на болниците – не всеки лекар може да се справи с лечението на всяка болест или фаза от нейно протичане. Забавянето в лечението на едно спешно състояние на място, което не може да се справи с него може да е също толкова смъртоносно.

А никой ли пациент, журналист и близък на пациент не си зададе простия въпрос – „Абе тия доктори що не искат да лекуват тоя човек?” Или отговорът е лесен – чета го в целия интернет: лекарите са негодници, които за нищо не стават, нищо не знаят, бездушни са и не ги интересува човешкия живот. Само че позволете ми силно да се съмнявам в такъв един отговор! Защото познавам много лекари. Страшно много. Някои са ми приятели, други не. Но никой, ама никой не би направил нещо в ущърб на пациентите си. С гаранция. Всички правят всичко, което е по силите им да помагат. Или поне тия, които аз познавам. Нерядко съм виждал спорове и караници, в някои и аз съм участвал, за това кое е най-добро за пациента. И тези спорове са били, защото всеки е вярвал, че това което предлага за лечението на човека е най-доброто. Всеки!

За съжаление във всяко заболяване настъпва фаза на необратимост – краят може да бъде отложен, но за съжаление болестта не може да бъде победена. Всеки лекар го знае това. За съжаление нашите пациенти очакват ние да сме богове и да съживим всеки, и да го излекуваме. За съжаление това е невъзможно. Сещам се за един мой познат преди години, който ми каза „Няма болест, която да не се може да се излекува”. Не коментирах изказването му. Според мен, няма болест, която да не може да се лекува, но екстремно малко са тия, които могат да се ИЗлекуват.

Ако медицината беше толкова напред, както беше написал д-р Грибнев във Фейсбук „Нито Лучано Павароти, нито Патрик Суейзи, нито Стив Джобс бяха излекувани.” Даже и Рокфелер умря, въпреки милиардите си. Да, очакванията към нас са огромни. В основата си те са породени от „fake” (полу-вярна, на моменти откровено глупава) информация и от филми, които постоянно се показват (те звучат добре, но в реалния живот и наука нещата не стоят така).

А ако се върна към въпроса защо се бяга от тежките пациенти – има един прост, макар и неприятен отговор – никой не финансира лечението им в нашата страна. В предишна болница, в която работех директорът беше направил сметка, че 2.5% от всички пациенти на болницата консумират 25% от общия разход за лечение. От тогава (това беше направено преди доста години) средствата за лечение и цените на пътеките бяха неколкократно намалени! Да, наши мили пациенти, намалени! Парите за интензивно лечение бяха намалени! Парите за лечение на най-тежките състояния бяха намалени. А докато се случват тези „промени“ аз чувам само и единствено – „глей ги тия докторя пак са ненаяли се, пак не им стигат парите”. Без никой обаче, да си дава сметка, че тези пари са пари за лечение, които се отнемат от лечението на вашите близки, мили мои сънародници. Защото тези пари са лечение – за изследвания, лекарства, медицински изделия. Като няма парите болницата да ги купи, като ги няма в наличност, колкото и да е добър един лекар е буквално безсилен. Нито една болница няма да бяга от лечение на пациент, за когото има осигурени средства за лечение. Убеден съм в това.

И накрая искам да отправя една покана към всички журналисти, които толкова яростно ни атакуват: „Заповядайте в нашата клиника, Клиниката по кардиология на „Александровска” болница – да видите какви пациенти се лекуват! Елате и поговорете с нашите пациенти. Вижте какво работим всеки ден. Вижте с какво се сблъскваме ние всеки ден. Каква е възрастта на нашите пациенти. Елате и вижте отношенията лекар -пациент. В нашата клиника.” В крайна сметка аз системата не мога да оправя, но поне на мястото, където съм мога да покажа какво и как НИЕ правим. И какви пациенти ние лекуваме.

(Доц. д-р Добрин Василев е шеф на кардиологията в Александровска болница. Текстът е от фейсбук страницата му. Заглавието е на e-vestnik)


Какво четем:

🔴 Мебели, произведени в България, ще се продават в цял свят

🔴 Официално: МВР пусна онлайн проверка и плащания за глоби

🔴 Чаша вино на ден замества тренировка във фитнеса

Източник: e-vestnik



Коментари



горе