Наздраве на съдбата! Така съм по-спокоен. Каквото и да се случи, наздраве!


На днешната дата е роден големият български режисьор Рангел Вълчанов. Роден е в Кривина, но през голяма част от живота си е в София. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски. Дебюта си като режисьор прави с филма "На малкия остров" (1958), който и до днес си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962). Следващите ленти на Вълчанов (Инспекторът и нощта, 1963; Вълчицата, 1965) са ново доказателство за творческата му смелост при избора на съвременни теми, а също и за оригиналността на художественното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема "Лице под маска" и "Шанс".

В България продължава да изненадва с нетрадиционните си идеи, работейки в разнообразни жанрове, без да изневерява на характерния си стил.

Голяма популярност добиват творбите "Следователят и гората" (1976), "Лачените обувки на незнайния войн" (1979), "За къде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" (1989). Безспорно връхната точка на професионалмата му кариера е изповедалният "Лачените обувки на незнайния воин".

През 1999 г. Рангел Вълчанов е удостоен с орден "Стара планина" I степен. Съвсем заслужено е и избран от своите колеги за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.

Представяме ви няколко от най-въздействащите и вдъхновяващите негови мисли:    

Без жената мъжът е нищо. Мъжът се осъществява чрез жената,не само защото се е родил от нея,а защото се връща при нея,за да продължи рода си. А за да роди жената,все при мъжа се връща.

Това е най-важното нещо:ако ти си въодушевен от нещо,ако имаш да ми кажеш своята история-може да е малко нескопосана или скучна дори-но има ли своя уникална физиономия-сподели я!Самата искреност вече е привлекателна.Може и да не умееш да разказваш хубаво,обаче трябва да е искрено.

Хем съм сам, хем няма никой.

Едно време,докато бях на 31-32 години,все си мислех какво ще стане,какво ще кажат за мен.После си казах: Я си гледайте работата!Бъди верен на себе си,работи,пък който каквото ще да говори.Ако мразиш някого,не страда този,когото мразиш,а самият ти,защото изживяваш лошите чувства.От егоизъм си рекох: Няма да страдам,ще гледам да се веселя,пък който иска да изповядва обратната религия,да го прави.

Наздраве на съдбата! Така съм по-спокоен. Каквото и да се случи, наздраве!

Депресията се редува с другото ми състояние,когато си казвам:Що да не се засмея,що се взимам толкова насериозно?Я се налези!Виж колко смешни хора има!

Хората имат нужда да бъдат щастливи.

Душата на човека не е пазар.Човек трябва да има една възглавница,да легне-там да сънува,да плаче,каквото си иска,това да прави.Но там,на възглавницата!Искам да се скрия от всички.Да плача и никой да не ме вижда.Една приказка на Горки казва:"Излъжи ме,но ме направи щастлив!


Какво четем:

🔴 Жена пусна сигнал в ГДБОП срещу Слави Трифонов

🔴 Заменяме панелките с къщи в затворени комплекси

🔴 Защо това ви харесва?

Източник: Кмета



Коментари



горе