Кладата Майка България пръска нови искри зад граница


- Акад. Дончев, присъствахте на ХІІІ световна среща на българските медии по света. Какви са впечатленията ви от колегите, които работят в чужбина?

  • - Хората са почти същите. Присъствал съм на няколко срещи, но си давам сметка с каква бързина се сменя светът, в който и те, и ние участваме. Не мисля, че проблемът е медиите да поддържат българщината. Струва ми се, че българщината поддържа медиите, защото това, което получихме като резултат, до известна степен е неочаквано. Като истинска благодат трябва да отчетем, че у сънародниците ни, които напуснаха България, се събудиха качества, които те очевидно са имали, но никой не е предполагал, че съществуват. Каква по-хубава новина от това, че има 13 български училища, основани в Лондон, че хората ги финансират и им намират учители. В същото време неумението, тромавостта, липсата на добросърдечие от страна на държавата, защото всъщност средствата, които трябва да се отделят за това, не са толкова много, но трябва да се почувства „желанието на майката да гледа децата си“. Както се казва, дори да ги помилва, не да ги храни. В момента половината от работната ни ръка се намира извън от границите на България. Там всички работят, защото ако не го направят, ще трябва да се завърнат у нас. Така виждаме една клада в майка България, хвърчат искри и се разпалват нови огнища. Общностите ни в САЩ, Испания, Гърция, Англия представляват посвоему големи окръжни градове. От една страна, призоваваме: „Стойте в България, върнете се“. От друга, тези хора вече не са у нас. Преди 130-140 години българският народ е живял с идеята да обедини всички българи, живеещи по българските земи. Затова бих казал, че лозунгът „Да обединим всички българи по българските земи“ би трябвало да се замени с: „Да обединим българите по целия свят“. Ако успеем да го направим, това е огромно богатство.

- Възможно ли е според вас?

  • - Забелязвам, че всъщност обединение почти няма. Сънародниците ни зад граница се обединяват по някакъв атавистичен начин. Това е просто невероятно нещо. Например българската общност в Чикаго е 150-200 хил. души. А една медия има примерно 1500 абонати. Това показва, че медията не успява да си спечели този терен на внимание, а от друга страна, хората се обединяват на най-различни нива. Но това, което се случва, щеше да бъде невъзможно преди 15-10 години. Това е начинът, по който информацията свързва хората. Представете си, че информацията е вода. Ние пием минерална вода от 1000 извора. Затова и проблемът с фалшивите новини, който бе поставен, е трагичен. Борбата между информациите е трагично нещо.

  • - Въпросът за фалшивите новини беше поставен в сянката на регулация. По същия начин бе поставен този за българския език. Смятате ли, че подобни тенденции могат да се контролират чрез регулация?

  • - Този въпрос е задаван в продължение на години. Моето мнение е, че дори и да бъде постигната регулация, ще има много малки резултати. На нас ни е неудобно да говорим за родолюбие, за патриотизъм, защото това малко се докосва до царството на магията, на езотериката. То е като любовта. Как ще обясните, че тук живеят двеста хиляди българи, които стотици години пазят българщината? Факт е, че това е почти чудо. Фактически ние недооценяваме това присъствие на народното в живота на човека. Погледнете тракийците. Или вземете пример с един войник, в Британия да кажем, или в Египет. Навършва 45 години, дават му земя, пари, но той се връща тук. Как да си обясним това? Всички тези неща се докосват. Това е връзката между човека и земята, която може да нарече родна. Първо е проблемът за паметта на кръвта, да го наречем. Каква информация е запаметена, закодирана в това? Каква е връзката между растенията на родната ти земя? Каква е връзката със земята?

  • - Родова памет...

- Точно така. Кой го доказва, занимава ли се някой с него сериозно – дали да прави лаборатория...Всичко се говори и там попадат част от фалшивите новини. Ще ви разкажа нещо. Отивам в Казан, в изключителна джамия. Излиза имам ли беше, мюфтия ли, двама-трима души с него и ми носи един орден. „Г-н Дончев, давам ви този орден“. Казвам – „За какво ми давате този орден?“. „За това, което сте направили за българщината“. И това ти го казва човек, който се води за татарин. Той е мюсюлманин. Идва като представител на българите да ме награди за това, че съм защитил българщината, като в същото време атакуват книгата ми, че е против исляма. Какво да кажа при това положение?

- Това не е ли точно родовата памет, кръвта, която помни?

- Това е вън от всякакво разбиране. Казват, че 7 млн. души се обявяват за българи. Това са няколко народа. Това нещо е изживяно, но работата е там, че е било в много по-тесни връзки с тази Дунавска България, което нашата наука не желае да разработва. Ние нямаме специалисти, които да изследват и да разберат, че всъщност е имало още една България. Имало е България в Кавказ. Преди време един политик ми каза, че бил в Кавказ и чул 18 песни за Аспарух. Как кавказците пеят за Аспарух, който тръгнал от Кавказ към залеза на Слънцето, към Дунав. Освен това има записи, че Волжка България е пращала войници на Самуил. Кой разработи този въпрос?

- Каква е причината да не се разработват тези исторически теории?

- За мен това е проблем на мързел и на капацитет. Един писател и един учен се ценят според броя на изхабените им панталони. В манастирите на Атон има 126 документа, в които се говори за България. Никой не е сядал в манастира и никой не ги е прочел. Какво е това? Каква геополитика е това? Няма политика. Не се търси, защото това, което ще се открие, ще бъде наистина велико. Ами куманите, дето ги е викал Калоян. Те са си говорили като роднини, даже може би са били и чисти прабългари. Оставете кой как ги е наричал. Някой да се интересува какво е станало с тези прабългари в Североизточна България, Делиормана? Като погледнеш как сме стигнали до учебниците по история, какви огромни неосветени области остават. България е едно понятие. Тези хора имат само съзнание, че са българи, цялата им история доказва, че са прабългари. Те са възхвала за българското, това е една цивилизация.

- Която иска да е част от нас.

- Слава на Бога, че иска. Но това е цивилизация, която носи култура от Изтока. Поначало цялата наша културна действителност е едно поточе от големия поток на световната култура. Подари ми един индийски президент „История на индийската философия“. За да се превърне това в твое познание, се изисква цял живот. Какво направихме ние с индийската култура? Едни малки книжки, това е като „Война и мир“ в 20 страници. А това е друго “копане“ в човешката психика и в човешката история. Гръцката, която фактически командва нашата философия, е философията на здравия 30-годишен човек, който на всичкото отгоре не спи и има пет сетива. Той вижда правата черта, вижда точките. Индусът създава големите мислители. Задава въпроса – добре, няма пет сетива. Има шест сетива. Как ще изглежда човек с шест сетива, ами с 24 сетива? А каква е философията на човек, който спи? Когато човек спи една трета от живота си, той същата философия ли има, същия ли свят има? А да видим какво вижда този, който спи? Ами, който е луд?

- Не е ли именно ролята на образованието да предава щафетата на тези след нас?

- Образованието не може да бъде възприемано като част от това, което наричаме култура, т.е. от духовния живот. Раждаме се с очи като кученцата и котенцата и всичко, което по-нататък виждаме, е през очилата на културата. Т.е. културата формира лещите на нашите очила, а образованието – първо употребява тези очила и непрекъснато ги бърше. Фалшивите новини, за които говорим, са замърсяване на очилата. Затова трябва да помним, че сме с очила и виждането ни на света зависи от очилата. Очилата се правят от учителите. Културата не само ни обяснява света. Тя го образува. При това положение, че образованието като култура всъщност ни дава мястото в света, трябва да изисква някакво отношение на държавата към тази работа. Специално българската държава има да не е нихилистично, но достойно за окайване отношение към българската култура. През 2000 година една германска министърка на културата по време на Панаира на книгата в Лайпциг каза, че е фатална грешка да се мисли, че една държава най-напред трябва да реши въпроса на своята икономика, а не на своята култура. Фатална – смъртоносна, самоубийствена.

Всичко е възпитание. Вижте как на някои места последният бедняк на селото казва: “Аз имам един орех, давам орехите, които есента ще събера за учителя“. И какво създават. Създават нация благодарение на това нещо. Образованието е единствената възможност културата да вземе мястото, което заслужава. Да си изчистим очилата, да виждаме света какъвто е. Това може да го направи само един културен човек. Това е проблем не само на знание, това е проблем на възпитание.

 

ВИЗИТКА:

Именитият български писател е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас

Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г.

От 2003 г. е академик на БАН

Автор на "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете му Радомир и Владислав, за старейшината Горазд Мъдрия и много други хора", на"Време разделно", която е преведена на 30 езика, между които японски и хинди, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г., „Странният рицар на свещената книга“, „Трите живота на Кракра“ , „Легенди за двете съкровища“, „Сянката на Александър Велики


Какво четем:

🔴 Българка получи 7,6 млн. долара грант за ранно диагностициране на Алцхаймер

🔴 Най-обичаната директорка Мариана Димитрова подписвала дипломи на смъртно легло

🔴 Стефан и Диян обират медалите по математика от малки

Източник: Монитор



Коментари



горе