Защо мълчат журналистите от екрана? (Или как с договори им запушват устата)


Може да не е това, което си мислите. Причината за всяко мълчание и търпение е различна. Потребителите на свободното слово, зрители, слушатели и четящи днес смятат, че журналистите им са длъжници. И са прави. Но публиката не подозира как се формира и увеличава този дълг.

Всички ние подозираме журналистиката в съглашателство с политиката. Това е мантрата, че журналистите мълчат и търпят защото им се плаща „отгоре”. Че продават съвестта си заради огромни хонорари. Има и такива случаи – те обикновено превръщат един журналист в политик и лобист. Но едва ли има тлъсти хонорари за всички. Няма как да се купи цяла една гилдия. Но тогава – защо мълчат журналистите?

Забелязали сте – когато журналист напусне работа, той млъква. А уж професията журналист е диагноза. В мълчание са покрити всички трансфери на големите журналистически имена, изневерите от една медия в друга, напускането – като това на Ани Цолова.

Къде е Ани, наистина? Защо мълчи Ани? Защо мълчи Виктор? Защо не се разбра как паднаха карикатурите на Чавдар Николов от Нова тв и сайтовете на групата? Защо никой не коментира напускането на Дарина Сарелска? И още и още такива примери в историята.
Ето отговора, поне донякъде.

Телевизиите имат една строго пазена тайна. Тя се държи

в сейфовете на техните правни отдели

Там се изработват договорите на големите имена в нашата съвременна журналистика. За съжаление, колкото и да ви се струват начетени, нашите журналисти са юридически неграмотни и допускат на доверие това, което им се предлага като клаузи от юридическите отдели на тв-продуценти и шефове на телевизии.

Първото, заради което мълчат журналистите е, че те не притежават авторски права над продукта си. Ако един журналист иска да припомни какво е казал ББ за обещаният скоростен път между Шабла и Констанца през 2013-та, те трябва да ползват своя архив. Но! Дори и да ги имат, те не могат да го пуснат никъде, защото авторските права принадлежат за максимален срок на телевизиите, на отделите или на продуцентите - посредници. Максималният срок е десет години, но и след това важи юридическия отказ от права.

Реално сега, ако питате Диков, Кулезич, Карбовски, Иванов, Кеворкян или други имена от последното десетилетие, едва ли някой от тях (надеждата ни е за Кеворкян) има свой архив на сниманото от него. А дори и да има - той няма права да ги излъчи - особено за интернет, тази клауза е много добре подготвяна именно от юридическия отдел на телевизиите.

Реално нашите журналисти се обричат да са еднодневки и да не могат да напомнят дори една обикновена политическа лъжа. Архив се ползва само с изричното разрешение и благоволение на продуценти и телевизия. Имената на нашите журналисти днес няма да съществуват утре. Защото те не притежават труда си. Комерсиалните телевизии нямат Златен фонд като БНТ. Ако някой журналист отиде в друга телевизия, то неговите материали със задна дата се блокират в сайта на предишната му телевизия.

Прост пример – ако потърсите в сайта на Нова тв интервю на Люба Кулезич с Антон Тодоров от 2013-та, (където той ругае Цветан Цветанов) вие ще намерите само заглавието на предаването „На светло”. Другото съдържание е забранено от админите. Това е тихият стандарт, с който телевизиите наказват непослушните, както и търговски правило – не можем да пускаме лице, което вече е лице на друга телевизия.

Втората и още по-силна причина журналистите да мълчат, е скрита пак в супер-конфиденциалните им договори. Тя е

още по жестоко наказание

Там има лост, който винаги се включва, ако журналистът не се държи прилично – той може да бъде уволнен веднага, без каквато и да е компенсация. Но ако самият журналист реши да си тръгне поради цензура, се задейства клауза за задължителни неустойки. В повечето случаи неустойките са в рамките на 30 (тридесет) хиляди, до 50 (петдесет) хиляди лева – една задържаща всеки бунт клауза, подписана в едни по добри времена, когато служители и шефове са били „приятели”.

Защо й е на Ани Цолова да обяснява как са я изгонили? Тя явно има неустойка в договора си, както й клауза за конфиденциалност.

Тази клауза задейства съдебната машина срещу теб. Срещу крехките рамене на обикновения журналист се изправят юридически отдели, адвокати, съдии и прокурори. Налагат се запори на заплати и и имущество, влиза се в разходи, които обикновения журналист няма как да понесе. Телевизията може да ги съди за пропуснати търговски ползи и неизпълнения на договори. Работата става дебела. Никой не би искал това да му се случи.

Неустойка има във всеки един търговски договор. Но в журналистическата професия неустойката възпира журналистите да оценяватт работата на собствениците и налаганата по един или по друг начин цензура. Никой журналист досега не е дръзнал да поеме риска да скъса договора си – независимо от цензура или други събития.

Има едно само едно изключение, което потвърждава правилото:
Единственото място, където е паднала клаузата за конфиденциалност и където може да видите какви неустойки плашат свободното слово е в

едно от делата на Карбовски, съден от продуцентите

си в Нова телевизия. Там в няколко еднотипни договора за месечна заплата от близо 300 лева, неустойките са за 300 000 (да, триста хиляди лева). Това е информация от приложените договори в съдебните дела на Карбовски, които са публични.

В гилдията се говори тихо за неговата безумна глупост – вместо да изчака да му приключи договора, той го къса и си намира друга работа. В моментна Карбовски е подсъдим за обща сума от 800 000 (осемстотин хиляди ) лева по три дела. Но общата стойност на договорите, които същият е подписал е по-малко от 1000 (хиляда) лева.

Можем само да подозираме какво пише в договорите на нашите телевизионни звезди – имайте предвид какъв залог е това – като знаете, че към делото между продуценти и Карбовски неустойките са космически, но в приложения договор между Продуцент и телевизия неустойката е 8 (осем) лева.

Има и други причини журналистите да мълчат за трансферите си, натиска върху тях и последващите уговорки. Но реалната причина е прозаична – отделното име журналист бива третирано в договорите си като обикновен производител на сирене, като търговски договор за доставка на услуга. Договорите винаги са в полза на силния на деня, по-богатия и по-обиграния в тази игра.

Никога няма да има журналистика в България, докато самите журналисти не се обединят в реален профсъюз, който ясно да сблъска интересите им с тези на броудкастъри и продуценти. Дотогава празните столове ще стават все повече – просто системата ще ги произвежда – без наличие на конспирация или директен натиск от страна на политиците. В края на краищата, в журналистите все още има нещо човешко – това би трябвало да е съвестта и липсата на търпение.


Какво четем:

🔴 Вижте кой празнува днес

🔴 40 малки варненчета стават част от масово кръщене на 22 октомври! Кръстниците ще са популярни звезди

🔴 Българите във Великобритания са 86 хил. и изкарват средно по 8.33 паунда на час

Източник: e-vestnik



Коментари



горе