На 15 км от Момчилград се намира уникално древно езическо светилище и средновековна крепост


Татул е не само името на един от най-забележителните романи на Георги Караславов, но и на приятно селце, намиращо се на 15 км от Момчилград. В него се намира храмът на Орфей.
В комплекса влизат езическо светилище на стотици години и средновековна крепост. Счита се, че светилището датира още от XII век преди новата ера. Там са се пренасяли жертви на древните тракийски богове, също така е било и средище за наблюдаване на изгреви и залези в конкретни дни от годината.
Всъщност траките са почитали изключително много Слънцето и нищо чудно, че този култ е бил основа на обредите им. 

Наблизо се намира пещера, носеща специфичното име „Вулвата“, а нейният своеобразен олтар-матка бива „оплождан“ от слънчевите лъчи само по време на есенното равноденствие, когато то успее да проникне изцяло през тесния й процеп.
Съществува хипотеза, че Татул е светилище на самия Орфей, но все още пълно доказателство за това няма.
Смята се, че през Средновековието на мястото е имало църква, която обаче днес е напълно разрушена. Всичко, което е останало от нея, са две колони и два каменни капитела, върху които релефно са изобразени кръстове.
Неотдавна една сензационна новина привлече общественото внимание, а именно, че на гроба на Орфей е поникнала лоза от тракийския сорт „Зела“, за която се счита, че е изчезнала от хилядолетия. Гроздето получило името „Сълзите на Орфей“. Историята придобива още по-митичен характер, защото лози няма нито на хълма, нито в близките 10-ина километра.
На това място учените са открили интересни находки, сред които керамичен жезъл, който вероятно е принадлежал на жрец, глинено кандило с орнаменти, прешлен за вретено, тежест от вертикален стан, която има формата на пирамида, чернофирнисова керамика, монети от Тасос и Маронея още от IV-III век преди Христа, части от керамична маска на бог Дионис, още керамика и много други.
През храма преминават два периода – езически и християнски. Светилището съществува още от XV-XIV век преди Христа и е функционирало до началото на V век след Христа. Било е място за жертвоприношения, но и за християнски вярвания. Един паметник на архитектурата и културата, за който тепърва ще се говори още повече. 


Какво четем:

🔴 Изповед на една медицинска сестра: 7 години работя в Белгия, но искам да се върна в България

🔴 Диригентът Йордан Камджалов - един от най-емблематичните творци на нашето време

🔴 11 неща, без което един брак не може

Източник: vsyakajena



Коментари



горе