Младо момче реши да качи баба Райна на стоп. Историята, която му разказа тя го разтърси


Това е разказът на един 23-годишен младеж, за когото не е нужно да казвате, че у него има и нещо хубаво. Той е запален спортист-таекуондист и е твърде млад, за да схване цялата гротеска на горката истина, че преобладаващата част от хората у нас в напреднала възраст, живеещи в малките селца и градчета, просто се борят, за да оцелеят… Съдбата сблъсква обаче младежа с баба Райна – една от хилядите българки-пенсионерки, оставени „немили-недраги“ на доизживяване… Случката започва, когато възрастна жена му маха на шосето, когато се връща към Благоевград, след игра на пейнтбол. Това е баба Райна, която, след като му благодари, изплаква душата си пред младежа… 

Вдовица от 7 години с 200 лева пенсия, двама сина – единият не я слушал, другият бил със златно сърце, но се разболял и се парализирал от кръста надолу… Жена му го натирва в гаража и си живее с друг мъж в апартамента…А майка му, която живее на село на 10-ина км от Благоевград, всеки ден слиза до града пеша, за да се погрижи за сина си в гаража: да го измие, преоблече, да го нахрани със свръхоскъдните си средства… В същност, това ходене пеша е, за да спести средства за закуската му…

Но баба Райна среща достойно съдбата си – не се предава – работи в градината, после пеша до града… и обратно… ден след ден… Покъртителна история – след 20-те минути път колата е в града, а очите на младежа са пълни със сълзи… Оставя я пред апартамента, след като получава нейната благословия и откровението, че го е почувствала като неин скъп внук. Тази трогателно-искрена история не само дълбоко затрогва младежа, но предизвиква у него размисли относно отношението на държавата към мнозинството баби и дядовци зарязани в затънтените краища и осъдени да прекарат остатъка от живота си в нищета и отчаяние…

Поуката от този разказ е двояка: първата е, че държавата е длъжна да се погрижи за възрастните хора като им даде достойни по размер пенсии, за да се справят с житейските предизвикателствата; втората е, младите хора да са наясно в какво положение се намира грамадната част от възрастните хора по селата и да се включи активно за подобряване на положението 


Какво четем:

🔴 Как се е славела казармата по времето на социализма

🔴 На 15 км от Момчилград се намира уникално древно езическо светилище и средновековна крепост

🔴 Изповед на една медицинска сестра: 7 години работя в Белгия, но искам да се върна в България

Източник: vsyakajena



Коментари



горе