Да почукаш на Райската врата


Каквото и да си говорим и през каквото и да сме преминали през годините, България винаги си остава едно райско кътче.

Дори в днешно време за българина, пък и за чужденеца, посетил страната, няма нищо по-лесно от това, да… почука на Райската врата… Да влезе в Райската градина…

За да стори това чудо, на столичанина му трябват 4 часа път по автомагистрала „Тракия“, на варненеца – 2 часа по пътя край морето, а на бургазлията – по-малко от 20 минути.

Защото простата причина за всичко това е, че Райската градина се намира не къде да е, а именно тук, на Земята, в България, на Черно море, в китното крайморско градче Черноморец.

Стигнете ли дотам и почукате ли на вратата на Райската градина, която обгражда с цялото си великолепие местния православен храм „Свети Никола, неизменно тя ще ви бъде гостоприемно отворена от отец Стилиян.

Защото, както е казано още в Библията: „Почукате ли – ще ви се отвори“.

Райската градина, превъплътена на живо на земята, е избуяла в цялото си великолепие и многообразие в двора на храма именно благодарение на протоерей зограф Стилиян Стойков, който с много вяра, труд и познание е сътворил това райско кътче на крачка от морето в сянката на камбанарията.

Когато отец Стилиян идва във възстановения храм „Свети Никола” в Черноморец през 2001 година  всичко още е недовършено и неугледно, а църковната градина е „една неразорана целина, пълна с люцерна и трънак”, по негови думи. „Тогава  реших да помогна, като възкреся любовта и вярата на хората, да провокирам любопитството им и да ги насоча отново към пътя за храма. Затова реших, че първата ми задача е да пресъздам Райската градина тук, в църковния двор”, разказва отец Стилиян. Амбицията му е да покаже как с вяра, труд и любов от една пустиня може да се направи истинско райско кътче.

Самата идея му идва при вида на двата пирамидални кипариса на входа, които са символи на мечовете на ангелите, пазили Райската градина след изгонването на Адам и Ева, и каквито има посадени пред всеки стар манастир или църква. „В растителния свят има окултна практика всяко растение да носи послание към хората с мястото и предназначението си, но хората са забравили и не помнят тази символика. Моята работа обаче е да изучавам нещата и да ги обяснявам”, казва отецът. Тогава му хрумва, че е по силите му да направи една миниатюрна Райска градина по образец на библейския разказ, водейки се от мисълта на Свети Василий, който казва: „Гледайки творението, човек трябва да достигне до идеята за твореца”.

Когато споделил тази идея със свои приятели ботаници, инженери, агрономи, всички откликнали радушно и се отзовали, помагайки му да сбъдне мечтата си. Така с помощта на десетки  хора от цялата страна и по света, сред които Васил Костов от село Избеглии, института в Поморие, семейството професори от село Велека, аграрния институт в Пловдив, Троян и дори Националното географско дружество на Великобритания и кой ли още не, миниатюрният райски кът на брега на морето в Черноморец постепенно придобива днешния си облик. Постепенно той се превръща в обично място за местните и любима атракция за туристите.

Днес в Райската градина на храм „Свети Никола” има над 5 000 вида растения от цял свят. На отец Стилиян му е нужна беседа от 40 минути, за да разкаже на всеки любопитен за тях. В църковния двор се намират  основните библейски растения, описани в светите книги, с които и до днес се извършват ритуалите и богослуженията. Тук може да видите Трънения венец или Пасифлората край пътеката към храма, който символизира трудния път на човек към Бог, както и Райската ябълка – символ на изкушението и познанието. В градината са и сълзите на Мария Магдалена – Момината сълза, плачещата върба, която и до днес използваме на Цветница, лозата – символ на Христос, розата – символ на православното християнство, тисът – дървото на възкресението. Избуяла е и миртата, която според свещените книги е именно единственото нещо, което прокудения от Райската градина Адам е успял да вземе от себе си под формата на откъснато клонче, а днес се използва в богослужебната практика под формата на свето миро заедно с още 70 билки, много от които ги има и тук.

В Райската градина в Черноморец поразява чудесна селекция от видове растения от различни манастири по света като Попската круша от Франция, Руската ябълка „Цар Александър”, кактуси, нарове, маслини, цветя, билки и треви. Сред по-екзотичните обитатели в този рай на земята са пиния от Южна Америка, киви, традиционната японска вишна Сакура или „Падащия цвят”, векове наред вдъхновявала поетите от страната на изгряващото слънце. В градината на морския бряг виреят и древни растения от ерата на динозаврите като Криптомерия японика, заради която постоянно идват групи ученици, за да я видят нагледно след урок.

В един момент отец Стилиян случайно попада в един манастир край Мюнхен, Германия, където му показали градина с лековити билки и той веднага се заел да приложи благородната идея в Райската градина. „Хората като чуят билки, треви и подправки, си представят само кулинария, но всички те се използват за лечение на различни болести. Двете неща през вековете винаги са били взаимосвързани. Аз самият не съм голям кулинар и гастроном, но колекцията ни от билки вече е наистина впечатляваща. Човек трябва да познава растителния и животинския свят, за да знае как да ги ползва правилно”, пояснява отец Стилиян. Точно поради тази причина всяко едно растение в градината си има история и приложение, полезни и лековити свойства, символика и традиции, за които той се принудил накрая да подготви над 40 минути лекция за пред всеки любознателен посетител. Веднага дава за пример дафиновия лист и сочи растението, пояснявайки, че у нас той е известен само в кулинарията, но в древна Гърция се е използвал като награда в Олимпийските игри – т.нар. лавров венец. Миртата пък има лековити свойства върху белодробните заболявания и мнозина дори си я садят в дворовете си.

Райската градина е дала дом още на палми, лотоси и орхидеи, еделвайси, блатни ириси, лилии, див лимон и мандарини, домати и ягоди – растящи на дърво, японска и френска вишна, тикви, мимози, див лимон, мандарини, ябълки и сливи. Отец Стилян се гордее и с това, че в градината му има растение със син цвят – нещо, което по думите му е рядко срещано в природата.

Попитате ли отеца кое благоприятства очевидното благоденствие на растения, събирани от цял свят и мирно съжителстващи едно с друго на брега на нашето море, той неизменно се подсмихва и казва: „Да не забравяме къде се намираме. Имаме си една сила, която се грижи за всичко тук. Втората сила съм аз, защото без труд нищо не става, но пък се научих да разбирам и говоря езика на растенията и знам всяко едно в какво настроение е и от какво се нуждае. Примерно ако кивито тук над нас сутрин листенцето му е вдигнато под ъгъл от 45 градуса, си казвам, че е наред и ме поздравява, вдигнало е ръка за поздрав. Ако листенцето му обаче е паднало надолу, значи ми казва: „Ела ме полей! Природата има свой език и общува с нас, но ние сме го забравили. Тласкани от цивилизацията, сме забравили много неща. Тук нощем като погледна към небето, виждам звезди, а градският човек вижда неон. Това е отдалечаването ни от природата”.

Освен всички възможни храсти, дървета, храсти, кактуси, цветя, билки и треви, в Райската градина има и езерце с китайски рибки, алпинеум, кът със стара корабна котва, изкусно изработени пейки, розариум, волиери с птици, пазени от черния, но миролюбив Цезар, вързан към своята колибка. Безспорната гордост обаче за отец Стилиян е аязмото.

Открива го благодарение на една стара легенда за сляпо родено момче, което навремето измило очите си на малко изворче в околността, което имало лековита вода, и прогледнало. „Понеже знам, че във всяка легенда има зрънце истина, а и послание, което да се пренесе през вековете, си наумих да потърся този извор”, казва отецът. Започнал проучване, но хората забравили отдавна легендата, а изворът бил зарит, нямало го. Случайно обаче се запознал с един човек, който имал дарба да намира вода и работел с багети, който навремето търсел в Либия нефт, вода и руди в пустинята. Той заявил, че ще намери извора и наистина, след няколко обиколки на двора, посочил мястото. Това място потвърдил и църковният настоятел Милчо, който също имал подобна дарба. Той дори уточнил дълбочината – 6 метра. Така че, без да губи време, отецът осигурил багер и започнали да копаят. Още на втория метър греблото ударило в каменна плоча, с която бил затворен кладенеца. Оказало се, че той представлява такова ценно инженерно съоръжение, черпещо питейна вода на 20 метра под морското равнище, каквото днес не може дори да се изгради и с най-модерна техника, представляващо пирамидална конструкция от огромни каменни блокове. Върху него отецът изградил днешното аязмо, а над него се издига малкия параклис за размисъл, посветен на Свети Панталеймон, изрисуван от местния художник Георги Андонов, който е най-продавания наш художник в САЩ. От кладенеца с помпа лековитата вода е изведена и до чешма извън параклиса, на която редовно се тълпят хора да си налеят от чудодейната течност. Вътре пък хората наистина размишляват над важните неща в живота и да останат насаме със себе си, пускат монета, за да се върнат пак, в кладенеца, а на излизане съзират надписа „Опомни се, човече!”… В момента се изработва и друг надпис, който ще бъде поставен отвън.

Той ще гласи: „Къде отиваш, човече?”…

Камен Петров


Какво четем:

🔴 Отвън изглежда като обикновено бунгало, но почакайте да го видите отвътре…

🔴 Само едно листо от тази билка може да ви спаси живота за една минута, но малко хора знаят как да я използват!

🔴 Ето защо сме горди българи! Момче от Шумен нарисува това и всички ахнаха (Снимка)

Източник: alexdevelopment



Коментари



горе