Признание! Доцентка от БАН с основен принос Тирана да впише наше малцинство


Десетгодишен труд на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН стои зад признаването на българското малцинство в Албания. То стана факт в края на миналата седмица с приет от парламента в Тирана закон, като преди това темата бе повдигната от външния министър Екатерина Захариева и президента Румен Радев.

Принос за пробива обаче имат не само политиците. От 2007 г. д-р Тончева изследва българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Още с началото на своите теренни проучвания тя

алармира

българските институции

и политици за нуждата от признаването на българското малцинство.

“Първото ми посещение в областта Голо бърдо беше през 2007 г. благодарение на спалеолога Алексей Жалов и асоциация за антропология, етнология и фолклористика “Онгъл”. Докато те правеха своите проучвания, аз издирвах хора, които имаха българско самосъзнание”, обясни доц. Тончева. Българските пещерняци ѝ донесли песни от района, които имали чисто българско звучене, това запалило интереся ѝ. “Аз самата не знаех, че в Албания има българи, и това ме провокира да разкажа за тях”, обясни доц. Тончева.

“За 10 г. съм обиколила всички села в областта Голо бърдо и след това разширих територията на изследването с областите Гора и Мала Преспа. Основната ми цел беше в България повече хора да научат за тях и да се поинтересуват”, разказа още пред “24 часа” д-р Тончева. През цялото това време тя е една от малкото българи, които се интересуват от съдбата на местните. Те я познават и в нейно лице виждат връзка с България. Резултат от осъществените експедиции са

стотици страници

интервюта,

филми

за празниците на тези хора и най-вече публикуваните 3 части от поредицата “Българите от Голо бърдо, Албания”. В тях тя представя историята, религията, обредността, музиката и идентичността на българите в Албания. За първата и втората част на книгата доц. Тончева работи с генцията за българите в чужбина. “Те откликнаха на моето алармиране, че там има хора, които имат нужда от връзка с България”, спомня си тя.

През годините с нея се свързва и проф. Божидар Димитров, който тогава е министър без портфейл, за да се консултира за проблемите на това наше задгранично обществото.

Задвижването на българската дипломация става след личните срещи на доц. Тончева и Таня Мангалакова с евродепутата Андрей Ковачев от ГЕРБ. Събраните от нея данни служат като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират предложението за признаването на българско малцинство в Албания.

Това е едно добро начало, защото нашите сънародници живеят като

албански граждани вече

104 г. не по своя воля, каза още доц. Тончева. До 6-годишна възраст децата там дори не знаят албански, вкъщи говорят само български. Доцентката се надява след признаването на малцинството повече хора да им обърнат внимание. “Много е тежко човек да чуе от възрастните хора - България нас ни забрави”, каза доц. Тончева.


Какво четем:

🔴 Защо да пием всеки ден по 2-3 чаши топла вода

🔴 Времето не достига? 6 начина да се справим

🔴 Йовков: Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка

Източник: 24 часа



Коментари



горе