Българките са най-опасно красивите на света


Пътешественик номер 1 у нас Симеон Идакиев е роден в Радомир, зодия Стрелец. Журналист, леководолаз, ветроходец. Учил е в МЕИ, но завършва българска филология във Велико Търново. Дългогодишен водещ едно от най-популярните предавания на БНТ ­- "Атлас", на което е и продуцент. Посетил е над 120 страни на всички континенти, ­ стигал е дори до Антарктида, но никога не се е изкушавал да остане зад граница. Заснел е над 400 филма. Срещал се е лично с едни от най-прочутите хора на планетата - Далай Лама, Жак-Ив Кусто, първите мъже, стъпили на Еверест - новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей. Член и на Кралското географско дружество на Великобритания. Автор на над 10 книги.

- Защо пътуването е толкова важно за Вас? 

- Имам чувството, че пътувам откакто съм се родил, но нямам никакво намерение да спирам.   

Имах късмета да бродя по някои от най-високите планини на света - Хималаите, Андите, Кавказ, да плавам по някои от най-великите реки - Амазонка, Ориноко, Меконг. Това ме прави щастлив, ала всъщност човек носи света със себе си. 

Истината е, че във всеки човек  дреме по един пътешественик, но повечето хора не пътуват - най-често принудени от обстоятелствата. И  с малко пари човек може да пътува, стига да има голямо желание.  

Бил съм в малко повечко от 120 страни. Това не е рекорд за Гинес, но смисълът на моите пътувания не са рекордите, а  да споделя впечатления със зрителите и слушателите. 

- Как все пак се оцелява седем месеца на колела?  

- Това е най-дългото ми пътешествие -  80 000 км през Латинска Америка, сам, с една кола Нива. Оцелява се с воля и упоритост. След месец-два имаш усещането, че си карал така цял живот. Ту е горещо, ту е студено, пък си гладен - и така месеци наред. Не съм самотник по душа, но много често пътувам сам - по-евтино е.

- Сигурно е имало доста опасности при толкова пътувания?

- Да, макар че опасностите са част от работата. Прекосих Колумбия съвсем сам, със същата “Нива”. Пресякох границата с Еквадор нощем, през една от най-пустинните части на Андите, където престъпността е изключително висока. Във Венецуела ме предупреждаваха да се пазя от отвличане. Но подобни опасности съществуват и в България.  

Няма страшни места, има ужасни преживявания. Едно от най-неприятните за мен преживявания беше в Индия,  която е прекрасна страна. Там, в Мадрас, се разболях, вероятно се натрових с вода или нещо друго,  брах душа няколко дни. Беше ужасно. Излекува ме един лекар. Имах късмет - той е много важен при пътуване.

Най-тъжно и плашещо ми е било в държави, в които хората са докарани до такава немотия, че са на границата между живота и смъртта. Има много такива места - и в Африка, и в Азия. Българите мрънкаме колко сме зле, но не знаем какво е истинска бедност. Скоро четох статистика, че  98 процента от благата на човечеството са в ръцете само на 2-3 процента от хората. Възмутително, но това е положението!

- Кога все пак брахте най-голям страх?

- Имало е случаи, когато съм бил на ръба, но избягвам да говоря за тях. Убеден съм обаче, че най-голямата опасност в този свят е да срещнеш двуногите същества, те са най-лоши. Не може да се страхуваш толкова много от природата, защото там има някакви закономерности, можеш да предвидиш опасността. 

Е, неприятно е да изживееш ураган например. Имал съм нещо подобно в океана -  беше ужасно, въпреки че не попаднахме в окото на бурята, тя само  малко ни забърса отстрани.   

Ние, хората, се държим толкова зле със собствената  си планета, хвърлят се чудовищни средства за изследване на космическото пространство, а все още не познаваме Световния океан.  Но много успешно го отравяме. И последиците се виждат - все по-силни урагани, все по-гигантски катаклизми. 

Най-скъпата течност на планетата през 2050 г. щяла да бъде водата, а не петролът. Тоест с  безразсъдните си действия ние се самоубиваме като разумно човечество. 

- След толкова пътешествия открихте ли рая?  

- Няма какво да го откривам - аз съм се родил в райското кътче България. А заради  скептиците ще спомена  прекрасната страна Коста Рика, където имам близък приятел, учил в България. При едно от гостуванията ми казах на Валтер:   Погледни колко е красива Коста Рика! И България е много красива, каза ми той. Напълно прав е. Дори доведе майка си и тя се влюби в България.

- Никъде ли не се изкушихте да останете?  

- И през ум не ми е минавало. Не мога да живея другаде, освен в България, чиято прелест често не забелязваме. Тук дори да закъсаш, имаш приятели, роднини, ще намериш човек, който да те подпре. Има доста българи, които живеят в някое от безкрайно добре уредените общества навън. Но се  въртят в изключително затворен тесен кръг, макар че получават добри пари.  Е, хубаво ще е всички да имаме повечко пари и да живеем по-добре тук. Да се надяваме, че ще се случи.  

- Нали уж ще ставаме Швейцария на Балканите...

- Много се съмнявам. А и защо да ставаме Швейцария, като можем да станем една добре уредена България на Балканите. Бог ни е дал всичко, проблемът си е у нас, никой не ни е виновен. 

- Кои са любимите Ви кътчета, където пътешествието е било осъществена мечта?

- Островите Галапагос - това е доста затворена територия, пътува се със специално разрешение, благодарение на което тази изумителна екосистема е все още доста добре съхранена. Там се е развил уникален животински свят - гигантски костенурки, редки видове птици и игуани. Това е второто място, което виждам в света, на което животните не бягат от човека. Още великият Чарлз Дарвин отбелязва в записките си, че птиците били толкова доверчиви, че човек можел да ги убие даже с шапка.

В градчето Пуерто Айора ме плени библейска сцена - там до сергиите на рибарите освен купувачи се нареждат пеликани, тюлени и всичко чака остатъци от рибата. Никой от никого не бяга, никой никого не напада.

- Наистина ли българките са най-красиви?

- Абсолютно! Не е комплимент, а самата истина. Няма такава масова хубост по света. Това може би е още една основателна причина да остана да живея в България.   Всяка нация има много красиви жени - венецуелките, тайландките, аржентинките, уругвайките са красавици, но такава масова хубост като в България никъде не съм срещал. Клаудия Шифър! Аз всеки ден виждам по десет такива на улицата! “Опасно красивите българки” беше казал един от най-известните чуждестранни актьори. 

- А имате ли формула на щастието?

- Много е простичка - здраве, късмет, любов. Всичко друго заминава. И парите, каквито никога не съм имал много, и известността. Имах късмета да познавам много интересни хора, ­ първите двама мъже, стъпили на  Еверест - новозеландеца Едмънд Хилари и шерпа Тензинг Норгей. Гостувах на Тензинг в дома му в Дарджилинг, Хималаите.  Той, който беше един от най-известните хора в света, беше толкова естествен и гостоприемен. Мисля си, че истински великите хора са точно такива. 

- Магията Пловдив за Вас - човек, видял толкова страни? 

- Няма какво да търсите магия, тя е около вас. Просто отворете сетивата си и я усетете! Опасно е човек да загуби усета за красота за това, което е около него. Пловдив е приказен, великолепен град, с много чар. Достатъчно е човек да тръгне по калдъръма на Стария град и ще ахка на всяка стъпка.


Какво четем:

🔴 Цъкни "Вефа", да чуем Кидика

🔴 Честит празник, български летци и авиоинженери!

🔴 Кога да сменим летните със зимни гуми?

Източник: Марица



Коментари



горе