Момчил юнак – защитникът на Родопите
Много стихийна мощ таи в недрата си нашата земя. С нея са закърмени знайни и
незнайни юнаци, а споменът за тях се предава в народните песни и легенди за пример
на идните поколения. Сред най-личните от тези герои бил Момчил войвода, за когото
ни разказва археологът д-р Николай Бояджиев, уредник в Регионалния исторически
музей на гр. Смолян:
През 40-те години на XIV век в продължение на 2 години между 1343 г. и 1345 г., Момчил управлявал в началото като васал на Йоан Кантакузин, а после като независим владетел. Той е владял района на средните и южните Родопи и част от Беломорието. Загива в битка, борейки се срещу османските нашественици едва 40-годишен, на 7 юли 1345 г. Според историческите извори, в сражението срещу обединените сили на турци и византийци той проявява голям героизъм. След завладяването на Балканите от османците хората са имали нужда от герои, които да им бъдат за пример и поради тази причина в паметта на населението на Родопите се запазва легендарният образ на войводата.
Момчил получава две висши византийски титли. През 40-те г. на XIV век във Византия
се води гражданска война. Враждуващите лагери са на регентите на малолетния наследник
Йоан V Палеолог
Историческата личност Момчил войвода и легендарният образ на Момчил юнак тясно
се преплитат, разказва Николай Бояджиев:
Той е бил доста харизматична личност, едър, снажен мъж. Османският хронист Енвери
пише за него, че бил висок, колкото двама души, и наподобявал минаре. При обсадата
на Комотини всички, които го видели, се смаяли от външния му вид. Освен неговия
героизъм, външният му вид също допринася за превръщането му в легенда. Изворите
споменават, че хората, които следвали Момчил, по-скоро биха предпочели да умрат,
отколкото да го изоставят. В битката при Перитор, в която той загива, неговата
армия се държала здраво на бойното поле, докато той бил жив, въпреки многократно
превъзхождащия я противник.
Днес сред следите от дейността на Момчил по нашите земи, е Момчиловата крепост край село Градът в община Смолян. Д-р Бояджиев е сред нейните изследователи:
Момчилова крепост има два периода на обитаване. Единият е в края на V – началото
на VI в., в ранновизантийския период, когато е изградена, най-вероятно по времето
на император Анастасий I или на Юстиниан, но след това е опожарена от славяните.
През ХI в. крепостта е възстановена, след което функционира до османското нашествие
през 70-те години на ХIV в. Тя е позната сред местното население като Момчилова
крепост. В един от писмените извори – „История” на императора Йоан Кантакузин,
една от крепостите, дадени във владение на Момчил, е спомената под името Подвис.
Оттам е дошло името на село Подвис, което се намира в подножието на Момчиловата
крепост, от южната й страна. В паметта на местните хора, от XIV век досега е
останало в народната памет, че тя е била владяна в даден период от Момчил.
През 1966 г. крепостта е обявена за археологически паметник на културата с национално
значение. Споменът за Момчил, както пише чешкият изследовател Константин Иречек в своята
„История на България”, е запазен и в херцеговинския Пирлитор, и в Пирот, днешна
Сърбия, където поради съзвучие на имената се е пренесло мястото на легендата
от забравения крайморски Перитор. Няма как да посетите Пирот, без да видите символа
му – крепостта Момчилов град.
Какво четем:
🔴 Най-богатият българин е млад математик, който е създал уникално…🔴 Мамо, ние бедни ли сме?
🔴 Първият български фолклорен фестивал в Палма де Майорка
Източник: bnr
Коментари
Последвайте ни във facebook!
