Създадено е Българското опълчение
1877 г.
Българското опълчение е военна част от състава на Действащата Руска армия на
Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават
на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877–1878)
за Освобождение на България. Българите-участници в Българското Опълчение след
освобождението са наричани „опълченец-поборник“.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по
време на Руско-турската война (1877 - 1878) е сформирането и действията на Българското
опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и
т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело
в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя
главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването
на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции
в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази
въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването
на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър
II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и
военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април
1877 г.) главнокомандващия на Действуващата руска армия на Балканския полуостров
Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му. От императора са утвърдени
и „Правила за създаването на Българското опълчение“.
Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските
войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото
създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци
е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия
княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ.
Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига
7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.
Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“
, която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети
българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно
от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската
война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно
благотворително общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия.
Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов.
Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт
и подполковник Фьодор Де Прерадович.
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна
пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти.
Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник Леонид
Вяземски, III-а полковник Михаил Толстой.
Командири на Опълченски дружини : I-а подполковник Константин Кесяков, II-а майор
Куртянов, III-а подполковник Павел Калитин, IV-а майор Редкин, V-а подполковник
Нишенко, VI-а майор Беляев.
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан
Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски,
XII-а майор Корниловеч.
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и
подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов,
поручик Петър Алексиев поручик Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас
Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов
и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков,
Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване
на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г.
с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския
славянски комитет.
Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме,
наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено
за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски
лагер край гр. Плоещ на III-а рота, III-а опълченска дружина от руския общественик
и славянофил Пьотър Алабин и Ефим Кожевников. На него са образите на „Иверската
Богородица“ и „Св. св. Кирил и Методий“ (днес се съхранява във Военно-историческия
музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини,
като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение
и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз
Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за
участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението
вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на
генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Джуранли
и Стара Загора.
В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната
тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет
и шести пехотен орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено
за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина
(под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката
при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва
в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка
конница и башибозук в състава на Източния отряд.
Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава
като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация.
На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците
на Шипка“.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
