Образната Реч (Сътворително Слово) в българската народна бродерия

Следвайки етимологията на думата ТЕКСТил, разбираме, че платът е тъкан от Думи.

Има значение как изработваме дрехите си, с какво ОБРАЗно слово украсяваме себе си, какви Сили викаме в живота си с тези Думи (Логоси).

При бродирането е интересно, че посоката на повторение на бодовете е от ляво на дясно, сходно с писането в българския език. По същия начин изписваме буквите, които свързваме в Думи, а от тях правим изРЕЧения.

Външната йерархия 

 Дрехите ни служат, за да бъдем красиви, да сме защитени от топлина и студ, или имат и друга функция? Дрехата, която носим, и украсата по нея ни отличава един от друг. В миналото една е била дрехата на младата, неомъжена българка, друга на омъжената жена, а съвсем различна на възрастната.

По украсата на дрехата (отличителните белези) съдим за йерархичното положение на този, който е облечен с нея. Замисляме ли се днес за многообразието от външни (а те са отглас на вътрешни) белези (знаци) при различните видове униформи например. Респектирани сме от “облечените” във власт (сила) или друга позиция в обществото мъже или жени, които носят военна или полицейска униформа, съдийска тога,  лекарска престилка и др.

Основен Знак

 Специфичното при бродирането е многократното повторение на знака (кръстчето), който е вселенски знак и означава защита. Когато бродираме, ние броим на ум. Според Питагор числата са в основата на Музиката, числата са основата (основанието) на всичко живо. Всеки един от нас е Свещена Единица, знакът на която е знаменце. Всеки от нас притежава своя специфична индивидуалност, изразена на Вселенския Език, Същност, която се разчита и според която човек се поставя в определен чин и йерархия. 

При бродирането може да се говори за изобразяване на Свещен Текст и за Свещено отбряване. Според старите българи това, което носим в себе си (Душата ни), и това, което носим на себе си (Облеклото ни), са в пряка връзка и така привличаме (викаме) определени Сили в живота си.

Интересни факти от историята

От  Тракийските хроники (книгата Нави) научаваме за цар Терес [1], който преди битката с Мардоний при Акте (полуостров Атон) “тъчеше с пръстите си битието на битката, която предстоеше”. За него се казва пак там, че докато призоваваше на Древната Реч на Тракия, той тъчеше сукното на битката. От текста научаваме, че Тракийският цар тъчеше с ръцете си и извикваше по Имената им крайбрежните води, ветровете и гърмовете, които да му помогнат да спечели битката с врага.

Интересно е, че в изписването на египетския йероглиф за Реч (Слово) има връвчица.

Технология на бродиране или записване на Текста

Елементите при бродирането

След като съществуват практики (Лого [2]-терапия), занимаващи се с лекуването чрез Думи, Терапия чрез Музика (Музикално Слово), чрез Танц (Думи чрез определени Движения, Пози [3], Позиции на тялото) и др., нека помислим за записа, записването на Думи (Образи, Символи, Кодове) с игла и конец върху бялата ленена кърпа, която прилича на чистия бял лист, върху който изписваме Думи с мастило.

 Бродиране идва от Бод (пробождане). Движението (Проекцията) на иглата боде плата (Белия лист), прокарва (вкарва) конеца отдолу нагоре правейки х (кръстче), и по този начин изписва чрез едно и също многократно повторение знака за защита, и се сътворяват Образи (Думи). Това насочва към двойките горе-долу; небесно-земно; мъжко-женско. Белият плат (за нас това е белият лист) е мястото на Сътворяване на Думи (чрез знаци и символи) с помощта на преждата или конеца. Текст се пише с мастило върху празния лист. Конецът изпълнява функцията на Мъжкото (оплождащо) начало, което втъкава (втъква) своята Същност (цвят, дебелина, материал) в бялата повърхност на плата. Резултатът – Образно Слово.

Кой е свързващият елемент в процеса на бродирането? Това е човешкото въображение – осъзнаващо и пресъздаващо света в Образи. Юнг говори за архетипите, които съхраняват в колективното несъзнавано (колективната памет) Образи, Знаци, Символи още от нашите прадеди.

Знакът по дрехата на българите е служел за украса, но е имал и предпазна (защитна) функция в облеклото на хората в миналото. Това е кодирания, символен език за ангелските (невидимите) сили, които да го четат и разпознават. Образите (символите) според Мирча Елиаде [4] показват всичко, което е непокорно на понятията. Това определение дава основание да се счита, че Символът предхожда и превъзхожда Понятието. Символът е носител на съответната Същност, преди тя да е “облечена” в съответното Слово.