Създадох музей от ранга на Лувъра


Божидар Димитров е един от най-известните български историци. Завършил е история в Софийския университет. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана. Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. Директор на Националния исторически музей в продължение на 20 г. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в първото правителство на Бойко Борисов. Автор на 20 монографии и над 200 студии и статии. Сред книгите му са „Десетте лъжи на македонизма”, „Македония - свещена българска земя”, „12 мита в българската история”. От 1 ноември проф. Димитров излиза в пенсия въпреки проваления конкурс с един участник за нов директор на 18 октомври.    

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА

 


-Как човек си тръгва от нещо, което е било негова мисия в продължение на десетилетия?

-Трудно може да си тръгне, но се налага. Както е казал другарят Сталин, няма незаменими хора. Надявам се да се намери човек, достоен да бъде директор на Националния исторически музей, който да продължи моите линии на развитие на музея като стълб на националната идентичност и хранител на националната памет. Когато оглавих музея, той беше само една изложба. Аз развих всичките класически музейни дейности - събиране, съхранение, консервация, реставрация, научно изучаване на събраните артефакти, публикацията им.   

Музеят заработи във всички тези направления под мое ръководство, колкото и нескромно да звучи. И НИМ успя да съхрани 650 000 експоната или артефакта, което го прави равен на музеи от ранга на Ермитажа, Бритиш музеум, на Лувъра. Но нашият музей има едно преимущество пред тях - ако тези музеи са събирали всеки своите 1.5-2 милиона артефакти за 200 години, от целия свят, всички артефакти в нашия музей са намерени в българските земи.

- Кои са най-ценните? С кои се гордеете?

- Е, оценяваме ги по различни критерии. По красота безспорно е Панагюрското съкровище. Ако обаче оценяваме приноса на артефакта в националната  история, една грозна на външен вид тетрадка като Паисиевата история може да се окаже по-ценна от 200 килограма злато.

- Много високо сте вдигнал летвата, много ще е трудно на наследника Ви да опази и умножи събраните съкровища. Какъв съвет ще му дадете?

-Надявам се все пак да бъде човек от музея. След като конкурсът пропадна, т.е. кандидатът пропадна, законът дава право на министерството да назначи директор, който е човек от музея - някой от началниците на отдели например, който познава до голяма степен работата на НИМ. Външен човек, колкото и добър специалист да е, ще има много повече трудности в ръководството. И не е чудно да провали музея. 

-Последната изложба на тракийското злато в Норвегия предизвика фурор. Къде е следващата?

-Предстои изложбата „Бит и култура на българите от Източна Тракия” в град Кърклари, Лозенград, където кметът е реставрирал голяма богатска сграда в стария български квартал.  Там ни предоставя стаи, в които да подредим експонати от Източна Тракия, които нашите бежанци са донесли в България. В Лозенград е имало 10 000 българи. За щастие настанени са у нас по Черноморието, в богати градове. Основно техни потомци, както и наследници на бежанци от Свиленград и Ивайловград ни дадоха експонати. Наш екип замина да подреди експонатите за постоянна етнографска изложба, която ще бъде открита в Турция на 1 ноември.      

Смятам това за голям успех - не само научен, но и политически. Т.е. никой в нашата южна съседка не отрича присъствието на българите в Лозенград до 1913 г. 
Вече направихме два подобни музея - единия в Одрин, в църквата „Свети Георги”, другия в метоха срещу Желязната църква в Истанбул. В Лозенград ще бъде третият музей „Бит и култура на източнотракийските българи”.

-С основание ли се разгневиха панагюрци? Наистина ли подценихте националната героиня Райна Княгиня? 

- Категорично не. Случаят беше представен превратно - не знам дали съзнателно, или просто защото кметът на Панагюрище е тъп като задник. Точно така го напишете! Тези, които са гледали предаването, са наясно, че ми беше дадена задача да отлича три българки от последните 14 века! Ако изчислите колко българки са живели през този период, ще получите цифрата 60 милиона. От тях избрах три и едната беше Райна Княгиня.

Но ми казаха: Дай първо, второ, трето място! Поставих първа баба Тонка Обретенова, чийто дом е бил логистична база на българската революция. Поставих Райна Княгиня, която е ушила знамето на Четвърти революционен окръг за Априлското въстание, на второ място. На трето място сложих Неделя Петкова от Сопот, известна като Баба Неделя, легендарна учителка и революционерка.  

Не може кметът да ми вади думите от контекста! Какво е това - нещо не те харесват хората, да речем защото през лятото нямаше вода в Панагюрище, и тръгваш да компенсираш с патриотични чувства.

Да, винаги у нас опит за подобни класации поражда ежби, но в случая се получи много мръсно - кметът ме нарече Киряк Стефчов! Недопустимо е. Както и да ме пита какво съм направил през живота си?! Дали съм сторил и една стотна от това, което е направила Райна Княгиня!? Е, вярно, не съм шил знаме - не мога и да шия! Но съм направил 40 музея. А на Белишки нещата все някой друг му ги прави.  

- С кое от свършените неща най-много се гордеете?

-Според колегата проф. Станислав Станилов най-голямото ми постижение е завършването на Боянската църква. Там реставрацията на сградата и стенописите всъщност започна отначало, тъй като бяха окепазили всичко. Колегите във Велико Търново смятат, че най-голямото ми постижение е възстановяването на храма „Свети 40 мъченици”. В Шумен сигурно ще смятат възстановяването на Голямата базилика. 

Смятам, че съм свършил доста неща, дори се учудвам как съм успял. Но те трябва да се разглеждат комплексно. Израстването на Националния исторически музей от една гола изложба, съставена от експонати, събрани от 32 музея, до гигантска международна институция със собствена експозиция с над 650 хиляди експоната - това също трябва да се брои. Забравих да спомена Земенския манастир, който беше в окаяно състояние и бе възстановен с мое съдействие.     

-Виждате ли символика в това, че си тръгвате точно на 1 ноември, в Деня на будителите?

-Така се случи, не се сетих да избера друга дата! Трябваше да е на 1 октомври, но ме помолиха да остана още месец, за да може да се проведе конкурс и да изберат нов директор. Не можаха, кандидатката се е представила много зле, доколкото разбрах. При това си е публикувала и концепцията за развитие на музея, която е направо смешна - НИМ да вземе чинията на Бузлуджа и отделно да се направи музей на социалистическата култура! Ами Вежди Рашидов вече направи такъв музей, тук в София до КАТ е! 

-Има ли днес будители?  

-Има актуални будители и днес -  отец Боян Саръев направи много и тепърва ще бъде оценявано делото му. Вероятно след смъртта му, много години след смъртта му. Назад във времето будителите са много - Петър Богдан, отец Паисий, Петър Берон, Раковски, Ботев. Говоря за будители, хора, които пишат, затова пропускам Левски. Той стои много високо в пантеона на националните герои, но не пише.

- Какво не успяхте да свършите за толкова години работа? 

-Имах няколко идеи, които не са осъществени. Ще се опитам да запаля новия директор.
Не успяхме да направим регистър на българските паметници в чужбина - в Сърбия, Македония, Гърция, Турция, Румъния. Налага се, тъй като те са били част от българската държавна територия и част от българското етническо и културно пространство. Някои от тях са още част от етническото ни пространство - наскоро признаха българско малцинство в Албания. Трябва да се направи регистър на тези паметници - много лесно и бързо става в наше време при наличието на толкова модерни технически пособия. Това е нещото, което не успях да свърша. Сега ще започнем, надявам се. 

-Блазни ли ви политиката? 

-Не ме блазни, но не казвам, че няма да се занимавам с политика. Споделям една крилата фраза: Колкото и да бягаш от политиката, тя тича по-бързо от тебе, настига те и в един момент скача върху теб. Ако имаш амбиции, големи идеи за осъществяване, става трудно, ако си извън. Големи идеи се реализират само ако имаш власт и пари!      

-Докъде стигна мисията Македония?

-Мисията Македония е почти свършена - това, за което бленувах. Един социолог подигравателно каза преди време, че превръщането на Македония във втора българска държава било един от мокрите сънища на Божидар Димитров. Моите мокри сънища са си мокри, но са свързани с жени. Вярно е обаче, че действително желаех силно това да стане. Откровено казано, смятах, че ще стане, но след време, когато няма да съм жив. А то взе че стана по мое време. Чух това, което мечтаех -  управляващ македонски политик да каже, че македонците и българите са един народ. И на всичко отгоре това е записано в официален договор! Още една изпълнена мисия! 

-Дойде ли краят на македонизма?

-Да, както казах, записано е дори в договор! И е необратимо, така си мисля. Дали ще стане бързо, или бавно - не знам, но ще стане! 

-Можем ли да сме спокойни вече за ставащото на запад от нас?

- Не, не можем да сме спокойни, трябва да се работи непрекъснато. Има и други, които работят в друга посока - Сърбия, Гърция. Не можем да скръстим ръце. Продължаваме битката - това е животът, вечна борба! Имам още много работа - заниманията с история, телевизионното предаване, реставрацията на Голямата Базилика. Вероятно и нова книга.


Какво четем:

🔴 Пея за свещената любов! (снимки, видео)

🔴 P****vci niedni

🔴 Анализатори: Богатството на първия български милиардер скоро ще се увеличи 2-3 пъти

Източник: Марица



Коментари



горе