При смяната на лева ще закръглят цените нагоре, заплатите...



Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. Зaвъpшвa дoктopaнтypaтa cи в yнивepcитeтa Baшингтoн в Ceйнт Лyиc, Mиcypи. От 2003 е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател. Интересите му са в областта на макроикономиката и паричната теория и политика, политическа икономия, икономика на прехода, икономика на растежа и развитието, нова институционална икономика.

- Г-н Ганев, след като влезем в еврозоната, освен че ще заменим лева с евро, как по-точно ще усетим промяната и има ли опасност от скок на цените на стоки и услуги?

- Чисто като логистика, няма да има сериозна промяна. Разбира се, самите пари ще се сменят физически.  Освен това при пътувания към еврозоната, няма да има необходимост да се обменят пари. Да, има опасения при част от гражданите, че ще има скок на цените. Изследванията върху държави, които са приели еврото, показват, че няма такова увеличение. Единствено, и то промяна на цените, но надолу, имаше в Естония, но тя влезе в еврозоната по време на икономическата криза, което вероятно оказа влияние. Само трябва да се внимава по време на самата обмяна да се следят сроковете за смяна на левовете с евро и как точно ще се случи. Обикновено 6 месеца преди приемането на еврото търговците са длъжни да работят и в лева, и в евро.

-Очаквате ли спекулации точно от страна на търговците?

-Да, очаквам, че някой ще се опитва да лови риба в мътната вода, каквито случаи имаме много в нашата история, но ако гражданството запази хладнокръвие, тези опити не би трябвало да са успешни.

-А възможно ли е с държавни механизми да се регулират подобни спекули? В тази връзка какво показва опита на държавите членки, въвели еврото?

- Разбира се, прилагат се различни механизми и то на много места. Особено в страните от Източна Европа, като Словения, Словакия, после в трите балтийски страни. С подкрепата на държавите, там се създадоха граждански комитети, които следяха дейността на търговците по места. Отделно всяка държава има бюджет за популяризиране на еврото и подготвяне на гражданите за единната валута, така че подобни инициативи биха се подпомогнали и у нас. Но държавата с нейните централизирани механизми не може да погледне навсякъде. Така че каквато и подкрепа да има, нищо не може да замени бдителността на гражданите, които, ако се организират, най-добре биха потушили всякакви спекулативни опити.

-При смяната ще бъдат ли защитени влоговете на хората?

-Абсолютно, те автоматично ще се превърнат в евро по утвърдения курс. Това ще важи и за заплатите, които привидно ще намалеят близо 2 пъти. Ако има работодатели тарикати в повече, за това също трябва да се внимава, например накъде ще вървят закръглянията. Докато продавачите ще се опитват да закръглят нагоре, някои работодателите може да опитват да закръглят надолу. Така че трябва да се внимава в този момент.

-Каква ще е съдбата на българския лев след въвеждане на единната валута?

-Левът ще остане в музеите и спомените на хората, със сигурност повечето ще си запазят някой лев и вкъщи. А със самата хартия ще се случи това, което се случи с банкнотите с трите нули отзад. Тогава смяната не ни излезе много скъпо. Оценките за чисто логистичното обезпечаване на онази операция, която е само 18 години назад, са за съвсем малки суми, които не са за пренебрегване. Но във връзка с отпечатването България няма да добави кой знае колко нови изисквания към еврото, защото сме сравнително малка част от европейската икономика. Ще трябва обаче да си измислим монета, по-точно какво да има на гърба на българските монети с евроцентовете.

-Казахте, че за влизането на България в еврозоната има голяма доза скептицизъм от страна на специалистите и подкрепа на политиците, в частност на Франция и Германия. В тази връзка каква е вашата прогноза относно въвеждането на единната валута в България?

-Въпросът е да влезем в задължителния двегодишен период. Когато той започне и ако икономическата ситуация в България е както в момента, т.е. в динамика, няма да чакаме повече от две години, защото изпълняваме всички критерии. Но ситуацията може и да се промени, например да минем към етап, в който имаме по-бърза инфлация и да не изпълняваме инфлационния критерий. Кога обаче ще влезем в този обменно курсов механизъм, няма как да се направи прогноза. Това зависи както от Европейската централна банка, така и от други страни членки, които не искат да допускат България с нейната нестабилна правораздавателна система и с възможността да се получат „дупки“,  както се случи с КТБ.


Какво четем:

🔴 Създадох музей от ранга на Лувъра

🔴 Пея за свещената любов! (снимки, видео)

🔴 P****vci niedni

Източник: Марица



Коментари



горе