Особености на свинския лов в див(н)ия Северозапад


За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата

Големите ловци в света се познават по окачените на стените им трофеи от Big five (Голяма петорка) – бивол, слон, лъв, леопард и носорог. В България обаче слонове, биволи и носорози няма, но ловци има бол – над 120 000. И според повечето от тях – все големи. Но който поне веднъж не е повалял с изстрел дива свиня и и не е чувствал хлад по гърба, че и по-надолу, при вида на носещия се като товарен влак глиган с кръвясали очи, не може да се нарече истински ловец, категорични са родни ветерани-глиганоубийци. Затова първата събота на всеки октомври – когато се открива дългочаквания лов на диви прасета, е паметен ден за дружинките из България. И се отбелязва с тежки трапези, музика и веселби – за здраве и слука.

– Тази година сезонът почна много добре! Досега са паднали близо 100 прасета. Свине има много, дано и ловците покажат добри мерници!, радва се ръководителят на Ловното сдружение „Огоста” в Монтана Александър Георгиев. А ловците не се излагат. Още в началото на октомври дружинката от село Челюстница повали за час шест диви свине, три паднаха край Железна, четири в землището на Черкаски. Осем прасета за един уикенд отстреляха край Гаганица, а един от глиганите бе близо 250 кг. С над 200 кг великани се отчетоха и четите в Белимел и Ковачица. Преди дни пак дружинката в митичното Черкаски, заселено от Йордан Радичков с тенци и верблюди, повали за една сутрин 9 диви свине от връхлетяло ги стадо от над 50 животни…

Успехът при отстрела на диви прасета обаче не зависи само от точния мерник, заявяват майсторите. Свинскияj лов е като жътва – за да прибереш добра реколта, трябва да си копал, сял и пазил, поясняват опитни стрелци. Всяка зима в дълбоките снегове ловците изнасят тонове царевица в усоите, за да подхранват четирикраките майки и дебнат вълци и чакали, за да не разкъсват новородените прасенца. През пролетта хранилките отново се пълнят със зърно за свинските фамилии, а край леговищата на стадата се изсипва отработено машинно масло. Дивите свине се търкалят в нефтопродуктите като новобогаташи в перлено джакузи и така унищожават налазилите ги паразити.

За да задържат свинските стада в районите си, дружинките засяват и дивечови ниви с любимата им царевицата. С наближаването на времето за лов на глигани най-запалените авджии се заемат и с активна разузнавателна дейност. Проучват пътеки и леговища на стадата и като военни стратези чертаят планове за пусии и контрапусии. Успешен лов на диви свине е невъзможен без опитни следотърсачи и ловците купуват гончета от елитни развъдници за по няколко хиляди лева, а по-неопитните песове минават и на квалификационни курсове в гатери- заградени площи с пуснати в тях диви прасета. Цяло лято усилено се стягат и джепанета, и такъми. След забраната на патроните с едри сачми № 13, стрелците по глиганите се снаряжават с мощни бренекета, които не се отклоняват от клони и храсти, и подкалибрени боеприпаси, чийто цени стигат до 4-5 лева за бройка. От дрехите се отстраняват всички метални елементи, за да не се плашат снабдените със слух като военни радари глигани. По-табиетлии авджии дори не се къпят и бръснат преди излет, за да не ги усетят прасетата по миризмата.

В балканските села над Монтана разказват как местен стар ловец изгонил призори пристигнал на гости за излета на глигани градски бизнесмен. Мъжът бил с лъскав джип, скъп автомат, марков ловен костюм и обилно полята с афтършейв физиономия. „Ей, келеш – не те знам кой си и к’ъв си, ама я не съм се къпал от седмица, а тая нощ шубата ми е била при прасето в кочината – за слука. А ти си се стегнал като за среща с госпожица – заминавай откъдето си дошъл!”, разпоредил дядото.

Когато пусиите са разставени, пушките – заредени и кучетата вече са открили свинете в драките, идва заветният миг, чакан от всеки истински ловец като Коледа от децата. Сподиряно от лая на гончетата, прасето се носи, чупейки клони по пътя си като валяк. В такъв момент, ако запази хладнокръвие, ловецът може да повали дивото животно и да спечели похвалите и уважението на колегите си по оръжие.

За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата, куршумите в главата или фронтално в гърдите, бронирани с дебела кожа, рядко носят успех. Точен изстрел обаче е труден, защото глиганите обикновено не стоят като паметници, а тичат с близо 100 км в час. Прасето в бяг трябва да се поведе с цевта и да се стреля малко пред зурлата му, обяснява бай Любен Коравеца от село Ковачица. Но дори с попадение в гръдния кош силното животно може да пробяга 30-40 и повече метра преди да падне. Често се случва въпреки попадението прасето да се надигне и да изчезне в шубраците. Тогава само опитно куче може да го открие. Но понякога освирепели от раните глигани разкъсват настигналите ги гончета, а може да нападат и ловеца.

През 2005 г. шефът на ловното сдружение „Свидня” Иван Младенов – Браната, едва оцелял след ръкопашна схватка с повален, но скочил пак и нахвърлил се да го хапе 160 кг глиган. За късмет кучетата откъснали разяреното животно от мъжа, а съсед по пусия го довършил. Затова препатили авджии съветват макар и паднало дивото прасе да се доближава внимателно и с готова за стрелба пушка. Изключително важно е също ловците да са със сигнални жилетки и шапки и да спазват стриктно правилата за безопасност, защото на свински лов се стреля като на война. И за съжаление всяка година има и жертви, напомнят ловните шефове.

Но падне ли накрая прасето – само или с още няколко побратими, започва големият празник. Точните стрелци се обсипват с похвали, а пропусналите целта – с майтапи. Дерачите смъкват рошавите кожуси и разфасоват месото на парчета, които се делят по братски. Мръвките в раницата обаче не са най-важното, истинските любители на свинския лов излизат в гората не за храна, а за емоции и приключения, категоричен е 27-годишният Дилян Георгиев- трето поколение ловец. Преди дни той повали край село Бистрилица 250 кг рошав като мечка глиган.

– Миналата година при план 500 диви свине отстреляхме 260, но тази година върви много добре, дружинките вдигат цели стада и вероятно ще надхвърлим 500 прасета. При това част от тях са с много добри трофеи, коментира ръководителят на сдружението в Монтана Сашо Георгиев.

Според експерти добрата хранителна база в полето и горите и грижите на ловците за дивеча дават резултати и популацията на дивите свине се увеличава. В последните години заради климатичните промени стадата с прасета дори дават потомство вместо по един по два пъти и затова успехите на ловците растат.

Но добрата слука не свършва с края на излета – помни се и се разказва дълго. При това колкото по се отдалечава във времето, толкова килограмите на отстреляното животно нарастват и понякога стигат дори мащабите на слон. „Какво да се прави, като нямаме биволи и носорози дивото прасе е радостта и гордостта на българския ловец!”, обобщава Стоян Ангелов от сдружението „Сокол” в Берковица.


Какво четем:

🔴 50% от купувачите на имоти в Северна Гърция са българи

🔴 Ето любовни стихове от Евтим Евтимов, той бе майстор

🔴 Бербатов: Стигнах върха в "Юнайтед" и казах на Елена: Хайде да си имаме дете

Източник: Труд



Коментари



горе