Мечтата, наречена "Културен дом"


Българско Чикаго си има една мечта, която упорито назрява, отлежава и пак назрява с годините. Мечтаят за нея танцовите състави "ХОРО" и "ВЕРЕЯ". Мечтаят театралните формации, мечтаят музикантите. писателският съюз, кръжоците, школите по изобразителни изкуства...,с една дума, мечтае българската култура. Мечтае за свое културно средище. Такова, каквото имат повечето от другите големи общности в Америка. Разбира се, че и те са преминали през ерата на мечтанията, но със сигурност в по-кратък срок. Като участник в не една дискусия по този въпрос съм бил свидетел на какви ли не предложения, идеи и намерения. За съжаление нито едно не пусна корени. По всичко личи, че мечтата ще продължи да отлежава. Особено след като влезна в употреба за частна инициатива.
Подсетиха ме за тази наша чикагска мечта мои близки приятели от щата Ню Джърси. От тях разбрах, че те също са се размечтали за свой "Kултурен дом". От няколко години организират ежегодишен български събор. И понеже общността при тях е много по-малка, са взели решение да се обединят трите щата Пенсилвания, Ню Джърси и Делауер. Така от няколко години те правят общ събор на българите от трите щата. Заинтересувах се и потърсих д-р Десислава Димитрова от Ню Джърси, самоотвержен мечтател и напорист радетел за запазването на българската култура сред имиграцията.

Д-р Димитрова, имаше ли събор на българите от трите щата тази година - зададох първия си любопитен въпрос.
- Да, имаше. Това беше петият наш събор. Организирахме го в Polanka Park в Bensalem. PA. Събрахме се над 1000 наши сънародници. Съборът беше уважен от генералният Консул на България, г-н Луканов. Също така от Ню Йорк дойде и българският посланик. Уважиха ни и почти цялото ръководство на община Бенсалем. Участваха фолклорните ни състави, майсторите на акордеона, Иван Милев, Енчо Тодоров, Сейдо Салифовски. Голям интерес сред нашите американски гости предизвика рисуването и писането на глаголица върху керамични плочки, дърворезбата, бродерията, всичко това демонстрирано от училището по занаяти. Бяха предоставени на посетителите и най-новите произведения на българския скулптор Николай Паничаров. А за мезетата и питиетата се бяха погрижили българските магазини Евромаркет и Малинчо- тандем.

- Чудесно. Разбрах, че успехът на тези ежегодни събори е предизвикал сред вас желанието за един общ "Български културен дом". Как вървят разговорите на тази тема и в кой от трите щата той ще отвори врати?

- Да, породи се такова желание. Имаме създаден Инициативен комитет от трите щата и упорито обсъждаме идеята си. На много ранен етап сме и местонахождението все още не стои на преден план, макар че се появиха вече предложения. Две от тях са за North-East Philadelphia и Bucks County PA. Важното е да съберем парите, необходими за старта. Обнадеждени сме, защото идеята се прие от българската общност и вече имаме една значителна сума .Радостното е, че се появиха спонсори, интересуващи се за намеренията ни.

- Има ли прозрачност в идеите и намеренията на Инициативния комитет? Как виждате поддръжката и стопанисването на Българския културен дом в бъдеще? Това също е от голямо значение.
- Всички идеи и обсъждания на Инициативния комитет се предоставят на българската общност чрез специално направената страница на центъра във Фейсбук. Също така чрез имейлите на всички членове от комитета, които са достъпни за всеки. На последния събор на българите бе направена отворена среща с общността, където получихме подкрепата на много наши видни сънародници. Разбира се, че мислим и за стопанисването в бъдеще. Имаме готови идеи. .

Не ми оставаше нищо друго, освен да благодаря на д-р Димитрова за изчерпателните отговори и да пожелая успех на Инициативния комитет, заел се с една прекрасна идея. Ще бъде много приятно, ако нашите сънародници от тези три щата на Америка успеят и реализират мечтите си. А това е напълно възможно в страната на неограничените възможности. Българската имиграция понатрупа вече опит зад океана. Наши сънародници заеха доста ниши в американския бизнес. Лекари, инженери, брокери, предприемачи, строители... Най-вече в превозваческите компании, където поляците едвам удържат челните позиции. Много от тези наши сънародници са готови да подкрепят финансово една такава идея като построяването на Български културен дом. Казвам го, защото съм разговарял с не един и двама българи с успешен бизнес. "Сигурен съм, че българският бизнес с удоволствие ще се включи в една такава идея. Та нали ще го направим за нашите деца, внуците - каза ми един от тях, но и допълни - Но когато даваш пари трябва да си сигурен, че те ще отидат точно там. Трябва срещу теб да стои човек или организация с ясна и прозрачна цел. Да заинтригуват доверието ти, да усетиш на сто процента, че си заслужава."
За сега мечтата на българите в Чикаго ще продължава да отлежава. Грешни пари ще продължават да отиват за наеми на салони, офиси, големи и малки зали. Една не малка сума, която може да подкрепи една българска мечта. Може пък дружните усилия на трите щата, Пенсилвания, Делауер и Ню Джърси, да им помогнат да постигнат първи мечтата си, наречена "Български културен дом". Пожелавам им го от сърце.

 

Добри Карабонев


Какво четем:

🔴 Eдин автентичен разказ за гурбета и тъгата по родния край

🔴 СЛИВНАЛИИ В ЧИКАГО ОТНОВО НАПОМНИХА ЗА ДУХА СИ

🔴 Древнобългарските „ОРЕНДА“ символи оживяха в Чикаго

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе