"Аз съм Българка" прославя красотата на жената в народна носия
РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ е на 24 години от Габрово. Дипломира се в Техническия университет
като електроинженер, където сега завършва и магистърската си степен. Засега обаче
той жъне успех след успех в друго поприще, а именно фотографията, с която се занимава професионално. Учи се на занаята в Лондон
и Германия. Отразявал е колоездачната обиколка на България и международната колоездачна обиколка на Турция. Там печели конкурс със своя снимка от финала. Фотографии на Радослав Първанов
са публикувани в издания като "National Geographic" и "Economist". Младият автор има и самостоятелни изложби на проекта си "Аз съм Българка" през
2017 г., между които в Народното събрание, открита на 5 юли, по случай 140 г.
от Освобождението на Габрово и 140 г. от Шипченската епопея, КЦ "Двореца" в Балчик, "Жив музей" в Копривщица, по случай Деня на независимостта; в момента работи
на Първанов може да се видят в "Тера мол Габрово" и музея "Старото школо" в Трявна
(до 2 февруари), по случай 190 г. от рождението на П. Славейков, както и в сайта
на автора:
"Доброто око се ражда, то е като добрият нападател - трябва да го носиш в себе си"
- Как започнахте да снимате? Някой запали ли ви?
- Много от колегите ми са наследили снимането от семейството си, някой от родителите
си, но при мен не е така. Баща ми на моите години също е имал интерес към фотографията,
но съвсем любителски, никога не се е занимавал професионално. Аз се запалих покрай
работата с мои приятели фотографи, на които съм помагал по различни проекти. През
2010 г. обикалях с един приятел фотограф - Никола Михов, който снимаше в Габрово
наследството от социализма. Няколко дни бяхме заедно и снимах, като в една от
тези снимки намерих нещо повече - показах му я и той я оцени подобаващо, каза
ми и критиката, и достойнствата. Записах курс, купих си първата камера - така
започна всичко, вече 8 година.
- Какви са изискванията човек да стане добър фотограф? Какви качества е необходимо
да притежава?
- Според мен може да се изучи до някаква степен, но доброто око се ражда, то е като добрият нападател или добрият спринтьор
- трябва да го имаш вътре в себе си. Да има вродена връзка между очите, съзнанието,
душата и сърцето, тоест, когато сърцето види нещо, окото също да го улови и то
да бъде запечатано дали чрез думи, изобразително изкуство или чрез други визуални
изкуства, разбира се, може и да се възпита, има безброй много възможности и курсове
за това. Знам, че е трудно, защото имам приятели, които опитаха и не се получи.
- Добрата снимка се познава по това, че сама по себе си говори. Тя казва повече
от хиляда думи. Работите по различни проекти като "Елате в Габрово" и "Аз съм
Българка". Какво представляват те?
- "Елате в Габрово" беше проект заедно с други млади хора от града, с който направихме медия за градска култура. Покрай работата с този сайт спонтанно се роди нуждата
от документиране на случващото се и поех тази задача, постепенно възпитах у себе
си фоторепортер и може би фоторепортажът ми е най на сърце. Беше успешен, съществува
почти 4 години. "Аз съм Българка" е моя мечта да запечатам и да разкажа за историята,
за любовта си към България, почитайки образа на жената - по-висшето същество от
човечеството. Искам да покажа и възпитам у младите, които все още не са намерили
своите ценности, лутайки се между нашите и тези навън, за съжаление, взимайки
лошото, че у нас има традиции, които могат да ни донесат само плюсове. България
като наша родина не е просто тема, а дух, на който можем да се уповем. Тези традиции
и фолклор са ни крепили и съхранили като народ, за да ни има до ден-днешен, минавайки
през 500-годишното турско робство. Идеята за самия проект се роди през 2014 г.,
отразявайки възстановката на връх Шипка - снимах момиче, облечено като башибозук,
после - в Копривщица с народна носия, харесах я, издирих я и й предложих да направим
фотосесия. Същинската работа бе през 2016 г. - първата част. Тя беше представена
в 6 изложби в България, има интерес и в чужбина. Продължението ще включи 15 момичета
с още 20 сюжета в останалата част от страната. Първата представителна изложба
за годината се очертава в началото на февруари в Стара Загора, като предвиждам
за целта специален експеримент, който може да се види на живо.
- Живеем във време, в което повечето млади хора, а и не само, напускат страната.
Бихте ли опитали късмета си навън? Може ли един млад човек да се реализира в България
с това, което обича да прави, а именно във вашия случай с фотография?
- В три от важните етапи в моя живот съм специализирал в чужбина, но през тези
8 години не съм си мислил да оставам там. Единствено към момента бих заминал само
по работа и да разказвам за страната си. Млад човек наистина трудно би се реализирал
в България, но има немалко младежи, които ще останат и ще наследят тази страна
и ще я тласкат към върхове, за да се говори за България само с хубаво. Имаме наследство,
с което да се гордеем, хилядолетна история и култура, с които много малко държави
могат да се похвалят. Дори само за това си заслужава човек да остане тук и да
работи и твори, да даде най-доброто от себе си и да направи така, че да се говори
положително за България. Нашите родители да се гордеят, че са възпитали патриоти,
които няма просто да избягат или да станат консуматори в това общество.
- Посрещнахте 2018 г. на връх Шипка - едно от най-българските места, какво е
усещането?
- На 31 декември в 11 ч. с група приятели, добре екипирани и трезви, поехме към връх Свети Никола, както още е известен
паметника на свободата. Точно на границата на годината, на границата на севера
и юга, между края на първия проект и началото на продължението, точно на границата
на моето образование - огромна символична линия в моя живот, която, разбира се,
не разделя нещата на преди и след, на това високо място - не само физически, но
и в духа ни, си дадох сметка какво съм направил и какво ми предстои. Чувството
е неописуемо - точно в навечерието на 140-годишнина от Освобождението да посрещнеш
новата година на това свято място. Невероятно изживяване! Искаме да стане традиция
и да привлечем още хора, които на Нова година да бъдат на най-българския връх,
от който се вижда половин България. Видяхме зарята на Габрово, Севлиево, Трявна,
Дряново и Велико Търново...
- Какви са очакванията ви за Новата година?
- Преди дни снимах първата българка за годината - едно момиче от Стара Загора,
която от 10-годишна живее в САЩ. Желанието й бе да си направи патриотична фотосесия,
за да може да занесе частица от българския дух и да покаже част от нашата култура.
Американците имат огромен интерес към нея. В с. Боженци направихме невероятни
снимки, които се надявам скоро да покажа, както и габровските забележителности
като жест към моя роден град. Освен това искам да снимам и деца, но с необикновени
занимания и български семейства във възрожденски носии, за да мога да съставя
пълен образа на българина. В днешно време фолклорната традиция е на мода. Липсва
на хората. Наблюдавам завръщане към корените, към българското. Радвам се, че това
е така, за съжаление, с тази тема се спекулира и изопачава, но дано хората могат
да отсеят качественото и по подходящ начин да възпитат децата си. Идеята на "Аз
съм Българка" е да даде пример и да напомни за традициите, които да се предават
като урок на всички.
Какво четем:
🔴 Сляпо българче покори Америка с грацията си (ВИДЕО)🔴 Компютърът ви може да забави работа с 10%
🔴 Знаменит благодетел на българската просвета
Източник: duma
Коментари
Последвайте ни във facebook!
