"Свети Антоний" в Мелник лекува луди, арбанаският манастир- бездетни


От години се говори, че в България витае мистична и силна енергия. Мнозина обаче казват, че са изпитали тази енергия на гърба си. Силно лечебни места у нас се посещават непрекъснато. Стотици хора ги посещават, за да търсят лек за болестите си. Обикновено най-могъщите и лечебни места са църквите и манастирите. Ето и някои от най-известните:

„Свети Антоний Велики“ в Мелник. Това е църквата, която неведнъж е доказала своята сила. Храмът в най-малкия български град е по-известен като „църквата на чудесата“. Според местните е достатъчно да преспиш само една нощ в обителта, за да си излекуван на другата сутрин. Местните свещеници разказват обаче, че за да се случи чудото, човек трябва да бъде завързан с тежки железни окови, да вярва силно и да е праведен. Светецът лекува най-често душевно болни хора. Местните разказват, че е много зловещо, когато някой луд бъде оставен да преспи в църквата. Той е завързан с окови пред олтара и цяла нощ се чуват викове и стенания. Дойде ли човек в беда, клисарят маха катинара. В останалото време "Свети Антоний Велики" е заключен. Чудесата, които са се случвали тук не могат да се изброят. За тях свидетестват много дарове, рогозки, одеяла. Просто идват хора така, преспиват, усещат силата и се излекували. Има една верига там на колоната, където са заключвали буйстващи. Има тука случаи са ги връзвали за крака и са оздравявали, разказва клисарят Янче Соколов.

Легендата разказва, че младо момиче от знатен род открило целебната сила на мястото. Разболява се и няколко пъти преспива тука, оздравява и просто й се присънва, че трябва да се построи църква . Тогава вече построяват тази църква. Църквата е строена през 18 век. Точно в центъра й се пази уникален мраморен печат - двуглавия орел на Цариградската патриаршия, който сякаш прибира в едно и четирите посоки на света. Точно там, разказват местните хора, е концентрира енергията, затова обичайно стои покрит. В "Свети Антоний Велики" и стените са изографисани необичайно.

Иконостасът е истинско поризведение на изкуството. От него ни гледат седем избледнели образи на светии и само един ярък - този на Свети Антоний. В храма се служи само на Антоновден, но чудеса се случват постоянно - с тези думи ме изпраща клисарят. И повтаря - хората не трябва да забравят най-важните библейски уроци: вярата и доброто винаги побеждават.

„Свети Георги Победоносец“, Горни Богров - в олтара на църквата има чудотворен камък, който расте с по 2 см на 10 години, разказва легендата. Вярва се, че той помага при болести и носи рожби на бездетните. Никой не знае как се е озовал камъкът в олтара, като един от най-често разказваните варианти е, че е донесен от Голгота още през 13 век. В момента той е висок повече от 2 м.

Рибна църква в Асеновград. Наричат я „рибна“, защото в аязмото й живеят риби. Иначе официалното име на църквата е „Света Богородица - Благовещение“. Именно със странните обитатели във водата е свързана легендата за божия храм. Смята се, че рибите в аязмото изпълняват желания. Те се появяват и изчезват, като не е ясно от къде са се развъдили в извора. Не се знае и от къде идва водата в него, която никога не намалява и се счита за лековита. В историята рибата е символ на християнството. В зората на религията вярващите са я изобразявали на вратите си.

Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в с. Добърско

Построена е в далечната 1614 година като трикорабна базилика от заможни и будни добърчани. Наполовина е в земята, няма купол и камбанария. Но пък има куп други забележителности. Село Добърско привлича любителите на тайни и загадки от цял свят със своята църква. Хиляди са чужденците, които отскачат от курорта Банско до селището, за да видят неща, с които дори и филмите не могат да ги изненадат. На пода в светата обител е плочата с двуглавия орел. В краката на гордата птица са скиптърът и жезълът, символи на светската и църковната власт.

Тази плоча притежава силно енергийно поле. Със сигурност помага на тези болни миряни, които влизат в храма с истинска и искрена вяра. Иконите също имат лечебна сила. Но истината е, че човек, който влезе тук, на практика храни душата си с видяното, твърдят местните. Местните хора се гордеят с църквата си и от години настояват да бъде под егидата на ЮНЕСКО. Засега обаче е само сред 100-те национални туристически обекта на България.

В Обрадовски манастир „Свети Мина“ в близост до столичния квартал „Бенковски“, според легендата чудодейната икона на „Свети Мина“ не само изпълнява желания, но и лекува смъртоносни болести. Примерите са толкова много, че свещениците ги събират в специална книга. В миналото манастирът е бил част от голям комплекс – в околността е имало поне 40 параклиса, които са разрушени след османските нашествия.

Манастир „Света Богородица“, Арбанаси е друго чудодейно място в България. В манастира до великотърновското село се пази икона на Богородица Троеручица. Смята се, че помага на болните и бездетните, а на храмовия празник на манастира – 15 август, пред нея се стичат хиляди хора. Легендата разказва, че иконата е скрита под земята по време на турските набези през Средновековието. Век по-късно овчарче дочува плач и я изравя с ръце. От тогава я наричат „плачеща“.

Манастирът "Св. св. Козма и Дамян" край пловдивското село Куклен е почитан от богомолците, както заради неговата история, така и заради иконописите и чудните икони, които помагат на хора в беда. Там се намира чудотворната икона на "Св. св. Козма и Дамян", за която казват, че лекува стрес и помага при уплах. Тази икона е дала и името на манастира, които многократно е бил опожаряван и разрушаван по турско време. И все пак е оцелял. Край вековните стени има и аязмо. По-смелите се обливат с водата на аязмото дори и през зимата. Край църквата има миндери, на които болни от цяла България, че и от Гърция просто посядат или лежат.

Сутрин, малко след изгрев слънце и вечер, преди да падне мрак, в манастира се четат молитви. На празниците задължително се служи литургия. Болните и техните близки са убедени, че молитвите им ще бъдат чути от двамата светци и така те ще бъдат изцелени. Преди душевноболните са били оковавани във вериги, за да стоят мирно и да слушат молитвите. И до днес тези синджири могат да бъдат видени в пртивора на църквата. Легендата разказва, че ако останат да пренощуват една нощ в манастира, то те ще бъдат излекувани завинаги. Днес болните просто докосват веригите или ги слагат в близост до мястото, което ги боли.

Манастирът „Свети пророк Илия“ се намира край ямболското село Дряново. Той е посещаван от хора от близо и далеч заради лековитата вода, извираща в самата обител. От 1865 година насам жителите на Дряново ежегодно отбелязват на Илинден празника на свети Илия, смятан за закрилник на селото. Именно тогава няколко хиляди изселници кореняци се завръщат, посещавайки отдалечения на около километър манастир.

Самият манастир е на поне двеста години, като през годините на няколко пъти е опожаряван, а впоследствие отново възстановяван. Преди около тридесет години в обителта живее монах, който по-късно умира, а след смъртта му сградата отново е подпалена от крадци, решили да заличат по този начин следите от престъпното си деяние.


Какво четем:

🔴 Българин преживя истински кошмар в Лондон! Осем часа чака някой да го прегледа

🔴 Който краде, за здраве ще плаче

🔴 От чужбина да се върнеш на село

Източник: nbox



Коментари



горе