Оказа се гадна кучка

Накрая го зарязах, но не се върнах при осиновителката си. Тя ме търсеше и ме молеше да се прибера у дома, обаче аз се държах като пълна кретенка – обиждах я, казвах й, че тя не ми е майка и не може да ми заповяда какво да правя. Е, парите, които ми даваше, взимах, защото иначе нямаше с какво да живея. Веднъж се върнах вкъщи, престорих се, че искам да поговорим и успях да измъкна по-голяма сума, защото знаех къде майка ми държи парите си. С тях заминах за града, в който съм родена - Плевен. Направих и невъзможното, но открих биологичната си майка, която живееше в един съседен град. Не ме прие добре, отначало мислеше, че искам да й се натрапя, за да ме издържа. Като разбра обаче, че имам пари, стана мила и любезна и настоя да остана при нея. Там разбрах ужасяващата истина.

Родила ме, когато била на 15. Още тогава била проститутка. Сводникът й обаче не я научил как да се пази и само след месец забременяла. Въпреки това спяла с мъже за пари, докато бременността започнала много да й личи. Дори не се замислила дали да ме вземе от болницата, веднага подписала декларация, че ме оставя за осиновяване. Така направила и с двете момчета, и с момичето, които родила след това. Нямала 20, когато създала 4 копелета. Добре, че нещо се повредила и повече не могла да има деца. Иначе кой знае колко нещастници още щеше да създаде. Била проститутка, докато станала на 30. И да не мислите, че престанала след това? Не, просто сводникът й я изгонил, защото вече приличала на парцал. Тя продължила да се чука с разни мъже за пари, за цигари, дори за едно пиене. Добре, че някаква нейна леля я приютила в къщичката си, само от една стая и малка кухня, в която аз я открих. После лелята починала и й оставила дома си.

Биологичната ми майка се оказа наистина гадна кучка. Когато парите, които имах, свършиха, тя започна да ме навива и аз да правя секс за пари, за да има с какво да купуваме алкохол и цигари. Храна почти не й трябваше – с един хляб изкарваше 2-3 дни. Разбира се, отказах категорично и тогава тя си показа рогата. Най-откровено си призна - била доволна, че зарязала и четирите си деца, защото гадните копелета били неблагодарни егоисти. Не само че ме обиждаше, ами една вечер насила ми натика в леглото на някакъв дядка. Успях да се измъкна и да избягам, осъмнах в една градинка, а на сутринта се прибрах в София на автостоп.

Първо отидох при един приятел, но него го нямаше. Поскитах ден-два и накрая реших да се прибера при осиновителката си. И добре, че го направих! Заварих я много болна, на легло. Беше се сринала от всичко, което й причиних. Дадох си сметка, че и аз съм същата гаднярка като онази, която ме беше родила. Всеки ден я молех да ми прости, тя плачеше и ме галеше по косата, шептеше, че е щастлива, задето съм се върнала при нея. Три месеца неотлъчно се грижих за истинската, за единствената майка, която някога съм имала. А в началото на четвъртия месец тя почина и ме остави съвсем сама в този проклет свят. Сега имам огромен апартамент, получих в наследство вила, кола и немалко пари. Само не мислете, че от всичко това ми е хубаво. Дълго време разни навлеци се мъкнеха у дома, докато свършиха парите ми. И тогава, една сутрин, когато по чудо се надигнах и не ме болеше глава, си дадох сметка, че бях убила единствените хора, които някога са ме обичали. Всички други само ме използваха.

Дори не знам как успях да завърша средно образование. Учех вечерно, а през деня ходех на работа. Е, не беше кой знае каква, ама директорски пост ли да искам с моя десети клас. Все пак не беше и тежка - продавах цветя в един цветарски магазин. След като завърших средно, се записах в университета, втора година студентка съм. Най-голямата ми мечта е да открия двамата си братя. Сестра си намерих и сега живее при мен. Оказа се, че нея никой не я е осиновил, защото е доста мургава и всички са мислели, че е ромка. Всъщност може и да е, кой знае кой е бил баща й. Израснала в дом, сега е на 24 г. Слава Богу, Мариана е свястно момиче. Нямаше свой дом и е щастлива, че сме заедно. Аз също съм доволна, че не съм сама.

Надявам се, че никога няма да се върна назад към алкохола, дрогата и безразборния секс с когото ми падне. И това искам да кажа на осиновените – щом жената, която ви е родила, се е отказала от вас, значи не си струва да я търсите. Каквито и да са били причините за това, не може да има оправдание за някого, който се е отрекъл от детето си. Вече така мисля. За съжаление, късно.

Маргарита

Какво четем:

Коментари