Търновски художник в инвалидна количка е нарисувал 2000 картини и продължава да твори


ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИКОВАВА ВЛАДИМИР МАКСИМЕНКО ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО КЪМ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА, НО НЕ УСПЯВА ДА СЛОМИ ДУХА МУ И ДА ЗАГАСИ ЖЕЛАНИЕТО ДА РИСУВА. 62-годишният мъж е жизнен, пълен с енергия и ентусиазъм, и когато застане пред бялото платно, забравя за трудностите и се потапя в един по-привлекателен и вълшебен свят. Там няма болка, страдания и неволи, а само красота, която той пресъздава в картините си.

Владимир Максименко е от Велико Търново, целия си живот прекарал в старата столица и твърди, че това е най-красивото място на света, в което се убедил след многобройните пътешествия в чужбина, които имал. Бил е в САЩ, Русия, Венецуела, Израел… Редил е изложби зад граница, в много наши градове, Народното събрание, министерството на енергетиката и други места.

hudojnik3Страстта си към рисуването открил още в детството. Наследил таланта от дядо си, на когото е кръстен. Праотецът му завършил Киевската художествена академия, но така се стекли обстоятелствата, че не успял да се реализира. БАБА МУ ПЪК БИЛА ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК В СЕМЕЙСТВОТО, КОЯТО ГО ПОДКРЕПЯЛА ДА СЕ ЗАНИМАВА С ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО. „Тя казваше, че ми е писано да съм художник като дядо ми и трябва да рисувам, за да осъществя неговата цел. Останалите вкъщи не одобряваха избора ми. В трети клас си купих без никой да знае маслени бои, четки и платно, рисувах тайно и ги криех под една стара ракла. Един ден майка ми реши да измете и попаднала на тях. Имаше неприятности след случката, но оттогава започнах да рисувам открито“, разказва Владимир.

Баща му искал да го направи военен или инженер, но той упорито отказвал. Времето, изгубено в лутане и неразбиране, му донесло много препятствия в рисуването и по тази причина не успял да вземе академично образование по изобразително изкуство. След като завършил техникум във Велико Търново, започнал работа в радиозавода, където се запознал със съпругата си Галя. За две седмици се оженили и създали семейство. „Работех на смени, за да има време да рисувам, да си построя жилище и да отглеждам двете си дъщери. Само с картини е невъзможно да се издържа човек “, твърди Владимир.

ПЪРВАТА МУ ИЗЛОЖБА БИЛА ПРЕЗ 1981 ГОДИНА И ПОСТАВИЛА ОСНОВИТЕ НА НЕГОВИЯ ПЪТ КАТО ХУДОЖНИК. Рисува всичко, правил е портрети на любимите си хора, но най-близо до сърцето му са пейзажите. По негови думи всяко кътче на природата, на което не е стъпвал човешки крак, е рай и заслужава да бъде увековечено в картина.

Преди 20 години обаче тръгват здравословните му проблеми. Лека-полека започнал да се инвалидизира, като дълго време отказвал да се предаде и се движел с патерици.

През 2005 година негова позната го поканила да й гостува в САЩ и да направи изложба там. „Аз й отговорих – „Къде да ходя, знаеш, че съм с патерици“ , а тя каза: „Хвърляй патериците, не му мисли и идвай“. Послушах я и заминах. Направих две изложби, имах време да обиколя, но веднага разбрах, че не мога да живея там. Просто не е за мен“, спомня си Владимир.

МАКАР ДА ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ОСТАНЕ В АМЕРИКА, ТАМ ДА СЕ ИЗДЪРЖА ЧРЕЗ КАРТИНИТЕ СИ И ВЕРОЯТНО ДА БЪДЕ ДОБРЕ ПЛАТЕН, ХУДОЖНИКЪТ КАТЕГОРИЧНО ОТХВЪРЛИЛ ЕМИГРАНТСТВОТО и след няколко месеца се върнал обратно. В страната на неограничените възможностите оставил 128 картини на човека, който ги рамкирал, защото нямал пари да плати за услугата и не искал да го завлече.

Година по-късно подредил последната си самостоятелна изложба във Велико Търново, която съвпадала с юбилея му – навършването на 50 години. След това здравословното му състояние се влошило и се наложило да седне в инвалидна количка. В началото не можел да понася миризмата на разредителите за бои и работел с пастел. Така създал над 700 творби, но след известно време проблемът преминал и се върнал към маслените бои.

„Инвалидната количка не пречи да рисувам. Ще го правя до последния си дъх. Това, което ми липсва, е излизането навън сред природата. За съжаление, пътищата не са пригодени за хора с инвалидна количка и рядко се случва да напускам апартамента си“, казва той.

Владимир е много активен във Фейсбук и чрез електронните сайтове се осведомява за всичко, което го интересува. „От 10 години нямаме телевизор вкъщи. Макар съпругата ми да се противеше, свикна и вече не й прави впечатление. Ползваме компютъра, благодарение на малката ни дъщеря, която ни научи как да боравим с него“, заяви художникът.

ДО МОМЕНТА ТОЙ Е СЪЗДАЛ НАД 2000 ТВОРБИ. Много от тях подарявал на приятели и близки хора, а в момента в дома си съхранява цели 950 картини, които заемат една стая и са прилежно подредени една зад друга. Не продава никоя, защото по негови думи българите не ценят изкуството и отказват да плащат реалната цена на платната. „Много ми е обидно отношението на хората към изкуството. Работата на художниците не се цени, купуват ги, за да уплътнят място на стената“, споделя с тъга Владимир.

Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Потресаваща агресия в училище в Пиринско! Учител по физкултура души и се закани на единадесетокласник

🔴 За какво най-често лъжат жените?

🔴 Вижте кои 3 зодии лъжат най-много

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе