В тефтерчето на Ботев: Ще целунем на отечеството свещената земя


Дигиталното копие на реликвата вече е на сайта на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в чест на 170-годишнината от рождението на поета

Дигитално копие на личното тефтерче на Ботев, в което той пише година преди да загине, вече е в сайта на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Ценният документ може да бъде прелистван с най-обикновена компютърна мишка и детайлно разглеждан от потребителите на интернет.

В чест на 170-годишнината от рождението на великия български поет и революционер най-старият културен институт извади оригинала на личния му бележник от трезора на БНБ и го

изложи за три часа

Преиздаденото от ИК "Труд" джобно тефтерче на Христо Ботев в две книжки - оригинална и разчетена

в зала в библиотеката вчера.

Странички от оригиналното тефтербе на големия революционер, което се пази в трезора на БНБ

Дигиталното издание на Ботевото бележниче е съвместен проект на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий и на регионалната библиотека “Христо Ботев” във Враца. То бе представено за първи път на 31 май в рамките на “Ботеви дни 2018” във Враца.

Миниатюрна книжка със стихове на Ботев на български и английски и флашка с дигиталното копие на тефтерчето му - бутикова серия на Националната библиотека в Годината на Ботев

Издателска къща “Труд” преиздаде ценната реликва и тя вече е на пазара. Съдържа книжно копие на оригинала и “превод” от проф. Николай Жечев. Наскоро ИК “Труд” издаде и сборник с публицистиката на великия поет и революционер.

Четата на Ботев стъпва на българския бряг край Козлодуй ХУДОЖНИК: ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ (1949 Г.)

По дигитализацията на Ботевото бележниче работиха екип компютърни спецове от националната библиотека и Враца. Морална подкрепа им оказаха айкидо дружеството “Обелиск” и компютърният спец Пейо Пеев, които работиха благотворително по проекта с дигиталното тефтерче на Левски миналата година.

Двете виртуални реликви са резултат от усилията на екипа на националната библиотека, начело с директора й доц. Красимира Александрова, да популяризира и

дигитализира най-ценните

си документи,

повечето от които се съхраняват в трезор и достъпът до тях е труден. “Те са национални светини и ние трябва да отговорим на търсенето и любопитството на хората към тях”, заяви доц. Александрова.

Националната библиотека издава в лимитирана бутикова серия от 100 екземпляра и флашка с дигиталното ботево бележниче и миниатюрна книжка с негови стихове на български и английски. “Оказа се, че

има много малко

преводи на Ботеви

стихове на английски,

Свързахме се със съюза на преводачите, които ни помогнаха с намирането на малкото преводи на негова поезия от 50-те години на миналия век”, сподели доц. Александрова.

Миниатюрната книжка съдържа още членската карта на Христо Ботев от Букурещ 1875 г., която е на съхранение в библиотеката, телеграмата му за покупка на печатница в Букурещ до съратника му Димитър Горов, снимки на самия Ботев, писмо до съпругата му Венета и биографични данни за него.

От националната библиотека са приготвили печат с подписа на големия революционер за всеки, който пожелае.

Следващ проект на екипа на националния институт е дигитализирането на личното бележниче на Георги С. Раковски, съобщи доц. Александрова.

Той ще бъде на сайта на Националната библиотека през 2019 г.

92 СТРАНИЦИ - ТАМ Е ЧАСТ ОТ "ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

Ботевото джобно бележниче съдържа много имена на дейци на революционното движение. Едно от тях например е на известния революционер капитан Райчо Николов, на Филип Тотю, на възрожденския деец Тодор Минков.

Изпъстрено е и с много сметки за нощувки, храна, транспорт.

На страница 9-а в тефтерчето е черновата на част от стихотворението му “Обесването на Васил Левски”. В него четем: “Гарванът грачи грозно зловещо, псета и вълци вият в мъглата” (вместо “в полето”, както е в печатната версия). Това е едно от малкото, ако не единственото свидетелство за начина, по който той е редактирал и усъвършенствал своите текстове, смята историкът от националната библиотека Александър Мошев.

Многократно е поставян въпросът дали Ботев и Левски са имали личен контакт. Има вероятност това да се е случило, защото се говори, че те са обитавали заедно изоставена воденица в Букурещ, но няма стопроцентови доказателства за това.

“Ако се съпоставят тефтерчетата на Левски и на Ботев (колкото и подобна съпоставка да е условна), Левски сякаш е повече организатор и човек на методичното действие, а Ботев - творец с експлозивен талант, характер и енергия, което, разбира се, не означава, че не е притежавал и организационни качества. Ако Левски е революционерът, то Ботев опоетизира и романтизира революционната борба. Този принос на поета е неоценим сега, защото носи целия заряд на онова време”, убеден е Мошев.

В бележничето на Ботев присъстват и турски имена - Рутем Али Игин и Молла Осман Делиюсеин от Лом и Оряхово. Предполага се, че са свързани с дописки, изпращани до Ботев от тези селища. Историкът обаче не изключва това да са

конспиративни

псевдоними,

защото и самият Левски е използвал псевдонима Аслан Дервишоглу.

Едно от имената, които присъстват в ботевото бележниче е това на Христо Карагьозов, който по-късно става телохранител на княз Батенберг. Според Мошев неговото име вероятно се споменава във връзка с четата.

На 19-а страница от тефтерчето Ботев е записал арабска поговорка, която вероятно е харесал: “Обичай който искрено те обича, макар да е на най-долното стъпало. Не обичай който не те обича, макар да е в Египет султан”.

Почеркът му издава сложна, артистична натура, което се вижда от разлятото изписване на буквите, смята историкът.

На следващата - 20-а страница има

списък с негови

издания

Споменават се преводътна “Кремуций Корд” - драма от Н. Костомаров, който той е направил, “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”, подготвеният от него календар за 1876 г.

Част от страниците в тефтерчето са празни. Но от 29-а до 46-а страница са записани имена на четници и кандидат-четници В тази листа са братът на Ботев - Кирил, Никола Войновски - военният ръководител на четата, Димитър Габровчето, Христо, Андрей, Ганчо Пехливанина ...

Последните записки в тефтерчето са от 17 май 1876 г. “Приятели, днес, час по 9, ще целунем на нашето отечество свещената земя. Благодаря ви за доверието...” Това е докуентално свидетелство, че бележникът е воден до последния момент на “Радецки”, коментира историкът.

БЕЛЕЖНИЧЕТО ОТКРИТО 64 Г. СЛЕД СМЪРТТА  НА ПОЕТА

l Писал е в него откъм гърба 

l Стриктно записва всички свои разходи

като Левски

l Разкрива обстоятелства около подготовката на четата си

Личното тефтерче на Ботев, чието дигитално издание вече е пред очите на хилядите потребители на интернет, свидетелства за живота му почти година, преди да слезе с четата си на Козлодуйския бряг с кораба “Радецки”

Започва да пише в него през август 1875 г. до 16-17 май 1876 г., разказа историкът Александър Мошев от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Интересното според него е, че е започнал да пише в личния си тефтер отзад напред. По думите на младия историк, формално за Ботев сякаш не е имало значение подредеността на записките му. В него отбелязва най-различни факти и моменти от дейността си - не само революционна, но и издателска, както и обстоятелства около подготовката на четата.

Очевидно великият революционер и поет е осъзнавал важността на собствената си мисия. За това говори фактът, че е предал важни писма, документи и бележки от личния си архив, включително и малкото си бележниче на своя приятел и сподвижник - емигранта и търговец Димитър Горов, който е финансирал революционното движение.

Според историка проф. Николай Жечев Горов е придружил Ботев на кораба “Радецки” заедно със съпругата си и по-малкия си брат, който е участник в Ботевата чета и по-късно загива в едно от сраженията й на българска земя.

Самият Димитър Горов слиза със съпругата си на Бекет - последното румънско пристанище преди българския бряг. Тъкмо по него войводата изпраща по няколко ценни документи - прощалното му писмо до съпругата му Венета, доведения му син Димитър и дъщеря му Иванка, писмо до приятелите си Странски, Грудов, Кавалджиев, телеграми до европейските вестници, както и джобното си тефтерче, разказа проф. Жечев.

Ботев е имал

чувство за историчност

и свидетелство за това е, че още през 1875 г. в писмо призовава приятеля си Иван Драсов да опише “софийските работи, политическата деятелност на своите познайници и другари, ако не за обнародване, то поне за архива. Ще дойде време, Драсов, когато деятелността на всекиго ще има важност за нашата история”, както сам пише в предговора към преиздаденото бележниче на Ботев от ИК “Труд”

Наивник ли е великият българин, дръзнал да освободи България с чета от 120 души? “Според мен Ботев добре е съзнавал, че подобен опит няма да постигне целта на революционната организация. Но вероятно е вярвал, че отзвукът от неговото дело би имал дългосрочен мобилизиращ ефект върху България и българите и Великите сили в Европа. Качването му на “Радецки” е бил до известна степен отчаян акт, но е постигнал европейски отзвук, който да постави българския въпрос на дневен ред” коментира Мошев.

Много е вероятно Димитър Горов да е предал поверените му от Ботев документи на съратника му Тодор Пеев по негово указание, твърди проф. Жечев.

Пеев е бивш съратник

на Левски,

а по това време деловодител на българското книжовно дружество в Браила. Той умира през 1904 г., като има версия, че се е самоубил, твърди Ал. Мошев. “Според историографите Пеев е бил скромен човек, който след 1878 г. е заемал различни позиции в държавната администрация, без да парадира пред никого с революционното си минало. Изглежда, не е споделил дори с близките си, че притежава в архива си документи от Христо Ботев", разказа историкът.

Всъщност тефтерчето и писмото остават неизвестни чак до 1940 г. Тогава наследниците на Пеев разрешават на сина на известния съратник на Левски Георги Данчов-Зографина да се разрови в архива на баща им, подозирайки, че там се съхраняват интересни свидетелства за близкото ни минало. “Така старият книжовник Никола Данчов - един от братята Данчови, автори на голямата българска енциклопедия от 1936 г. - попада на архива на Тодор Пеев. Там открива самото тефтерче и писмо на Ботев до Пеев от 12 февруари 1876 г. Описва възхищението си от ценната находка през 1940 г. във в. “Зора” - тогавашният голям български всекидневник, в статия озаглавена “Неиззвестни досега Ботеви реликви”. “Така откритието му става публично достояние”, каза проф. Николай Жечев. В нея Данчов пише: “Намерих книжата на Пейо, запазени от неговите наследници - важни писма от П. Р. Славейков, Л. Каравелов, П. Хитов, П. Волов, Д. Горов, В. Друмев, Ст. Заимов, Марин Дринов, Св. Миларов и други. Всички те веднага бяха оставени настрана, щом пред мене излезе джебното тефтерче на Ботев и едно негово писмо (от 12 февруари 1876 г. - б.р.). Джебното тефтерче с толкова важни бележки, в което поетът е писал до парахода “Радецки” и на него до слизането си на българска земя. Пред тези скъпи реликви

облада ме чувство на

дълбоко благоговение,

което не съм способен да изразя и което изпитвах през всичкото време, докато ги разглеждах, и което изпитвам сега, когато говоря за тях”.

Тефтерчето на Ботев попада в националната библиотека 8 години по-късно - през август 1948 г. Тогава във в. “Отечествен фронт” се споменава, че наследниците на Тодор Пеев - дъщеря му Здравка и синът му Пенчо даряват на Народната библиотека тефтерчето на Ботев и писмото.

Сега Ботевото бележниче се съхранява в трезора на БНБ.


Четете още:

🔴 Коя е Ана, любимата на Левски (Снимки)

🔴 Кои храни предизвикват алергии и кой е склонен към тях?

🔴 Ето с какво запомних живота през социализма





Източник: 24 часа





Коментари

горе