Христо Ботев и неговата жена. Втора част – достойната Венета


За националноосвободителната ни борба, за естествения й завършек Априлското въстание и за Ботевата чета разказахме в първата част на статията ни. А понеже в днешно време упорито се тиражира тезата, че след гибелта на Ботев жена му Венета живее и умира в пълна мизерия, което не е така, макар съдбата й да не е лека, продължаваме разказа си с убеждението, че на достойните мъже и жените им са достойни... Но да караме подред...

Венета Рашева се ражда в богато търновско семейство, а когато е 17 – годишна, родителите й я задомяват за богат сараф (на днешен език - собственик на чейндж бюро), солиден и „прибран човек”. И според тогавашните разбирания тя трябва да е доволна, но не става така, защото мъжът й се оказва човек с тежък характер, затворен, вечно недоволен и избухлив, а и гледа на жена си само като да има кой да върти къщата му и нищо повече.

Когато се ражда синът Димитър, Венета започва да се чувства съвсем неразбрана и споделя това с майка си, а тя отсича, че такъв й бил късметът... Междувременно вуйчото на Венета, българският владика (висше православно духовно лице) в Букурещ, вече няколко пъти е канил племенницата си на гости, но нейният мъж не позволява тя да се „шляе“. Кога и как непокорната Венета взима решение, никой не може да каже, но в един удобен момент тя взима тригодишния Димитър и с малко багаж и майчината благословия (въпреки всичко) се озовава в Букурещ... Всичко това се случва в края на 1868...

А кой всъщност е вуйчото? Вуйчото Панайот Рашев е на Венетината майка брат. Образовал се в Търново, Букурещ, Атина и Париж, той учителства в Гръцкото патриаршеско училище в Цариград, приема духовен сан и църковното име Панарет и остава на служба в Цариградската патриаршия. Оттам пък го назначават за митрополит (управител) на Букурещката епархия (църковен окръг), защото в румънската столица има голяма българска емигрантска общност.

Малко преди Венета да дойде в Букурещ, Панарет „скъсва“ с  Цариградската патриаршия, за да се бори за независима българска църква, а когато му искат екстрадицията, богатият търговец Христо Георгиев (единият от двамата братя на креслата пред Софийския университет) урежда въпроса с румънските власти и Панарет не само че остава в Букурещ, но и към 20 000 „патриаршески“ дуката остават в него... Опитахме се да разберем на каква сума съответстват те днес, но хора финансисти ни казаха, че никак не може да се изчисли, но понеже дукатите били златни пари, ги съизмерват със 70 кг злато, т.е. били са си цяло състояние...

Панарет обаче, а и българската емиграция, искат да имат епархийски имот в Букурещ и като дава той 1200 жълтици, а емигрантите 800, къщата, в която до този момент живее под наем, става фактически негова, той прави вътре параклис, а друга част предоставя за българско училище. Панарет е известен и като щедър дарител на Отечеството, давайки какви ли не пари за образование, а до края на живота си е и истински духовен учител на българите в Букурещ.

Та когато Венета пристига, вуйчото първоначално се размрънква защо е оставила мъжа си и разни такива, но я приема - ще се грижи за къщата и за него, защото вече не е в първа младост, а и детето ще се изучи... И нещата потръгват – тук всеки ден гостуват заможни български емигранти, духовници и знатни румънци, а Венета готви, подрежда масата и сервира, но това не й тежи...

Така минават няколко години, когато по владишката воля записват малкия Димитър в румънско училище, но нали пък в къщата му има и българско, той си играе и с децата в него... А в 1874 тук идва нов учител и скоро те почват да говорят, че той не само ги учи, но и им разказва толкова интересни неща...

Венета също се запознава с новия учител Христо Ботев, но никой не знае кога и как се случва нещо помежду им, защото едни хора охотно разказват личния си живот, а други никога не правят това... В този момент Ботев е в труден период и с учителстването временно спасява положението, защото взима някой лев и живее в къщата на владиката, докато приятелите му и покрив нямат над главата си... И Венета почва тайно да дава храна и някоя друга дреха на „лудите глави“, но владиката разбира и хич не е във възторг...

А причината е, че Панарет е един от „Добродетелната дружина“ - организация на богатите българи в Румъния по онова време, които като всички, също умуват как България да се освободи от турско робство. Наречени „стари“, те са русофили и затова чакат Русия да реши въпроса с българското освобождение, но имат и други идеи, като например защо да не се създаде българо – сръбска или българо-турска дуалистична държава по подобие на Австро-Унгария... Т.нар. пък „млади“, т.е. революционната емиграция, не харесват нито „старите“, нито идеите им, но това не им пречи да искат и получават финансова помощ от тях...

В своите статии Ботев иронизира „Добродетелната дружина“, а и Панарет, от което можем да си направим извода той пък дали е одобрявал връзката на племенницата си с Ботев. От друга страна, в представите на вуйчото Венета че не случва на мъж първия път, не случва, но има дете, затова й трябва солиден и сигурен мъж, а Ботев съвсем не му се виждал такъв...

По това време, а годината е 1874, Ботев се включва в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК), става и негов секретар. Но понеже досега сътрудничи на неофициалния му орган в. „Независимост“, издаван от Любен Каравелов, а БРЦК се тресе от разправии и Каравелов се оттегля и отказва да издава повече вестника,  Ботев се заема да списва нов вестник – „Знаме“ и затова напуска училището...

В началото на 1875 той пак изпада в тежък период, защото мястото на учител заема брат му Стефан, но в Букурещ е и другият брат Кирил, а от България идва и майка им с най – малкия син Боян... Венета обаче продължава да се среща тайно със своя Христо и да го подпомага с каквото може, но вуйчото отново се научава и става страшен скандал, а тя мълчи, за не се покаже неблагодарна, но облаците във владишкия дом съвсем се сгъстяват... Разбрал това, Ботев й казва да вземе Димитър и да отива при него, което и става...

Двамата живеят като семейство (той не иска и да чуе за църковна венчавка) всичко на всичко десет месеца, а Венета най – накрая е щастлива, намерила  мъжа на живота си... Ботев приема Димитър като свой син и го нарича по – често „синко“, отколкото по име, помага му да научи българския наравно с румънския, а когато децата играят на ашик (кокалено зарче), участва вместо Димитър, че синът му не я умеел много тази игра, и всичко това го пише в книгата „Внучката на Венета Ботева разказва“... Венета не пита мъжа си къде ходи, а той понякога се губи с дни – може би знае, може би подозира, а може и защото както и да ги гледаме, за тях  двамата общоприетите норми не са важели...

Нататък се знае какво следва... На 13 април 1876 се ражда дъщеря им Иванка, а на 20 април в България избухва Априлското въстание. Ботев заминава за Русия за оръжие и пари, връща се на 1 май, за няколко дни организира чета, с която да мине Дунава, и на 13 май тръгва... На Венета казва, че няма да го има няколко дни, но тя цял живот помни как се върнал и целунал бебето втори път... А на кораба „Радецки” Ботев написва онова писмо, което започва с „Мила ми Венето, Димитре и Иванке“, след което пише, че заради голямата си любов към тях не им е казал къде отива, и завършва с думи само за Венета: „Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“

И когато Христо Ботев загива във Врачанския Балкан на 20 май 1876  (по стар стил), как й съобщават на Венета и какво следва, не ни се и мисли, защото в този момент тя остава сам – самичка, с едно дете на 11 години, с едно на 37 дни и без пукнат лев... Следващите дни и месеци трябва да са били кошмарни, а после се създава Българското благотворително общество (организация на богатите български емигранти в Румъния), което няколко пъти я подпомага, но и да не е било достатъчно, Венета била благодарна...

В края на 1877 обаче животът така я притиска, че тя пише на вуйчо си да й помогне и изглежда той й помага, защото Освобождението я сварва в Букурещ. В средата на 1878 Венета решава да се върне в Търново и пак с негова помощ, защото са си трябвали пари за път, се връща, но само с Иванка, защото със „спонсорството“ на владиката и Българското благотворително общество Димитър, вече 12-13 -годишен, е заминал да учи в Русия...

Търновци посрещат хладно Венета – освен че е напуснала мъжа си, има и дете от мъж, с когото не са венчани, но се намира една жена и й помага на първо време, после Венета поработва по чуждите къщи и така изкарва някой лев, а и временните руски власти, докато не си заминават в 1879, й отпускат някакви средства... След това търновецът Киро Тулешков, приятел на Ботев от емигрантските години и върнал се също тук, купува от Венета печатарската машина на Ботев и тя пак закърпва положението...

В интерес на истината, всеки човек в своя живот има периоди на безпаричие и знае какво означава това, но и на Венета хич не й е било лесно -  трийсетгодишна вдовица и с невръстно дете на ръце, без подкрепа отникъде, без доходи и добре поне че е имала покрив над главата си, защото с Иванка заживява в бащината си къща...

В 1880 Народното събрание гласува Закон за поборниците (борците за свобода) и опълченците, според който на тях или роднините на загиналите се отпуска пожизнена годишна пенсия между 100 до 300 франка в зависимост от имотното състояние, децата им не плащат училищни такси, има и други дребни „привилегии“, а от канидатстващия за пенсия се изисквало петима свидетели писмено да потвърдят основанията му.

И тук стигаме до един деликатен въпрос, но няма как да го отминем. Какви са били управляващите след Освобождението и народните представители, няма да коментираме, още повече и че често е имало избори и са се сменяли, но е факт, че хубавите служби, отличните заплати и високите пенсии те ги издействат за себе си и своите роднини, а за останалите – каквото остане. Факт е обаче и че с тези пенсии започват големи злоупотреби и фалшификации, защото много народ, не помирисвал барут, с фалшиви свидетели и дори с фалшиви снимки успява да „се уреди“ с пенсия за сметка на истински нуждаещите се и истински заслужилите.

На Венета й отпускат пенсия 30 лв, но както с дукатите на вуйчо й Панарет, така и тук никой не се наема да каже колко са били тези пари на онова време, но във всички случаи не са били много. И в 1885 тя подава молба за увеличение на пенсията, но председателят на Народното събрание Стефан Стамболов не реагира, нищо че е бил близък приятел на Ботев (единствената му стихосбирка е в съавторство с него), а един от следващите председатели Георги Живков пък се сопва на Захари Стоянов каква книга бил написал за Ботев, при положение че всички знаели какъв „вагабонтин“ бил...

Но както се казва, когато една врата се затваря, друга се отваря... Точно когато на Венета отказват увеличението, вуйчото праща вест, че ѝ „прощава напълно” и да се връща... И Венета се връща в Букурещ, поема владишкия дом и грижите за вече грохналия си вуйчо, десетгодишната Иванка записват във френски пансион и доколкото може да се каже, че нещата се нареждат - нареждат се...

Две години по – късно обаче владиката Панарет си отива от този свят и понеже го погребват в Търново, Венета и Иванка не само се връщат, но и остават там. И се оказва, че в завещанието си вуйчото е оставил на племенницата си солидна сума (по разни причини „активират“ завещанието чак след 11 години), освен и че Венета получава на ръка доста пари и ценни книжа. Тогава тя купува къща в центъра на Търново и я надстроява, а партерния етаж прави на два магазина и почва да ги дава под наем...

Може би тук е мястото да кажем, че никакви пари не могат да компенсират тежката орисия на Венета Ботева след идването на най – лошото, но какво да прави, като трябва да продължи да живее, а има и деца... И макар че съдбата в лицето на вуйчо й й помага, да се твърди днес, че жената на  Ботев живее и умира в пълна мизерия, просто не е истина... Нещо повече - подобни твърдения унижават паметта й, защото тя нито тогава позволява, нито днес би позволила да бъде съжалявана...

Та тъкмо когато си стъпва на краката, а за нея това означава да има пари да образова децата си, княз Фердинанд отпуска на порасналата вече Иванка и стипендия и тя завършва гимназия в Женева, после една година е учителка по френски в Търново, а след това с държавна стипендия завършва и университет в Женева.

Брат й Димитър пък завършва гимназия и Духовна семинария (по волята на дядо владика) в Русия, а после с отличие се дипломира в Брюксел като доктор по политически и административни науки... И във всяко писмо майка му изисква от него да бъде усърден, за да е полезен на Отечеството, а Димитър не забравя, че когато Ботев тръгва към България, го вдига на ръце и му казва: „Тебе оставям за мой заместник” (пасажът е от книгата „Внучката на Венета Ботева разказва“).

И Димитър не се посрамва - учи със стипендии, а и майка му му праща по някой лев, но от 12-13-годишен се справя в чужбина сам и никога за нищо не се оплаква. И въпреки че когато тръгва към Русия, сестра му е на една годинка и те двамата фактически никога не живеят заедно, братската им любов е трогателна – Иванка заделя от личните си пари, давани от майка й, и ги праща на Димитър...

В 1891 той окончателно се завръща в България, т.е. в Търново. Образован отлично и с три чужди езика, Димитър може да се „уреди“ на престижна държавна работа, но понеже критериите му за морал и нравственост се сблъскват с отвратителната среда и нито той, нито майка му я одобряват, решават, че той ще бъде най – полезен за Отечеството, ако стане учител. И макар да му предлагат съблазнителни служби, Димитър цял живот остава учител.

В 1894 министър-председателят Стефан Стамболов „сдава“ поста (най - накрая) и на негово място идва Константин Стоилов, но вместо да се нормализират, политическите борби стават още по – ожесточени и по - нечистоплътни... Та в края на тази 1894 Венета пак подава молба за увеличение на пенсията, но отговор не идва...

В 1895 опозиционният вестник „Млада България“ публикува нейна телеграма (в интерес на истината, Венета е била будна жена, но не е можела да чете и пише), в която четем следното: „Чест имам да уведомя почитаемото народно представителство, че аз съм подала прошение не защото нямам средства за преживяване, а защото исках да кажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са, мисля, по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпущало по 500—600 и даже 1000 лева месечно.“ Следва редакционен коментар: „По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание.”

Та като прочетохме това, нещо ни смути. Те тези пенсии че не са ги давали справедливо, не са ги давали, но на Венета е нямало как да й увеличат пенсията, защото са изисквали справка и за материалното положение, а то вече е било нелошо... И в такъв случай излиза, че някой я увещава да подаде молба, знаейки, че няма да й увеличат пенсията, а после да прати и телеграмата (вероятно той ги и написва, но това е маловажно), с идеята чрез Венета неговата партия да натрие носа на управляващата партия, въвличайки жената в нечистоплътна политическа игра, за която тя едва ли е подозирала...

Но както и да е, когато най – накрая отварят завещанието на покойния вуйчо владика, в него освен огромни суми за търновските училища той оставя на Венета много пари, така че тя вече е можела да бъде напълно спокойна... Той завещава пари и на Димитър, но с условие да се посвети на църквата, но той предпочита да се посвети на българската просвета и макар учителската му заплата да е скромна, е удовлетворен от избора си...

И когато най - накрая Венета Ботева сбъдва майчината си мечта да види децата си образовани, съдбата й стоварва страшен удар, защото в 1906 Иванка внезапно умира... Не смеем и да си помислим какво й е било - когато губи мъжа си, Венета е едва на трийсет години, когато губи дъщеря си, дъщеря й е едва на трийсет...

И когато малко от малко се съвзема, тази брулена от живота жена дарява 1000 златни лв. на църквата „Константин и Елена“ в Търново и учредява фонд от 6000 златни лв, чиито ежегодни лихви да отиват за бедни отлични ученици в търновско училище, именувано на вуйчо й... И сведения показват, че на децата са купували дрехи и обувки, а в 1948, когато по разбираеми причини закриват фонда, се оказва, че през годините са се натрупали 35 600 златни лв... 

След като учителства в Търново, а после в Пловдив и Видин, Димитър се установява в София. С помощта на майка си купува къща, жени се, раждат се деца и живее достойно и почтено, а след смъртта на сестра му взима майка си при себе си, но в крайна сметка тя пожелава да се прибере в родното Търново. И когато се поболява, до последния си ден на тази земя, който настъпва в 1919, Венета се тревожи единствено за съдбата на писмото от кораба „Радецки“, което отдавна знаела наизуст, но въпреки това цял живот го разгъва стотици пъти, за да го „прочете“, а после стотици пъти го сгъва...

Димитър грижливо го пази и след години му предлагат доста пари, за да го продаде, но това няма как да стане, защото в това писмо Ботев пише на жена си: „Знай, че после Отечеството си съм обичал най – много тебе...“ И като го пази цял живот и преодолява всички изпитания, Венета показва, че е достойна за любовта на своя Христо, а когато Димитър дарява писмото на Отечеството, идва ред на Отчеството да покаже дали Христо Ботев ненапразно е обичал най – много него, нищо че едно Отечество не може да разгъва и сгъва писма...


Какво четем:

🔴 Събраха средствата за лечението на Деси от Поликраище

🔴 Българските танци покориха Милано (видео)

🔴 Атанас Далчев: три стихотворения за любовта

Източник: newme



Коментари



горе