Подадох й плика с парите и си тръгнах


Смъртта безспорно е най-голямата загуба в живота, но не по-малка загуба е да разбереш, че човекът, за когото довчера си бил всичко, най-вече опора в трудните моменти, всъщност се е възползвал от добрината ти.
Години наред живях с Петър на семейни начала в неговия дом. Така и не намерихме време да узаконим официално връзката си. Но понякога човек мисли, че е вечен, особено когато е влюбен. Спомням си как с насмешка казвах, че бракът е за онези, които не вярват в собствените си чувства, и иронично цитирах Байрон: "Всички трагедии завършват със смърт, всички комедии – с брак!" И въобще не предполагах, че трагедията чука и на нашата врата.
Беше един най-обикновен ден. За обяд очаквахме Вили - сестрата на Петър, да ни гостува, затова се суетях покрай печката. Исках да я изненадам с любимия й крем карамел. Обичах Вили, харесвах дръзкия й характер и огнения й темперамент. Понякога тайно от Петър й помагах финансово или прикривах поредния й гаф. Въпреки че бяха брат и сестра, двамата не се разбираха много. Петър обичаше да казва, че сестра му е арогантна и лекомислена. И че някой ден животът ще й удари плесница. Думите му ме огорчаваха и като тигрица скачах да защитавам Вили. Оправдавах я, че ранната загуба на родителите им я е направила такава и че тя всъщност е чудесно момиче. Така и онази сутрин, докато се чудех за какво пак ще се скарат брат и сестра, се сетих, че Петър още не е станал. Тихо отворих вратата на спалнята, повиках го по име, но той не реагира. Помислих си, че го прави, за да отложи обяда със сестра си, и нервно го бутнах по рамото. Стори ми се студен и странно скован. Издърпах одеялото и видях, че лицето му е бяло като платно и студено. Жестоката истина бавно стигна до мозъка ми. Лекарят, който пристигна след няколко минути, потвърди смъртта на любимия ми мъж. "Инсулт - каза той. - За съжаление няма как да се предвиди."
Почти не си спомням следващите дни. Слънцето и луната се сляха в ужасяващ мрак. Може би месец не знаех на кой свят се намирам. Исках само да спя и да сънувам Петър. В сънищата си го виждах отново млад, красив и... жив. Близките ми не ме оставиха сама, подкрепяха ме както могат, но за моя изненада Вили не стъпи нито веднъж да види как се чувствам. А аз очаквах точно нея. Въпреки че с Петър често спореха, все пак му беше родна сестра и най-добре можеше да разбере болката ми. Може би и тя като мен страдаше и мъката беше превзела душата й. И както преди, отново потърсих начин да я оправдая.
Изминаха няколко месеца и бавно започнах да се връщам отново към обичайното си ежедневие. Именно тогава разбрах колко жестоки могат да бъдат хората. "Млада си още, ще си намериш друг..." - успокояваха ме те, а всъщност безкрайно ме отегчаваха. Както се казва: на чужд гръб и 100 тояги са малко.
Един ден с мой колега се разхождахме в мола. Съпругата му имаше рожден ден и той ме помоли да му помогна в избора на подарък. Обикаляхме, разглеждахме, накрая се спряхме пред щанда за парфюмерия. Докато умувахме кой аромат ще е най-подходящ за жена му, изведнъж до мен застана Вили. Зарадвах се на неочакваната ни среща и посегнах да я прегърна, но за моя изненада тя се дръпна. Присви очи, а плътният й глас още кънти в ушите ми: "Здравей, Яна. Виждам, че не скучаеш. Много бързо си намерила заместник на брат ми!"
Така и не усетих как ръката ми се вдигна и я зашлевих. Няколко секунди Вили се държа за зачервеното място, после изруга, както само тя умее, обърна се и си тръгна. Дълго не можах да преглътна обидата. Аз я имах като своя сестра, а тя каква лицемерка излезе!
Само два месеца по-късно, навръх Нова година, Вили ме изгони от апартамента на брат си. Пет години това жилище беше мой уютен дом, в него открих взаимната любов, блажените мигове с Петър, а сега трябваше да го напусна. Стоях на улицата при минусови температури, с две чанти багаж, и се чудех накъде да поема. Родителите ми живееха в провинцията, в този град роднини нямах. След дълго умуване се престраших и помолих моя колежка да ме приюти за ден-два у тях. Слава Богу, жената излезе разбрана и ми влезе в положението. Тя и семейството й отвориха дома си за мен, приеха ме толкова топло и сърдечно, за миг забравих, че съм бездомна и самотна. Наблюдавах ги колко се обичат и с носталгия си припомнях добрите времена с Петър. В един момент горчиво осъзнах, че чуждото щастие ми носи болка и тъга. Не останах дълго у тях и само след месец заминах да работя в чужбина. И там, под чуждо небе и на чужда земя, година по-късно, съдбата ме срещна с Йохан, който днес е мой съпруг. Когато двамата разбрахме, че не можем да живеем един без друг, някак си съвсем естествено Йохан ми предложи да се оженим. Помъдряла от преживяното нещастие, приех предложението му с радост. Майката на Йохан е българка и след като подписахме, решихме да се върнем в България. С негова подкрепа успях да започна собствен бизнес и да си стъпя на краката.
Почти бях превъзмогнала разочарованието, което преживях преди години, когато миналото ми напомни за себе си. Един ден някой позвъни на вратата ми. Не очаквах гости, а и бях уморена, но отворих. На прага стоеше Вили. Същата Вили, която толкова много обичах и която преди време ме изгони като куче посред зима на студа. Първо мислех да й хлопна вратата под носа, но в следващия момент забелязах, че не изглежда добре. Поканих я да влезе и след няколко минути неловко мълчание, през които не спирах да се чудя как ме е открила и какво иска от мен, тя сама започна да говори. С тих глас, в който нямаше и помен от предишната й арогантност, Вили ми разказа, че е много болна и се нуждае спешно от пари за скъпа операция. Банките не й отпускали, а приятелите, към които се обърнала, просто вдигали рамене. Искала да продаде апартамента на брат си, но това означавало буквално да остане на улицата. Преди дни открила адреса ми от моя приятелка и в отчаянието си помислила, че може би аз ще й помогна...
Слушах я и си припомнях какво ми причини. Заряза ме сама след смъртта на Петър, жестоко ми се подигра в мола и ме изхвърли на улицата. Сега с какво право искаше помощ от мен? Отпратих я, без да й дам каквито и да е обещания. Но цяла нощ, измъчвана от спомени, се въртях в леглото. Утрото ме завари недоспала, с чаша кафе на терасата. След няколко часа натиснах звънеца на бившия си дом, а очите на Петър благо ме гледаха от некролога, залепен на вратата. Чуха се забързани стъпки, ключът се превъртя и Вили отвори. Без да влизам, от прага й подадох плик, обърнах се и си тръгнах. В този плик бяха парите, които дълго време спестявах. Исках за годишнина от сватбата ни да изненадам Йохан с почивка във Венеция, затова заделях всеки лев. А и осъзнах, че има хора, които не можеш да забравиш и да зачеркнеш от живота си. Със съпруга ми сме млади, пак ще отидем на почивка, но Вили може да не дочака следващия ден. Някога ме нарани много, но тя е единствената ми жива връзка с мъжа, когото нито времето, нито някой друг ще заличи от сърцето ми - с моя Петър. Нека живее - в негова памет!
Яна


Какво четем:

🔴 Един златен, два сребърни и два бронзови медала за България от Европейската олимпиада по физика

🔴 Тервел Пулев покори Чикаго за втори път

🔴 Слави сега обяви във Фейсбук: "Господари на ефира" ми преведоха сумата от 13 038, 25 лв., която...

Източник: lichna-drama



Коментари



горе