Да разбереш, че си онкоболен


Всеки живот има своята история и предначертан път. Не можем да кажем на кой какъв път м у е отреден.

Дали ще бъде охолен, нечувал за проблемите на обикновените хора или най-нормален, изпълнен с притесненията за отглеждането на децата и плащането на сметки надвишаващи доходите, но и двата не са застраховани от едно - болестта.

Вярно, ако имаш пари, шансът ти за живот е далеч по-голям, но за хората като мен, които са се трудили с пот на челото от сутрин до вечер за всяка една стотинка може би ще кажат, че сме изтеглили късата клечка.

Казвам се Стоянка, от китното бургаско село Зидарово. Животът ми беше най-обикновен. Изгледах дъщеря, изгледах внуци. Не бях в перфектно здраве, но се радвах на живота и хората, които обичам. От години живея с диагнозата "Диабет". Болест, срещана за съжаление при голяма част от населението, но поне контролируема. С правилната схема на лечение можеш да постигнеш още нещо в живота и още нещо, и още нещо. И с времето човек свиква с мисълта за това. И аз бях свикнала.

През октомври 2016 година пред дома ми за първи път спря линейка. Откараха ме в болница Бургасмед, като най-близка, но още преди да ме свалят от линейката чух мъжки глас да казва: "Не е за мен, не е за тук. Захарта й е много висока." От там линейката ме откара в МБАЛ Бургас. Там поне лекарите си направиха труда да ме приемат, да направят нужните изследвания и изпратят при ендокринолог, който от своя страна каза: "Не е за тук. Захарта е ниска.". Отнеха им петнадесет дни изследвания, консултации, рентген и ехограф, за да установят туморни образувания на двата бъбрека. Мнението на завеждащия отделението д-р Миринчев бе, че най-добре щеше да бъде ако отида в София, кв. Дървеница.

Две седмици по-късно бях приета в "Александровска", отделение по урология. Последва месец изследвания и лечение. Скенерът отчете метастази на белите дробове. Имаше опит за операция, който за съжаление бе неуспешен, защото криеше риск за живота ми. Направиха емболизация на десния бъбрек.

Изписаха ме, като искаха след месец да отида отново за емболизация и на левия, но по стечение на обстоятелствата средства нямах, за да отида отново. През март ми направиха безкръвна операция, която от своя страна предизвика кръвоизлив на хеморуидалния възел.

Сега съм у дома, обездвижена. Чакам някой друг да ме вдигне, някой друг да ме нахрани, някой друг да ме обслужи, но с неугасващо желание за живот, за всеки нов ден. Искам поне три стъпки сама да направя, не триста, само три, но без помощта на някого. Казват, че надеждата угасва последна и ни крепи в най-тежките моменти и наистина е така. Надеждата е всичко, което имам.

Благодаря на всички лекари, които положиха грижи за мен, на всички близки и приятели, които ме подкрепят и помагат.

Моля, нека всеки, който е преживял това, който се е сблъскал пряко или косвено с тази болест да ми даде съвет. Ще се радвам от сърце да виждам вашите коментари, да знам, че не съм сама в битката с тази болест.
 


Какво четем:

🔴 Внимавайте с тези храни, спират действието на лекарствата

🔴 Има ли нужда да ядете ядки? Това ще ви помогне да решите

🔴 Икономични на пътя: Кой е най-добрият начин за пестене на гориво?

Източник: Розали



Коментари



горе