"Имот без наем под наем" се разрасна, ще стане ли професионална агенция?


Къща в с. Боровица. Снимка: Веселина Димитрова

Преди няколко години e-vestnik популяризира една инициатива срещу масовото обезлюдяване на селата в България. Идеята „Без наем“, започнала като спонтанно хрумване във Фейсбук (виж тук) тогава изглеждаше като нещо невъзможно. Това бе (и все още е) новаторска практика за безвъзмездно отдаване на селски къщи и земи без наем на хора с желание да ги стопанисват. По този начин, и при едни благосклонни обстоятелства, къщите получават шанс да устоят на времето, а новите им стопани – шанс за живот, който иначе не биха могли да си позволят или осъществят.

Авангардната идея е на една актриса от куклен театър, която в началото е неуверена в успеха й, но интуитивно вярва, че ще срещне съмишленици. Ирена Ненчева се заема с реализирането, след като прави обиколки в района на Бургас, за да си търси къща на село и констатира с тъга големия брой запустели къщи. След разговора с e-vestnik, по думите на Ненчева, публикацията дава силен тласък на идеята, която днес вече е популярна сред хиляди хора. Появява се и едноименният сайт (виж тук), който структурира и улеснява комуникацията.

Кампанията в стил „Стани, Лазаре“, но по отношение на българското село, сочи към най-малко две явления. На първо място, очертава се една огромна липса не само в социално-икономическо и географско отношение, но и в емоционално. Българите изпитват носталгия и обич към селото, но за момента не намират много начини чрез личен пример да обърнат тенденциите на замиране на множество села. На второ място, инициативата показва, че все пак начини за живот на село има, макар и да има нужда от още инициативи, тъй като една птичка „село“ не прави. „Имот без наем“ показа, че когато много хора подкрепят една идея, се получава функционираща машина. Разбира се, кампанията продължава да има нужда от гражданска енергия и подкрепа. Поради това ви разказваме какво се случва с къщите без наем и с хората, откакто говорихме с Ненчева.

Търсене на „баба и дядо“ и история за кралско мушкато

В сайта и социалната мрежа вече има обяви за стопанисване на селски къщи, както и за всякакви други „нетипични взаимоотношения между българите на тема селски имот“, разказва Ненчева. В продължение на четирите години от създаването броят на поддръжниците расте. Налице са вече известия за 263 населени къщи чрез обяви от съществуващия от две години сайт.

Междувременно се появяват нови типове обяви – отдаване на селски къщи под наем, търсене и предлагане на дом и работа със заплата, търсене на хора за съвместно съжителство на село, сформиране на групи по симпатии и интереси в търсене на място за живеене заедно, от пет до десет души.

Къща в с. Фалковец. Снимка: Веселина Димитрова

Една от най-чудатите, но пък трогателни, реализирани обяви, е свързана с цветя. От Англия са докарани 200 броя кралско мушкато, за да се грижи за тях една жена в двора си на село, срещу заплащане. Покрай споразуменията за имотите се оформят и приятелства между временните и изначалните стопани.

Появяват се и новаторските, но тъжни обяви за търсене и предлагане на „баба и дядо на село“…В тази връзка, може би след време, с оглед на тенденциите ще има… музей на бабата и дядото на село.

На фона на апокалиптичните прогнози, Ирена и малкият екип доброволци продължават да отделят много лично време за „Без наем“, проектът е спечелил доверието на хората.
„Нов момент е многократното увеличение на нужното лично време, за да се обслужват ползвателите на сайта и групата във Фейсбук. Както знаете, проектът е поддържан на доброволни начала. В първите години успявах да извършвам необходимата поддръжка. Но от около година работата стана толкова много, а аз не успявам да направя най-доброто за проекта поради недостатъчно свободно лично време. Това е едно затруднение, което ще бъде облекчено като пристъпим с нов подход към проекта – той трябва да започне да се самоиздържа.

С думите, че при усилия на хора с нужни знания и опит, населените селски къщи ще бъдат повече. Ирена като че ли намеква, че е нужна по-мащабна промяна и разширяване на опита за „възкресение“. Като че ли самотна в това си новаторство, Ненчева си пожелава и други подобни идеи да се родят в България „и да станем новатори в създаването на нови форми за общуване и взаимопомощ в социалната среда“.

Търсещите път към село

Сред наемателите има и много млади хора и семейства с деца. Според Ирена съществува сериозна тенденция млади хора да обръщат погледа си към селото.
„Изключително много обяви са пуснати в сайта от млади семейства в търсене на дом на село. Към тях вниманието на собствениците е по-голямо и получават много предложения за заселване в селска къща“.

Един от новите потенциални жители на село близо до Добрич обаче, млада жена, споделя в социалната мрежа, че се чуди с какво би могла да се занимава, за да изкарва прехраната си на село. Сред вариантите, за които сама посочва, че се чуди, е възможността да пътува всеки ден до града; земеделие; подхващане на занаят; „нещо онлайн“.

Къща в село Рашовица, Монтанско, недалеч от Берковица. Селото има само един жител. Снимка: Иван Бакалов

Запитването, което е ехо на множество такива, подчертава много сериозния проблем – нуждата от инвестиции в определени региони, както и поддържане на инфраструктурата. Все повече се оформя един тъжен омагьосан кръг: няма хора и работни места поради това, че инфраструктурата запада; инфраструктурата се руши все повече, поради което няма хора и работни места. Поради това и за момента един по-логичен вариант е наистина този с близост до по-големите градове.

Има ли злоупотреби с доверието?

Според екипа на сайта се случва рядко някой да пише за наличие на проблем. Видно е същевременно, че предлагащите имот се опитват да намерят сериозни наематели, както и обратното. Една от обявите в сайта например изрично гласи:
„Предлагам къща без наем в с. Болярско, обл. Ямбол. Къщата е с голям двор 3 декара. Моля да се обаждат само сериозни хора“.

Все пак Ненчева смята, че е възможно да има „недоразумения и неприятности“, поради което ползвателите на тази възможност трябва да подхождат отговорно и с внимание. Поначало ползвателите на услугите на сайта рядко споделят и разказват какво се случва след т. нар. „съвпадение“ или след споразумението между временен и постоянен стопанин.

„За момента всичко е по-скоро е изненадващо успешно и спокойно. Нямаме поглед върху всички отношения, защото не е възможно да го правим. Може би в бъдеще когато се промени начина на поддържане на „Имот под наем без наем“, ще имаме поглед върху всички отношения между собствениците и наемателите“.

Оплаквания има, обратното би било изненадващо с оглед на това, че платформата се ползва от множество хора. Така например, потребителка пише в групата на „Имот без наем“, че е нужно да се гарантират интересите на ползвателите във връзка с имоти, които едновременно са обявени и за продажба, и за отдаване. Жената смята, че има къщи, нуждаещи се от значително почистване и ремонт, като според нея няма гаранция, че след полагане на усилия от наемодателите, последните ще са обезпечени да останат там за дълго. Критики като тази говорят, че при подобни споразумения е препоръчително хората да се допитват до или да ангажират юрист за договора.

Къща в центъра на с. Парамун. Снимка: Иван Бакалов

Досега до сайта не е стигала информация за извършвани външни набези срещу селски имот. Все пак обаче „усещането за сигурност определено безпокои хората в определени места и села“. Устойчива тенденция е голям интерес „да има към имоти в села, населени с българско население“.

В работата си по платформата, Ирена казва, че е забелязала съществуването на два типа хора. „Едните при написване на обявата мислят само за себе си – написват в нея единствено какво искат, без да съобразяват, че в тези отношения печеленето на доверие и симпатия на собственик на празна къща, още в началото с обявата, е един добър старт за търсещия. Вторият тип хора, които освен, че казват какво искат, описват и какво предлагат в замяна и описват в общи щрихи кои са самите те, с какво се занимават и т.н.“.

Ненчева твърди, че трети тип хора просто няма. Покрай натрупания опит смята, че е добила способността бързо да преценява хората. Очевидно натрупала и известно огорчение, добавя, че се е сблъскала и с явлението хора да критикуват и да изискват качество, без самите да се придържат към идея за качество в това, с което се занимават. Все пак покрай необикновената инициатива е срещнала и много подкрепа, включително от няколкото доброволци до нея, и от ползващите платформата.

„Има ги хубавите хора и не са малко. Обикновено са тихи, непретенциозни и не вдигат шум около себе си“, според наблюденията на Ненчева, превърнала се в нещо като вариант на един, макар и малко огорчен, Робин Худ, в сферата на недвижимите имоти.

Трудно е само с доброволци

За екипа доброволци е „трудно да се отговори на очакванията на ползвателите на сайта“, обяснява Ирена. „Хората искат персонално внимание, грижа за техния случай, съвети, помощ в преговорите, разяснения, подкрепа персонална за техния случай – все неща, които не можем да предложим защото сме довброволци. Пускащите обява в сайта не знаят, че сме доброволци и проявяват сериозни претенции към нас, смятайки, че правим това по цял ден и че сме голяма професионална компания“.

Екипът споделя, че стои пред предизвикателството да открие начин, по който дейността им ще бъде финансово подкрепена от организация, фирма, държавна структура или частно лице. Другият вариант е да се премине към самоиздръжка. За последния вариант екипът смята, „че ще предизвика недоволство в част от ползвателите, защото са привикнали да получават, без да заплащат за услугата (информацията) и без да взимат лично участие като доброволци“.

„Надявам се, че ще се намери дарител, мениджър, който ще поеме разходите по финансовото издържане на проекта. Големият обем на работа не може да бъде поместен в нечие свободно лично време, нуждите на потребителите са ежечасни и се появиха забележки за забавянето от наша страна“.

„Имот под наем БЕЗ наем“ е една от малкото инициативи на фона на масовото обезлюдяване на селата, на разграбване и рушене на селските къщи. Според актуални статистики в България има 1130 „мъждукащи“ села с население между 1 и 49 души. Официално има над 200 села призраци, без никакви жители, като според Института за изследване на населението и човека при БАН тези села призраци са най-малко 500.

Под горчивата, но и суха статистика, можем да добавим стихотворението „Пътьом“ на Мая Дългъчева за трагедията със селските къщи.
Къща като къща
но отблизо –
сенки от асмата – мирис на сутляш –
индрише – напукана мазилка вляво –
некролог – бастун – лула под него –
перденца на цветенца – скрин – муха –
възглавка – и кандило – и налъми,
а инак –
бял квадрат с червен триъгълник.


Какво четем:

🔴 Деси Банова ражда с астроложка  

🔴 Кичка Бодурова съсипана от ходене по доктори  

🔴 Борисов – виновен за лошото време?

Източник: e-vestnik



Коментари



горе