Днес е 9 септември, ликувайте другари и другарки!
Моето поколение израсна с думите – „Преди беше по – добре!”.
От както се помня все това слушам.
Все ми разказват за прословутите банани, за двете регламентирани почивки в годината – една на лятна база и една на зимна.
Усещам носталгията и ми е жал, жал ми е за промитите мозъци и за загубата на разсъдък.
Комунистическата машина наистина е много велика.
Велика е в това да моделира съзнанието, живота и поколенията.
Велика е в жестокостта си да прекроява граници и да разделя майки от децата им.
Велика е в организацията на прословутите си километрични митинги с цел да демонстрира непоклатимата си сила, забита като ръждясал железен пирон в гниещо дърво.
Велика е с увековечаването на прословутите си герои с грандомански паметници, стърчащи като плашило насред пуста нива.
Днес е 9 септември, ликувайте другари и другарки!
Ликувайте и си спомняйте за времето, в което ядяхте банани без ГМО, почивахте ДВА ПЪТИ в годината и откривахте паметници на народните продажници.
Ликувайте, защото времето няма да се върне, но този ден е ваш.
Не знам защо никой обаче не споменава за най – големия паметник на Коминтерна.
Перлата в короната на националната инженерна мисъл.
Паметник, който е отбелязан на всяка световна карта.
Може би никой от живите вече не си спомня.
Може би това е лесният вариант, който винаги избираме – просто да погребем спомените в безименен гроб, да оставим тревата да го заличи и да заспим необезпокоявани с надеждата, че никой луд няма да изрови останките.
За разлика от проектите за тракийска и добруджанска нация, които остават начертани само на хартия, този за македонска нация започва изпълнението си с пълна сила.
Годините на борба на българите в Македония са гнусно заплюти и хвърлени в бездната на комунистическото безхаберие.
През 1947 г. с подписването на Бледската спогодба, България, в лицето на Георги Димитров, продава на Тито Пиринска Македония, която ще влезе в рамките на новосъздадената Социалистическа република Македония, част от Федеративна република Югославия.
В замяна Югославия ще си помисли дали да върне Западните околии на България (обещание, което не е изпълнено и до днес).
Все пак къде се е чуло и видяло победител да дава територия на победен.
Трудно е да се опишат всички мъчения и изтезания, на които са подложени „гнилите интелигенти”, отказващи да продадат българското си самосъзнание.
Лагерите „Куциан”, „Белене”, „Ножарево” и още десетки други стават „приветлив дом” за „народните врагове”.
И за да не ви занимавам със статистики и сухи факти ще спомена само едно име – Димитър Талев.
Сигурно много от вас са чели книгите му, други пък може изобщо да не са го чували, но неговата история е показна за подигравката с душевността, самосъзнанието и живота на българите от Македония.
За тези, които не знаят, Талев е български писател, роден в Прилеп (днешна Македония).
Именно писателската дейност му осигурява години в лагерите на смъртта.
Той е един от малкото хора, които успяват да оцелеят и да се върнат при семействата си.
Талев е репресиран само и единствено, защото отказва да приеме факта, че един баща може да създаде две нации.
В края на 50 – те години обаче историята придобива друг характер.
Тито и Сталин се карат и българската власт променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно заема по – патриотични позиции.
В резултат на това Димитър Талев е награден с орден „Георги Димитров".
Орден, носещ името точно на този, който проигра съдбите на хилядите българи от Македония.
В последните години всички от югозападната ни съседна взеха да си спомнят за Талев или поне така изглеждаше отсрани.
Решиха публично да го обявят за македонец и да преиздадат книгите му на македонски, с леки поправки и изтриването на българския характер на героите и събитията в тях.
Интересно е колко много се забавиха с това начинание.
Аз пък от своя страна реших да направя малък експеримент.
Отидох в град Прилеп и реших да разпитам за къщата на семейство Талеви.
Не знам дали нещо ме теглеше към изявени комунисти или просто всички, които срещнах бяха такива, но се оказа, че търся човек, който не съществува.
Веднага щом споменех името Талев, физиономията на човека отсреща се изкривяваше и ме обявяваше за луда.
Всички, с които говорех нервно ми обясниха, че такъв човек в техния град никога не се е раждал.
Един любезен продавач на семки пък ме свърза по телефона с някой си известен македонски професор, който също ме увери, че Талеви, които и да са те, никога не са живели в Прилеп.
Така и никой не успя да ме упъти и се наложи сама да открия къщата, но изключително интересен е фактът, че прилепчани не познаваха човека, обявен за обичан македонски писател.
Такива сме си. Две гранки от един ствол.
Имаме една наследствена болест - да забравяме.
Това е факт, който никой не може да оспори, без значение как нарича себе си – македонец или българин.
Комунистите промениха много неща, но не можаха да премоделират нрава ни.
Но нека не развалям днешния „празник”.
Наследниците на БКП не знаят какво е кауза и за какво са се борили хора като Талев.
Както един българин от Македония казва – „Кауза + комунизъм = предателство!”.
„Всички комунисти - под земята!” (призив на входа на мина):
АВТОР: Джулия Петлева
Какво четем:
🔴 Петър Дънов: Всяка една клетка от организма си има сърце🔴 Пийте тази чудна есенна напитка за силен имунитет
🔴 Емигранти и родолюбци се захапаха във "Фермата", имало ли е турско робство?
Източник: Lentata
Коментари
Последвайте ни във facebook!
