Добре дошли, два века назад (СНИМКИ от една истинска българска сватба)

Няколко пъти сме писали за сватбеня фотограф - Димитър Дардов от Пловдив и всеки път е недостатъчно. Той не само разказва различни човешки съдби в снимки. Той прави изкуство от тях

Ако сте имали тази възможност да се докоснете до работата на този неуморим художник Димитър Дардов, то със сигурност сте изпитали това чувство на възхищение, което оставя след себе си. За няколко години стотици обикновени хора се превръщат в необикновени, след като преминат през матрицата му. Всяка една житейска история се потапя в магия, всяка една усмивка остава запечатана, всяка една сълза се стича по белия лист, за да остане за поколенията.

За следващата история обаче е скромно да се каже, че е вдъхновяваща. Тя е истинска, изпълнена с гордост за онези, които са имали честта да станат част от нея и да изпитат онази емоция да се върнат 200 години назад във времето!

"Хората, които ме познават, знаят колко стотици сватби съм отразил и преразказал за осем години професионален фотографски път. За първи път в живота ми, не практиката ми, виждам как десетки хора са едно цяло в подобно събитие - без модел часовник и марка обувки, без цвят на кожата и прическа от салон. Видях как даже тежките камери и обективи, не ни спряха в онази топла дата да сложим и ние тракийска носия, шита и украсена от българска ръка", започва своя вдъхновяващ разказ човекът с апарат вместо четка.

Ралица, Мартин и тяхната малка Плами събират още 180 прекрасни гости на един различен сватбен ден в събота (15.09). Тя от ямболския край, той от сливенския. Посяли са корена на своята любов не къде да е, а в романтичен Пловдив, там под тепетата. Двамата избират за своя сватбения си ден село Козарско, като доказаха, че всички тези градове и села са в една държава - България, споделя голямото родолюбско сърце на фотографа, който също, подобно на тези двама влюбени е израстнал в бунтарско градче с немалка история.

Всичко, което виждате е плод на възпитание от родители музиканти, преминало през Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ град Котел, продължило през АНПТ "Зорница", Ансамбъл за народни песни и танци - Сливен, Ансамбъл "Седенчица", "Етно денс" - село Звъничево, НЧ "Иван Вазов - 1931" квартал Коматево, Dance and Fine Arts, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и още и още и се стигне до танцова формация Етноритъм и Ансамбъл Тракия Пловдив, допълва Дардов.

Сватбеният ден на Ралица Минева и Мартин Петков е пълна възстановка на българските традиции. Това не е никакъв проблем за двамата, защото те са закърмени с всичко това, което се случи на този ден, а най-важното, е че го правят със сърце. Роденият в Сливен младеж отдава цялото си време да изследва важните за историята ни моменти и пишейки в момента своята докторантура, успява да пресъздаде всичко до най-малък детайл.

"Това, което исках е не просто да се съберем на танцуваме и да пием. Искахме да преживеем емоцията в пълния й блясък, но не с лъскави коли, а под светлините на историята ни. За нас бе важно да разберем как става този ден и да го пресъздадем максимално добре, напревно с много питане и много раздване", споделя младоженеца пред сватбения си екип.

И така и става. Сватбеният ден започва в 09:00 часа в сливенското село Глушник, където той Мартин чака своите приятели и заедно започва да нарежда своя дом. Всеки един детайл е изпипан до последно, на масата се появяват глинени съдове, малки ракиени чаши, а сокът, който сме свикнали да пием от картонени опаковки се пие от малки бъклици. Водата и останалите напитки пък се разсипва с черпак. Следва ритуално бръснене на младоженеца от професионален бръснар от селото и след кратки хора и наздравици, всички сватбари потеглят към кума. Там пред Мартин се откриват няколко препядствия преди да вземе със себе си кумовете си, които са твърдо решени, че ще го препотят. Преди да се появят пред него той трябва да отгатне няколко гатанки, като "Стар дядо с вълнато дупе" и да го занесе на своите най-близки хора.

Изпълнената с традиции българска сватба се пренася в ямболското село Козарево в къщата на Ралица, цепи дърва, за да покаже как ще се грижи за нея. Откупува с дарове момата и нейния чийз, пренася вода в две стомни, колкото е нейното тегло. Двамата сядат на специални възглавници ушити от бабите им, след което преминават и през маша, в които има въглени. Момичето остава безмълвно през цялото време покрито с червено було и отведено отново в къщата на Мартин, където преминава през бяло платно, захранено от майката на младоженеца, намазва с мед вратите на къщата и пали огън, за да покаже как ще се грижи за къщата.

За този ден се вълнуват и не само хората около тях, но и цялото село Козарово, които се събират, за да станат част от традицията. Носиите на двамата младоженци са автентични - от Беломорска Тракия шити по поръчка в Пловдив. Носиите на сватбения екип пък са дарени от Ансамбъл Тракия и Академия по музикално и танцово изкуство. Всички гости пък идват със свои носи, всеки от неговите краища на България.

Цялата сватба преминава без абсолютно никакъв сценарий. "За мен беше изключително интересно и нетипично да нямам никаква представа какво ще се случи. Обкновено работим по план програма, но този път беше наистина различно, като ни преносха 200 години назад. Нямахме представа нито кога ще дойде младоженеца, нито в колко часа ще се случат ритуалите. Пушките гърмяха толкова силно, че имах чувството, че въстанието е започнало", споделя Митко.

Той и неговият екип начело с видеооператора Тилко Добрев преминават през цялото село пеш, младоженците засаждат и дръвче, за да спазят традицията, че не може да имаш здраво семейство, ако не си засял поне едно дърво в своя живот.

Това, което им прави най-голмо впечатление е ръчно изработените накити и всички видове приготовления за сватбата. Няголета Желева пък с подбрани най-добрите музиканти от различни оркестри и формации извеждат булката от "родния й дом", който всъщност е предоставен от кметицата на село Козарево Теодора Тачева - най-хубавата и автентична къща. Тя лично се включва в цялата организация за деня, за да покажат пред цяла България, какво всъщност означават традициите за хората в този край.

Човекът, който държи огромния арсенал от оръжия на сватбата се Иван Димов - любител на всичко българско и родно. Няма събитие, свързано с народните обичаи, на което той заедно със семейството си да не присъства. Родом е от Козарево. Той е член на сдружение "Хайдути" Пловдив в, който членуват около 30 човека и се занимават с въстановки на различни исторически моменти с уникални носии и стари оръжия. Автентична пушка, кото гърми на сватбения ден на рали и Мартин е с над 130 годишна история, участвала в сраженията на Априлското въстание.

"Село Козарево е едно от 44-те населени места в общ."Тунджа", която е втора по-големина в България. Селото е разположено в полите на Величествения Бакаджик - уникално със своята природа и гостоприемство, където живеят около 400 човека и са като едно голямо задружно семейство. За няколко години Козарево се преобрази - имаме младежки и пенсионерски клуб, фитнес зала, читалище, а това с което най-много се гордеем е Параклис "СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО", сподели за mediacafe.bg кемтицата на селото Теодора Тачева, като допълни, че това е втора подоредна такава сватба за тях.

"Нашето село тачи българските традиции и когато научих за идеята на Ралица - много се зарадвах. За Козарево това си беше истински празник, който ще се помни дълго",

допълни г-жа Тачева пред mediacafe.bg