Успехът на "Златният Орфей" вкарва създателя му Генко Генов в затвора

ще пеят

безвъзмездно,

а входът за зрители е безплатен. На живо ще свири нашумялата банда “Фънки миракъл”, водещи ще бъдат Ралица Ковачева-Бежан и Богдан Томов, който изпълнява тази роля в последните години на “Златният Орфей”. С нови аранжименти ще звучат 23 песни, представяни от самото създаване на фестивала до неговия край, сред които - “Повей, ветре”, “Щурче”, “Робинзон Крузо”, “Песен моя, обич моя”, обяснява Райчин Генов.

Генко Генов със семейството си

“Имам нещастието да не съм взел никой от талантите, които е имал баща ми. Сестра ми Блага се занимаваше с музика, но вече не. Иначе е завършила пиано и поп и джаз пеене в консерваторията”, разказва 36-годишният мъж. В момента е управител на заведение в центъра на София, но все си намира и допълнителни дейности. Преди три години със свои приятели издава книгата, написана от баща му - “Златният Орфей - звезди и сенки”. С Ивайло Кючуков пускат и две издания за деца - “Разкажи ми за Левски” и “Разкажи ми за Ботев”, като първата има допълнителен тираж от 67 000 бройки, раздадени безплатно на първокласници. След това пускат и книга за Гунди. Райчин Генов е автор и на идеята за поредицата, посветена на Васил Левски, по националната телевизия “Имам да ти казвам нещо” с режисьор Спас Кьосев, излъчена преди две години.

За баща си разказва с много емоция, бил е едва на 11 години, когато Генко Генов умира, но пази своите спомени и слуша с интерес тези на майка си. А животът на Генко Генов е повече от интересен.

Създателят на “Златният Орфей” е роден в Бургас, където баща му като хирург

създава първата

частна болница

С идването на народната власт медицинското заведение му е отнето и той е пратен в Белене. Самият Генко Генов не тръгва по стъпките на баща си, а от съвсем малко дете започва да свири на пиано. Завършва консерваторията в София, но при инцидент с асансьор губи възглавничката на един от пръстите си и се налага да се откаже от пианото. Баща му финансира заминаването му за Париж, където учи музикознание в Сорбоната. При първия опит да стигне до Франция Генко Генов е свален от влака, втория път успява. Препитава се, като лакира мебели. Отровните изпарения влошават здравето му и започват проблеми с очите му, след години получава и глаукома.

Сватбата на Генко Генов и Дариана

“Това е много елитно учебно заведение и повечето му състуденти са били деца на богати родители или с аристократичен произход. Баща ми създава много приятелства, които през годините се оказват изключително полезни. Някои от колегите му стават шефове на телевизии, други на радиа, трети се издигат в шоубизнеса”, разказва Райчин. По време на следването си Генко Генов владее четири езика и превежда различна литература на колегите си, за да им помага. По-късно езиците стават седем, като единият от тях е японски.

Когато се връща в България известно време работи в “Разпространение на филми”. Започва да обикаля по различни институции и да убеждава техните ръководители, че у нас има нужда от създаването на фестивал, който да стимулира българската популярна музика, както и да бъде изкарана извън пределите на страната ни. На повечето места му затварят вратата, намирайки идеята за твърде амбициозна.

Хората, които му подават ръка, са Богомил Нонев, шеф на Комитета за радио и телевизия, и композиторът Йосиф Цанков. Първото издание на фестивала е през 1965 г. в Слънчев бряг, а Генко Генов става негов директор. Две години по-късно се прави

заговор да бъде

отстранен

Но Йосиф Цанков събира някои от най-изтъкнатите си колеги, сред които Тончо Русев и Морис Аладжем, които заявяват, че ако Генко Генов бъде свален от пост, те няма да участват във фестивала и такъв на практика няма да има, с което властимащите са принудени да се съобразят.

“Някои хора казват, че “Златният Орфей” е направил Генко Генов известно име, това не е вярно. Едно от нещата, с които най-много се е гордеел според майка ми, е, че той е успял да популяризира фестивала в по-голямата част на света. Превръща се във визитна картичка на България. През 1972 година се гледа от над 200 милиона души само в системата на Интервизия. Отделно много западни държави са го излъчвали - Швейцаия, Белгия, две японски телевизии. Би Би Си прави филм за “Златният Орфей”, казва Райчин.

След този голям успех има конгрес на партията, на който се решава да се размаха пръст на интелигенцията. Търси се удобен човек, който не е бил член на партията, да е известен и зад него да не стои никой. Генко Генов, зад когото никога никой не е стоял, се оказва удобната жертва. През 1974 г. се прави шумен процес, части от който се излъчват и по телевизията. По това време съпругата му е бременна с първото им дете. Обвинен е в идеологическа диверсия и шпионаж, бил насаждал западното изкуство над социзкуството. А според регламента на конкурсната част, който бил измислил, всеки чужд изпълнител трябвало да изпълнява две парчета,

едното обаче

да е българско

И по този начин именно нашите песни излизат извън пределите на страната ни.

Опитали да докажат и големи злоупотреби с държавни средства. При направената ревизия се оказва, че няма никакви неточности, нещо повече - Генко Генов, който е имал право да пътува почти навсякъде на разноски на фестивала, е имал само една командировка за сметка на държавата, но дори тогава не е ползвал дневни. Поканите, които получавал да бъде жури, да чете лекции или да гостува на различни фестивали по света, били отправяни лично към него, а не като към служител на някаква институция.

Генко Генов е журирал в много фестивали.

Абсурдно е и обвинението, че чуждо разузнаване е платило по-голямата част от хонорара на Джани Моранди. “На “Златният Орфей” той пристигнал да пее за символичния хонорар от 1500 долара, който трябвало да бъде запазен в тайна. Баща ми убеждавал чуждите изпълнители с това, че стъпват на нов пазар, където ще се продават плочите им, и така се съгласявали да идват за съвсем малко пари. След това Джани Моранди отказал да пее на Сплитския фестивал и в интервю със сръбски журналист бил попитан колко пари са му платили, за да отиде да пее в малка България, а в Сплит не иска. Тогава той казал 40 000 долара, защото такива са били хонорарите му по принцип. И на делото питат баща ми как така сме платили само 1500 долара, кой е поел останалата част”, разказва Райчин.

Генко Генов получава 20-годишна присъда и е вкаран в единична килия в затвора в Стара Загора. Пускат го след осем години и през 1990 г. е реабилитиран. Престоят зад решетките е много тежък. Често

не разрешават

да му се дават

лекарствата,

от които има нужда заради проблемите с очите. Съпругата му пътува през ден с малката им дъщеричка до Стара Загора, често се случва да чака по цял ден и накрая да не я пуснат да види мъжа си.

Въпреки тежките години Генко Генов не се озлобява, запазва присъствие на духа и продължава да се опитва да бъде полезен дори зад решетките. Преподава на другите затворници чужди езици. Сформира певческа група, станала известна като “хор на убийците”. Марин Големинов прави аранжимент на “Полегнала е Тодора” и с тази песен хорът печели първо място на конкурс между всички затвори.

Хулио Иглесиас идва у нас две години преди да стане световна звезда.

В килията Генко Генов пише и приказки на дъщеря си, а тя всяка седмица си чака новата история. Имал право на един лист, на който със ситни букви редял Приказки за приключенията на девойката Бага. В тях вкарвал истински персонажи, но в приказен вариант, за да накара дъщеря си да повярва, че винаги доброто побеждава. “Говорих с издатели да съберем историите в книга. Те са много впечатлени от богатия език, с който са написани”, казва Райчин.

След като излиза от затвора, Генко Генов подава ръка на всички, които са го предали. “По време на процеса има много музиканти, негови колеги, които са склонени да сътрудничат, за да бъде очернен. Повечето вече са починали. Те имат деца, внуци и при положение че той им е простил, не ми се иска да ги казвам. Но мога да кажа хората, които никога не са го предали и застават зад него с целия си авторитет - диригентът на оркестър “София” Димитър Симеонов-Мончо, Марин Големинов, Лили Иванова. И човекът, който най-много е бил до семейството ни - Йорданка Христова. Помагала е по всякакъв начин, включително финансово, не е имало рожден ден или годишнина, които да пропусне, независимо от времето и какво са мислели другите. Тя е кръстница и на мен, и на сестра ми.

До ден днешен

е икона за

семейството”,

разказва Райчин. Естествено, поканил я да участва в концерта, но се оказало, че е заета на тази дата, и доста му се карала, че не я предупредил по-рано.

Най-тежкият период за семейство Генови е, когато бащата излиза от затвора. Тогава е в разцвета на силите си, но не му дават възможност да работи, много хора го отбягват, минават на другия тротоар и това продължава до неговото реабилитиране през 1990 г., когато отново става директор на “Златният Орфей”.

През годините, в които ръководи фестивала преди и след затвора, благодарение на него у нас идват световни имена като Жилбер Беко, Адамо, Джани Моранди, Хулио Иглесиас, Джозефин Бейкър и т.н.

Хулио Иглесиас идва в България след един фестивал, в който Генко Генов е жури. Българинът харесал младия латино изпълнител, все още непознато лице за световната сцена, и го кани да направи рецитал по време на “Златният Орфей”. Преди да се появи на сцената, младият певец е толкова притеснен, че

целият трепери

и се налага Дариана, съпругата на Генко Генов, която по това време е сътрудник към фестивала, да му даде някакви успокоителни, за са може той да се появи на сцената. Колкото и странно да звучи, тогава Хулио Иглесиас не е приет особено възторжено от българската публика. Част от зрителите взели да си тръгват и попитани от Генко Генов защо не гледат, казвали: “Абе, не е за нашата публика!”. Две години след гостуването му у нас Хулио Иглесиас се превръща в световна звезда.

Генко Генов с Блага и Райчин

Генко Генов е директор на “Златният Орфей” до 1993 г., когато умира. След това много от българските изпълнители се събират и молят съпругата му Дариана да се заеме с организацията на фестивала, защото винаги е била неотлъчно до мъжа си и знае всичко, свързано с престижното събитие. То продължава да съществува до 1999 г., когато театърът в Слънчев бряг е продаден. “Въпреки че е бил в чудесно състояние, той е продаден като рушаща се селскостопанска сграда”, ядосва се Райчин.

Какво четем:

Коментари