Кубинка намери българска приятелка след 33 години


Двете учили в института за руски език “А.С.Пушкин” в Москва през 1984 г.

54-годишната кубинка Марибел Каратала Суарес откри българската си приятелка Росица Найденова, с която учили заедно в Москва в далечната 1984-1985 г.

Двете се видели за последен път преди 33 г. на московското летище, където българката отишла да изпрати кубинската си приятелка.

“Предния ден имахме прощална вечер. Смяхме се, пяхме, плакахме, разменяхме си подаръци и си обещавахме да не загубим връзка. Пишехме си до около 1990 г., но после не знам защо кореспонденцията ни прекъсна”, казва Марибел. Тя обаче запазила

адреса на Роси

в монтанското село

Горни Цибър

“Много пъти мислех за приятелството ни и се опитвах да я открия през годините, но без успех”, казва Марибел.

При един от последните си опити решава да се свърже с испанската редакция на радио “България”. Те от своя страна я насочили към популярната рубрика на “24 часа”.

“Не можете да си представите колко съм щастлива, че успяхте да намерите Роси в България. Тя е скромна, интелигентна, честна и е много добър човек – качества, които ценя. Имах надежда, че някой ден ще можем да се срещнем отново. Сега това изглежда напълно възможно.

Благодарение на вас отново сме във връзка, пишем си редовно във фейсбук”, казва кубинката.

Тя и българското момиче се запознали в института за изучаване на руски език “А.С. Пушкин” в съветската столица през 1984 г. Едно от първите места, на които били заедно, бил рожденият ден на Росица. “Беше чудесно парти. Винаги празнувахме рождените дни заедно.

Често пеехме руски и

кубински песни, танцувахме и винаги беше много весело”, казва Марибел.

“Така си беше”, потвърждава Росица, която “24 часа” откри в Перник. И тя не е забравила приятелката си Марибел, макар че са изминали повече от 30 г. “Изненадана съм, че Марибел ме помни, но наистина имахме хубаво приятелство”, казва жената, която преподава английски в Националното училище за танцово изкуство в София.

Групата им в московския институт се състояла от 50-ина души. Имало студенти от различни националности от бившия соцлагер, Африка, Латинска Америка, Азия.

“В българската група бяхме по 7-8 студенти от Софийския, Великотърновския, Пловдивския и Шуменския университет”, спомня си Росица.

През 1990 г. малка част от курса успели да се видят на конгрес на русистите, който се провел в Москва, но Марибел не дошла. Кореспонденцията между нея и българската й приятелка прекъснала малко след 1990 г.

Въпреки това Роси пази всичките й писма и няколко албума с черно-бели снимки – двете заедно с други студенти

на Червения площад,

пред мавзолея,

на студентско парти.

Марибел живее в Хавана. Занимава се с рамкиране и продажба на картини на кубински художници. Понякога превежда от руски. Заради работата си от време на време пътува до различни краища на света. Малко преди да открие българската си приятелка бе в Италия. Сега се надява някой ден да успее да дойде и в България.

“Мислела съм си и аз понякога да пътувам до Куба, но преди това не можеше да стане, такива бяха времената. Сега нещата се промениха и ще се радвам да се видим след повече от 33 години”, казва Росица.


Какво четем:

🔴 За цената на шамарите в детска възраст

🔴 Чистач организирал точенето на лекарства, дал 20 хил. лв. за смяната им със стари

🔴 Патрул усмирил суданеца, налетял на жената на Сидеров (Снимки+видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе