Марио Бакалов пилотира най-големиясамолет в света


Той влиза в кабината на 5 г. и усеща, че това е мечтата му

“ 24 часа” публикува рубриката на Нова тв “Истории на успеха с Деси Банова”, която се излъчва в сутрешния блок на телевизията. В нея журналистката представя самоизградили се българи, които могат да се реализират навсякъде по света, но не късат връзката с родината.

Той е само на 38 години, но вдъхновяващата му история е доказателство, че невъзможни неща няма. От съвсем малък мечтае да стане пилот. Днес пилотира най-големия пътнически самолет в света “Еърбъс A-380”. За пътя към успеха и осъществяването на мечтите му говоря с Марио Бакалов.

- Откъде тази любов към летенето?

- Вероятно любовта се ражда съвсем в началото. След като се раждам,

още на третия месец

изпълнявам първия

си полет, тогава

като бебе

Разбира се, нямам спомени оттогава, но съзнателно за първи път виждам самолет на 5-годишна възраст и тогава също имам възможността да погледна в пилотската кабина. Този момент ще остане сигурно за целия ми живот. Тогава знаех, разбрах, че това е моята професия и че някой ден искам да стана пилот.

Пътят към осъществяването на детската мечта на Марио е доста труден и дълъг. На 15 години той разбира от лекарите, че никога няма да стане пилот.

- Тогава на профилактичен преглед очен лекар установи, че имам някакъв дефект в зрението - късогледство, и ми каза, че мога да забравя за летенето, което, можете да си представите, за мен беше огромен шок и разочарование, и ми трябваше доста време да се успокоя. Но се оказа, че окото се развива, и след няколко години отново на преглед се оказа, че зрението се е подобрило, че го няма този дефект. И така успях да мина медицинските изпити в авиационното училище. Слава богу, това препятствие го минахме, но, разбира се, е имало и доста други препятствия по пътя към пилотската кабина. И обучението е много трудно, изисква жертви. Самото влизане в пилотското училище е също много, много трудно. Така че пътят не е лесен, но пък си струва.

Трудностите за Марио не спират дотук. Той бива обучен за пилот, но след 11 септември 2001 г. следва криза на авиокомпаниите в целия свят и местата за пилоти биват съкратени. Марио обаче отново намира начин да полети.

- Вие може би сте единственият пилот, който става стюард заради голямата си любов към небето...

- Аз понеже много исках да съм част от авиацията, да летя, да съм близо до самолетите и затова тогава реших да се пробвам като стюард и летях 6 месеца като стюард на “Боинг-474” - дълги отсечки и маршрути, и беше страхотно преживяване. И до ден днешен ми е от полза, защото знам каква е работата на моите колеги в пътническата кабина, разбирам техните нужди и проблеми, от една страна, и от друга, тъй като се запознах с различните видове пътници, знам с кого летим на борда и това ми помага в извънредни ситуации, когато имаме проблеми на борда - било то медицински, било то с агресивни пътници.

През лятото на 2004 г. детската мечта на Марио става реалност и той сяда в пилотската кабина като първи офицер на “Еърбъс A 320”. В началото на кариерата си лети из Европа и става един от най-младите преподаватели. Следващата стъпка за него е преквалифициране на Airbus A-340 по трансконтинентални маршрути. От 2014 г. Марио пилотира най-големия пътнически самолет в света - “Еърбъс A 380”.

- Какво ви дава професията пилот, какво е усещането да сте в небето?

- Професията на пилота е много нестандартна, дава различни възможности. Например, виждайки всеки ден слънцето,

бидейки всеки ден

над облаците -

една свобода,

която ме кара да се чувствам жив. Също допълнително да управлявам най-модерната техника в света, да летя, да работя с много ангажирани и отговорни хора, със суперекип, да се срещам с различни пътници, колеги, да пътувам по целия свят, да виждам различни държави, култури. Всеки ден е различен, няма ден, който да се повтаря. Затова мога да кажа, че моята мечта се сбъдна и аз живея своята мечта.

- Вероятно има и висока цена, която плащате, каква е тя?

- Да, от друга страна, хората виждат само хубавите неща на тази професия, но тя има и една друга страна, която означава

Самолетът "Еърбъс А 380"

губене на

спонтанност, тъй като

работим по графици, месец за месец. Сега не мога да кажа: “Утре излизаме на ресторант” или “Ще се видим с приятелите”, защото аз живея по моя график, те си имат техния живот, т.е. има едно дистанциране. Липса малко на социален живот, тъй като повече от половината време аз не съм вкъщи, проблеми със семейството, с приятелите. Също работа на смени, през нощта, липса на сън, различни климатични зони, разлика в часовете, което действа на биоритъма на тялото, огромна отговорност за толкова много хора и, разбира се, за собствения живот. И също да не се забравя, че ние на всеки няколко месеца трябва да ходим на тренажори, да се упражняваме, да тренираме извънредни ситуации. Тази подготовка и това, че може да бъдеш скъсан на такъв изпит, също е едно допълнително напрежение.

- Вие осъществявате и още една своя мечта, а именно - да приземите най-големия пътнически самолет “Еърбъс A 380” в България. Какво беше усещането?

- Трябваха ми няколко години да се организира това пътуване, да се намерят хора, които подкрепят тази идея. Но в края на краищата беше един невероятен ден, когато кацнахме с моите колеги тук. В София, като видяхме хората, които се бяха събрали около летището, като развяха българското знаме, като видях очите на тези хора - това ме направи толкова щастлив, удовлетворен, че със сигурност няма да го забравя цял живот.

И въпреки че Марио живее в Германия, неговата връзка с България остава много силна. Той често си идва, не само за да види своите близки и приятели, а и защото иска да бъде полезен на страната ни. Често води мотивационни лекции за това как да постигаме мечтите си. Големият пилот е канен от различни компании, за да дава и ценни съвети на мениджърите как да се справят с кризисни ситуации. За Марио децата на България са много важни и той не спира да подкрепя всички мероприятия, свързани с обучението на децата в авиацията. Марио е и част от отрядите за бързо реагиране след авиоинциденти.

- Вие сте вдъхновяващ пример за това как човек може да осъществи своите мечти. Какво е вашето послание към всички, които искат да осъществят своята мечта и като вас просто да полетят?

- Според мен едно от главните качества, което поне в моя живот много ми е помогнало, е издръжливост, тъй като никога мечтите не се сбъдват от днес за утре. Винаги трябва някакво време, даже години, както в случая с “Еърбъс A 380” в София. Много хора се отказват, когато видят трудности. Но това е част от живота - има стъпки назад и трябва просто да се изчака, човек да има търпение, да пада, отново да става, както е било и в този случай. Другото нещо е

да визуализират

успеха

Един пример ще дам: аз си бях направил фотомонтаж на “Еърбъс A 380” в София, преди още да кацне, и тази снимка я държах пред мен на бюрото си и я гледах, и я визуализирах, и си представях как това нещо ще се случи някой ден. И това ми даваше мотивация да гоня тази мечта, докато действително се осъществи. И третото - вяра в себе си. Вяра, че нещата ще станат.


Какво четем:

🔴 Невероятната красавица Лора шашна всички с това, на което се отдаде! (СНИМКИ)

🔴 Кубинка намери българска приятелка след 33 години

🔴 За цената на шамарите в детска възраст

Източник: 24 часа



Коментари



горе