Правете добро на Игнажден – има магическа сила!


Месец декември е изпълнен с празници. Освен Никулден и Коледа има и други, които заслужават внимание. Разберете повече за традициите, обичаите и поверията на старите българи, за това какво трябва и какво не трябва да правите на Света Ана (9 декември) и на Игнажден (20 декември). Предлагаме ви откъс от книгата „Коледа и Нова година по български”.

Света Ана

9 декември

Да почерпят: Анна и производните и: Ана, Анета, Аника, Аница, Анче, Анушка; Нуша, Нушка (може и от Теменужка да е); Яна, Янка.

Анино зачатие

На този ден се отбелязва зачатието на св. Ана, майката на Богородица. Света Ана (евр. „Божия благодат”, “милост”) е потомка на известен род – Адроновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI в., когато в Константинопол е построена първата църква, носеща името й.

Тя е покровителка на брака, семейството, майчинството. Закриля девиците, бременните и вдовиците. Народът ни нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино ведение, Света Ана Каталина.

Освен с майчинството празникът се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил се е празнувало на 22 декември, деня на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден седем светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет”, а на св. Вартоломей (11 юни) „го завъртат към зима”. Най-дългата нощ е време на нарушено равновесие между земните и божествените сили, между реда и хаоса, между доброто и злото. Тя е гранична – между нашия и отвъдния свят, нощ за магии и магьосници, заклинания и прокоби.

Ритуали

Жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня.

Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви.

Насаждат се кокошки за първи път, за да се излюпят всички яйца.

Вярва се, че всички магии, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящо място за тях са гробищата – сакралната граница между световете.

Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, а от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.

Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Вечерта слагат под печката жито и сол, а на другата сутрин захранват със солта домашните животни и вярват, че така ще ги предпазят.

Пред всяка врата на къщата се пали купчина говежди тор – пушекът гони злите демони надалече.

Забрани

Млади жени и бременни не трябва да работят на този ден, за да раждат по-лесно.

Майките не бива да работят, за да не се разболяват децата.

Не се боядисват дрехи. Според едно поверие на този ден започват родилните мъки на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно.

Забранява се работата с вълна, за да се раждат женски агънца, за да не окуцяват домашните животни, за да не нападат вълци стадата и овчарите.

На места денят се смята за лош и опасен. Света Ана е празник на самодивите, затова мъжете не излизат извън село, за да не срещнат прекрасните, но зли създания.

Гадания и предсказания

Следи се какъв ще е полазът, т.е. какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.

Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

Игнажден

20 декември

Да почерпят: Игнат, Игната

и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо Иго, Игон; Ига, Игната, Игнатка, Игне; Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира.

Свети Игнатий Богоносец

Самият Исус вдигнал малкия Игнатий (лат. „огнен”, „пламенен”) на ръце, обърнал се към учениците си, които спорели кой от тях е най-голям, и им казал: „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който се смири като това детенце, той е по-голям в царството небесно.” (Евангелие от Матея, 18:3–5) Така те запомнили думите на своя учител, но запомнили и детето Игнатий. От тук нататък ще го наричат Богоносец, иконите ще го изобразяват в ръцете на Бога, а празникът му ще поставя началото на календара, когато новото, по детски чисто и свято, все още предстои и се очаква.

Свети Игнатий бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, който го ръкополага за епископ на църквата в Антиохия (днес Антакия). На този пост той служил цели четиридесет години. Страданията започнали, когато римският император Траян (Марк Улпий Траян, около 53–117 г.) наредил в чест на победите му да се принасят дарове и жертви на римските богове. Църковните старейшини не склонили да се молят на идоли, не направил това и водачът им епископ Игнатий. Самият Траян пристигнал в Антиохия да го разубеди и да изиска подчинение на царската си воля. Попитал тогава Траян що за име е това Богоносец, а епископ Игнатий отвърнал, че това е човек, който носи Бога в себе си. Мисията на римския император се провалила напълно и той изпратил непокорния епископ в Рим, за да бъде наказан. Разстоянието от Антиохия до Рим свети Игнатий преминал, окован в тежки вериги, и навсякъде по пътя възхитени жители го посрещали и му се покланяли. Хвърлили го в клетката на два кръвожадни лъва. Многохилядна тълпа изпълвала огромния амфитеатър. Преди смъртта си светецът успял все пак да се обърне към римския народ и да му каже: “Не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от чиято любов съм завладян… Аз съм негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за него”. Достойната смърт смилила император Траян и той преустановил гоненията против християните.

След смъртта си свети Игнатий се явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лечението на различни тежки болести и за всичко, за което хората търсели помощта му.

Празникът

За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо: „колкото петел скача на прага”. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.

Ритуали

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.

Измитат се саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.

Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.

Коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.

Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.

Месят се колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.

Коли се прасето.

Рано сутрин родителите теглят децата или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.

Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.

Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще са измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина със слама и като уж мъти пиленца, нарича: “Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете.” Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.

Пости се.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.

Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.

От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Забрани

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да “не излезе берекетът”.

Не се иска и не се дава нищо на заем.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Не се пере, за да не налети болест.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.

От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Гадания и предсказания

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.

Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с: „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!”. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шума, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!” Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: „Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!” След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии.

Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.

Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.

Метеорологични прогнози

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. Двайсети декември определя какво ще е времето през януари.

Обредни вещи, храни и символи

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет.

Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.

Петел

Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава нему се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.

Яйце

Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните действия и знаци са свързани с носенето на кокошките.

Квас

Символизира подготовката за началото, създаването на нов свят, нов живот, Нова година.


Какво четем:

🔴 Невена Коканова - жената, която никога няма да си отиде (ВИДЕО)

🔴 8 декември - 38 години от убийството на Джон Ленън

🔴 Рейнджърката е била убита с изключителна жестокост, сочат началните огледи (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе