Слава Рачева: Детството не може да си отиде


Освен че изиграва безброй роли в кукления театър, озвучава и дублира игрални и анимационни филми и записва приказки на грамофонни плочи, СЛАВА РАЧЕВА е известна на няколко поколения като гласа на Педя човек - лакът брада. Симпатичният герой от телевизионната рубрика "Лека нощ, деца" на 24 април става на 58 години. Само ден по-рано чаровната актриса, успяла въпреки всичко да запази завидния си оптимизъм и любовта към живота, по детски истински и от сърце ще се зарадва на 81 свещички върху тортата, поднесена й за ЧРД.

- Предаването "Лека нощ, деца" навърши 59 години. Как бихте коментирали тази възраст, г-жо Рачева?

- Страшно много са тези години. Животът е минал толкова бързо, толкова скоро, че и досега помня първите предавания, които започнахме в студиото на телевизионната кула. И, разбира се, няма как да забравя и първия ми партньор, който беше кръстен от мен - познатия и любим на всички говорител чичко Филипов, лека му пръст. С голямо удоволствие той ми даваше думата да разкажа приказката, да изпеем песничката и да пожелаем "Лека нощ" на всички деца. Дълго време продължи това чудесно партньорство. И накрая, в последните една-две години се виждахме на различни места.

- Със сигурност хората по улиците и до днес продължават да ви заговарят. Какво ви казват най-често?

- В повечето случаи ме спират с думите "Извинявайте, колко сте ми позната!" или "Радваме се да ви видим!" А като им отговоря на поздрава, веднага се сещат и бързат да признаят как те или децата им са израснали с моя глас. И по-възрастните, които вече са баби и дядовци, все питат: "Защо го няма това предаване?! Кога ще се върнете?" Винаги казвам, че това е работа на институцията, която го излъчва. Въпреки че аз много държа на тази принадлежност: Педя човек е герой на Българската национална телевизия и е първият детски образ, появил се на екрана у нас.

- Знаете ли поне приблизително колко поколения са израснали с Педя човек?

- За мен са пет. И аз междувременно станах прабаба. Започнах с Педя човек, когато дори не бях омъжена. Вече играех сериалите с куклата бременна с голямата ми дъщеря. След това с приказките на този герой израснаха и моите внуци. Техни съученици ги питаха: "Баба ви с този глас ли ви говори вкъщи?!" или "Когато се кара, като Педя човек ли звучи?!" (смее се) А те им отговаряха: "Ама ние не се караме!" За да не остава лошо впечатление нито за нас, нито за героя...

- Какво си спомняте от периода, когато се смени куклата?

- Въпреки че идеята бе да е новаторско и модерно, според мен не се получи. Остана споменът и хубавите чувства към първия Педя човек, които съществуват и досега. В определен момент махнаха "Лека нощ, деца". Но колкото и да мислим, че сме станали много модерни и информирани, хората продължаваха да се сещат за това предаване. Просто не се отчете, че се появиха други телевизии, които нямат специална детска програма. Голяма грешка беше, като се спря рубриката. И досега берем плодовете на тези пропуски. Куклата изпълняваше чудесна роля, като разказваше прекрасни български народни приказки на децата. А и те знаеха, че след като се каже "Лека нощ", трябва да си легнат, което е съвсем нормално за тяхната възраст. Но изведнъж се появи изречението, че не всички са по креватчетата в този час, което за мен беше, най-меко казано, непедагогично. Защото е желателно да ги свикваме на режим, който ще им помага през целия живот.

- Със сигурност доста неща останаха скрити за зрителите на "Лека нощ, деца"...

- Дълго време не се знаеше, че седя в краката на чичко Филипов. По онова време всичко се предаваше на живо, по 15 минути трябваше да стоя под масата. И беше много трудно да ме крият. Понякога дори ме показваха, без да искат - я ръката ми влезе в кадър, я нещо друго... Най-напред ме различаваха по гласа. А после, като започнахме да разказваме приказки, да даваме интервюта, станах разпознаваема за публиката и като лице.

- Вие самата кога обикнахте Педя човек?

- Стана веднага! Той заговори с моя глас, започна да се движи благодарение на ръката ми и даде възможност всеки път да се разказват нови приказки. Сигурно има и много неразказани, но за мен беше огромно удоволствие!

- Напоследък родителите, като че ли предпочитат да приспиват децата с телефоните, а не да им четат приказки за лека нощ. Обратим ли е този процес според вас?

- Родителите, които така възпитават децата си, може би като малки и те не са били приспивани с четене на приказки. Оттам идва това. По-възрастното поколение помни, че и преди време и майките, а често и бабите бяха много заети. Но телевизията беше една и най-лесно децата се приспиваха с предавания като "Лека нощ". Всички родители са ангажирани. И аз навремето бях или на представление, или в телевизията. Но все пак мисля, че четенето на приказки не е забравено - в семействата на моите внуци този маниер го има.

- Какво повечето хора не знаят за Педя човек?

- Със сигурност малцина са наясно, че куклата е летяла в космоса с Александър Александров! През 1988 г. той имаше право да вземе със себе си едно ковчеже. И пожела това да бъде Педя човек - лакът брада. Тогава ми се обадиха от някакъв комитет и поискаха куклата. Бяха направени четири малки човечета и едното наистина летя в космоса. Преди няколко години при потопяването на апарата, с който се осъществи това пътуване, вероятно Педя човек си остана завинаги на него. Но този любим герой е бил навсякъде и е оставил трайни следи, за да го помнят и сега. Беше много харесван. Имах шанса да стоя зад него, но иначе той свърши голямата работа. Дъщеря ми напоследък се шегува с мен: мамо, ти знаеш ли, че по бузките си заприличала на него (смее се).

- Било ли ви е някога досадно, че ви свързват предимно с този образ?

- Не, никога! Но наистина съм изиграла и безброй други роли в кукления театър, безкрайно много герои са минали през ръцете ми, в буквалния смисъл. Гордея се с всички и се впечатлявам, че са направени и запомнени. Естествено, за мен най-голямото постижение е, че съм участвала даже в "Мизантроп" от Молиер, което изобщо не е малко да има в биографията си една куклена артистка. В детските спектакли съм изиграла почти всичко - и Мечо Пух, и Малкия принц, което е много ценно, и досега с удоволствие препрочитам за себе си книгата. Да не ви казвам, че имам 1500 представления с "Рибаря и златната рибка", където играя алчната баба, която получи всичко заслужено за голямата си лакомия. Когато правехме срещи с деца - едно време имаше такава популярна дейност, след спектакъла винаги получавах комплименти. И досега срещам хора, които ми казват, че са намерили в YouTube и пускат на децата и внуците си песничките на Сънчо и на Педя човек. А това е много радостно за мен и ми създава усещане за щастие най-вече заради насладата, която носят тези образи на няколко поколения. С всичките роли в театъра и срещите, които съм имала с деца, даже и сега, когато ме поканят, с удоволствие приемам. Забелязвам, че въпреки новото време, големите промени, пълната информация, която се получава отвсякъде, за безкрайно многото телефони, игри и какво ли не, малките деца слушат с огромно удоволствие приказки, разказани с куклата. И се забавляват, и питат, и желаят да изпълнят песнички, да кажат стихотворения... Това не се е променило. Децата винаги са деца. Независимо от времето. А ние, които правим нещо за тях, продължаваме да сме нужни. И трябва да го правим с любов. Просто, ако се прави нещо в името на децата, да се прави докрай и за всички деца.

- Освен актриса, била сте и директор на Столичния куклен театър. Какви са спомените ви от този период?

- В един момент, когато в България станаха промените, знаете какво време настъпи. Театърът също беше засегнат от липса на публика, нямаше интерес към това изкуство. И точно тогава трябваше някой да поеме ръководството му. С голям ентусиазъм реших да се захвана с тази дейност, след като толкова много години - близо 35, бях работила в театъра. На голямо съвещание в Министерството на културата си позволих да кажа: да свием всички знамена, от всички цветове, и да знаем, че правим театър, който е нужен на всички наши деца. И трябва да го правим така, че майката, която се стиска за парички - дали да купи шоколад, пакетче масло или нещо друго за вкъщи, да има възможност да заведе сина или дъщеричката си на театър. По-скоро приемах тази длъжност не като работа, а това беше мисия за мен. Театърът трябваше да продължи да е отворен за хората, особено за малките деца, а те, при всякакви обстоятелства, винаги са жертва.

- Как приехте пенсионирането?

- Не съм се изплашила от факта, че договорът ми с държавата е приключил. А по-скоро бях неприятно изненадана, защото тъкмо свършваше театралният сезон, подготвях се за новия, но изведнъж ми казаха: ти си дотук. Даже не изчакаха да навърша 60 години. И ме пенсионираха на 1 август, когато даже не можех да се сбогувам с колегите си и да кажа защо изчезвам за откриването на сезона. Посочиха ми някакви неща, които нито бяха съществени, нито грешки, нито престъпления. Просто се намери друг човек, който без конкурс трябваше да бъде назначен. Но не искам по никакъв начин да се изкарвам жертва. Въпреки всички награди, които съм получила, казвам го с чисто сърце, без никаква маниерност или хвалби, най-голямата ми награда е вниманието на околните. Стига ми любовта на хората, които са ме запомнили. А те са много.

- Като ви гледам и слушам, страшно много се зареждам и се изпълвам с определена доза оптимизъм, че детството не е въпрос на възраст, а е състояние на духа. Но все пак - кога си отива детството?

- Не съм се и замисляла, че детството може да си отиде. Този ентусиазъм и това настроение, които нося, искам да внуша на всички зрители, слушатели или читатели. Трябва да вникнем в много хубавото послание на приказката, че доброто винаги побеждава злото. И каквото и да ни се случи, защото в живота стават различни неща, може да бъде променено. Стига да имаме вяра и достатъчно кураж да се преборим. И особено пък на децата да им вдъхнем увереност, че винаги могат да се преодолеят лошите неща и те остават назад във времето.


Какво четем:

🔴 Жива вода познава грешници - Чудесата на България

🔴 Как да боядисаме Великденски яйца с продукти от кухненския шкаф

🔴 Най-красивата българка в САЩ очаква момиченце

Източник: Дума



Коментари



горе