България потъна в скръб: Наш голям поет издъхна в съня си


Поетът Велин Георгиев е издъхнал миналата нощ в съня си. Той е роден на 21 ноември 1933 година в горноджумайското село Крупник.

Завършва журналистика и работи в различни медии – вестник „Патриот“, „Звезда“ – Кюстендил, „Пиринско дело“ – Благоевград, Радио Благоевград, Радио София, списание „Съвременен показател“ и други.

Велин Георгиев беше от хората, озарени да пишат поезия. Неговото ведро присъствие се предаваше заразително на околните. Гледаше на света с леко сърце и по тази причина житейските и политически несгоди, които го връхлетяха по времето на социализма не го пречупиха, а го закалиха. Поетът има издадени 37 книги, пет от които бе посветил на отишлите си от този свят събратя по перо.

В далечните години след култа към личността, той бе обвинен за антинароден и антипартиен автор на национално съвещание, ръководено от самия Тодор Живков. Поводът беше непубликуваното и отхвърлено от печат стихотворение “Чужда кръв”. Тогава поетът живееше в Кюстендил, остана без работа и всички го отминаваха като прокажен. Престанаха да го печатат. Почти две десетилетия Велин Георгиев бе в зоната на здрача. Едва след промените, той получи отново правото си да бъде поет и журналист.





Казваше: „Бях възмезден да ръководя всяка седмица поетичните вечери посветени на поети, писатели, журналисти, да представям книгите им. Какво по-голямо щастие!” Това ставаше в създадения и ръководен от него Национален литературен салон „Старинният файтон”. Там Велин Георгиев организираше всяка седмица творчески вечери в продължение на 23 години. Без никакво възнаграждение. Представил е над 800 творци.

Една от последните си книги написа в памет на жена си Снежана Пейчева, неговата последна любов, най-голяма опора и литературен критик. След нейната смърт му останаха най-близките му приятели, сред които най-често се срещаха с поета Христо Чернаев и журналистката Маргарита Петринска в кварталното кафене. Но вече не беше онзи вечно ведър и усмихнат поет, който можеше да срещнете с кучето му на разходка из квартал „Младост”.





Изказваме съболезнованията си на неговите близки и приятели.

Ето белязалото живота му стихотворение „Чужда кръв“:

Чужда кръв

Мамо,
казват, слънчев удар си получила
и по спешност тук са те донесли.
Казват, че си малокръвна, мамо,
затова са ти прелели кръв,
чужда кръв и ти си оживяла,
за да се върнеш пак на блока,
дето е останала мотиката –
нейде по средата на реда.
Ти ме питаш: кой е този, който
от смъртта със кръв те е откупил.
Скъпа моя,
тази кръв е чужда,
тази кръв е дадена от нужда,
от един със лесен труд охранен,
умен и заслужил наш другар.
Благодарността ти е голяма.
Цял живот на него би робувала.
Цял живот ти би му се отплащала.
Би му дала триста тона ябълки,
би му дала триста тона ягоди,
би му дала триста тона масло,
за да си накса с тях, разбира се,
дадената триста грама кръв.
Моя мъдра селска мъченице,
не намирам думи да ти кажа,
че човекът, който те откупи
от смъртта със триста грама кръв,
на когото ти си благодарна,
тази кръв от теб я, мамо, има.
Ти му я преливаш мълчаливо
всеки ден по три пъти без мярка –
на закуска, обед и вечеря.
Всъщност той и върна капка само…
Мамо, мамо…
Още колко много ти дължи!…
– Моля ти се, сине, не лъжи.
Майка съм на тебе и на него.
Майка съм на всички ви. Не мога
да не бъда благодарна, чедо,
на човека, който ме откупи
от смъртта със собствената кръв.
Аз съм майка. Майка съм. И майка
трябва да остана тук и горе
дето ще отида много скоро.
Сине, Господ няма да ме вземе,
няма да изгния в чернозема,
ако лоша дума проговоря…
Паднах на колени аз пред тая
проста и велика благородница.
Храм ми стана болничната стая.
И целувам майка Богородица. 


Четете още:

🔴 Стрелба в Бургас! Неизвестен стреля три пъти в кабинета на лекар

🔴 Вандали съсипаха хилядолетни рисунки в пещера "Магура"

🔴 На 60 години се оказах натрапница в собствения си дом





Източник: bulmedia





Коментари

горе