Българска лечителка от самодивски род говорела с животните, баела на цветята



Поетът Александър Руденко бил женен за лечителка от самодивски род – българката Иванка

Александър Анатолиевич Руденко е руски поет, писател, драматург, преводач и редактор.  През 1999 и 2000 г. издава на руски и на български език книгата „Иванка. Жена ми – магесницата”, посветена на българка от Видин, в която се влюбва, докато е на гости в крайдунавския град. През 2017 г.

Руденко преиздава книгата със заглавие „Мистерията Иванка”, в която разказва за чудесата в живота си с лечителката, сравнявана с руската ясновидка Джуна.

Руденко се опитва да не обръща внимание на странните случки и събития в семейството му, за които няма обяснение, но чрез тази жена животът му постепенно се променя. През 1999 г. излиза книгата “Отговори за непосветения” - езотерична творба в съавторство с неговия син Зор Алеф, целител и духовен учител.





Г-н Руденко, последната ви книга „Мистерията Иванка” е посветена на жена ви - голяма българска лечителка. Каква беше тя?

Когато се запознах с нея във Видин, тя ме погледна така, че в тежкия й дълбок поглед припламна такава присмехулна мъдрост, че се обърках. Запитах се на колко години е тя: 18?...28?...38?... А може би на векове? Не ми беше чудно защо приятелите й в детството я наричали извънземната. Днес, когато Иванка вече я няма на земята, тази книга не може да й навреди. Няма да доведе пред вратите на дома й върволица от страдащи, повечето – безнадеждно болни. Няма да предизвика лавина от писма с молба за помощ, носени с чували от пощальона. Ето това не успях да предвидя през 1991 г., публикувайки първата част на книгата. Не съм си и представял в какво ще се превърне животът на Иванка, не се и замислях ще бъде ли по силите й да издържи постоянното напрежение от известността и товара на фокусираните върху нея хорски надежди.

Как лекуваше хората?

Ако в помещението, в което работеше с пациентите си Иванка, попаднеха някакви насекоми (мушици, пеперуди), те сякаш губеха контрол над себе си, кръжаха около нея, както обикновено правят край източник на светлина. Котките, кучетата – задължително пристигаха от другите стаи и се настаняваха близо. Няколко минути след началото на сеансите й термометърът в стаята показваше повишаване на температурата с 2-3 градуса. Що се отнася до хората, край Иванка човек се чувстваше бодър и му ставаше уютно. На мнозина, които просто се намираха близо до нея, докато работеше, им изчезваше настинката, налепите, различни възпаления, невралгии, укрепваше се нервната им система, повишаваше се жизненият им тонус. Една от пациентките й с миома на матката и мастопатия, след проведени два курса на лечение мастопатията изчезна, а гинеколозите не откриха никакви признаци за миома. Друг пациент с понижена активност на сперматозоидите, след четиринадесет сеанса спермограмата показала 80% активни сперматозоиди вместо 50% от предишното изследване.

Освен че е била голяма лечителка, тя е имала и други необикновени способности, говорела е с животните, баела е на цветята, за да цъфтят по-дълго?

Веднъж бяхме заедно в село Раковица, откъдето е баба й, и седнахме на топлите камъни край един ручей. От храстите изпълзя голяма костенурка. Като ни видя, уплашено забърза обратно. Без да стане от камъка, тя протегна ръка към костенурката – върховете на пръстите й напрегнато потрепваха, тъмните й очи застинаха, устните й едва помръдваха, сякаш шепнеше нещо, което не беше предназначено за човешки уши. Костенурката замря на място и стоя неподвижно около минута, докато Иванка не започна лекичко да люлее ръката си нагоре-надолу. Тогава костенурката бавно се обърна и тръгна към нас. Стана ми топло. Помислих си, че така сигурно се движи заек, омагьосан от погледа на питон. А Иванка взе костенурката в ръка, погали я по грапавата глава, която не се скри в черупката, лекичко я чукна с нокът по носа и я пусна в тревата и каза: „Продължавай си по пътя!” И костенурката бавно се отдалечи. Каза ми: „Аз знам техния език”. После добави: „Шегувам се”...

В работният й кабинет цветята не увяхваха учудващо дълго. Когато искаше да удължи живота на букетите си, по цели вечери специално ги обработваше, „баеше” им, като понякога махаше силно с ръце отдолу нагоре край стъблата; и тогава розите не вехнеха още по-дълго.


Наш приятел, кандидат на физико-техническите науки, Валентин Сичов, донесе веднъж на Иванка букет есенни хризантеми: Искам върху „моите” цветя да проверя колко време ще издържат при теб...

Ще издържат толкова, колкото аз пожелая! – прие предизвикателството Иванка. След две седмици видя цветята си непокътнати. 26 дни след началото на експеримента Иванка му върна хризантемите: „Занеси ги у вас! Стана прекалено. Чувствам, че вече вървя срещу природата: тя определя времето за живата красота. Можеш ли да си представиш жена с лице и тяло на девойка, която е на сто и петдесет години? Такова нещо в нашия свят е противоестествено и страшно. Хората не са готови за него!” – така казваше тя. Валентин се обади на следващия ден: за една нощ хризантемите се сгърчили и изсъхнали.

Какво казваше тя за изкуството?





Тя ме уверяваше, че истинското изкуство е наситено с целебна енергия и може да лекува много болести. Само трябва да откриеш необходимото произведение - книга, картина, скулптура, музика. Изкуството е способно да възстанови нарушената хармония в душата, а след това – и в организма.


Но за съжаление малцина умеят да общуват с изкуството на това равнище. „Що за глупашко понятие „екстрасенс”! – казваше тя. - Нима всички ние не сме екстрасенси? Тази дума означава повишена чувствителност към нещо. И само толкова. Всеки трябва да бъде екстрасенс в своята работа, в противен случай ще бъде халтураджия. И дърводелецът, и каменоделецът – всички трябва да са екстрасенси”.

Как наричаше своето занимание?

Казваше, че когато лекува болни, присъства биологично усещане на живата материя, затова, по-точно ще бъде да се нарече „биосенс”. „Но аз съм лечителка. И не само”. Връщайки се веднъж от редакцията вкъщи, заварих Иванка уморена, отпусната в креслото със затворени очи. Каза ми, че при нея е бил болен от рак човек и че ще работи с него, въпреки че ми беше обещала да не взема често онкологично болни пациенти, поне през три месеца. Каза, че вчера е била на концерт на Бах. Думите й бяха: „Имаше един миг, в който музиката ми каза, че сега не бива да щадя себе си, че трябва да изгарям... и да се възраждам, за да стана още по-силна. Човекът, който беше днес тук, са го изхвърлили от болницата – да мре. А аз искам той да живее. И ще живее още дълго”. Значи му е провървяло, че някога Бах е написал музика за Иванка.

Въпреки впечатляващите й заложби, тя става по-известна в Русия, отколкото в България, защо?
Когато се запознахме и се оженихме тя дойде да живее с мен в Москва. Затова стана по-известна там. После искаше само усамотение. През 1995 г. замина за България. Пресели се в родния си Видин и се зае със себе си: с четене, самотни разходки, мигове на вглъбени размисли, изготвяне на целебни отвари, балсами и кремове, чиито рецепти не показваше на никого. Искаше да я забравят. Моят живот през това време се раздвояваше между Русия и България. Навестявах често Иванка, но основно оставах в Москва с нашия син Анатолий (Зор Алеф). Кончината й за мен остана мистерия. Тя си отиде през 2001 г. Мисля, че една година преди това предчувстваше смъртта си. Започнаха разговори какво смята, че трябва да направя, когато си отиде, как да помогна на сина ни в неговия духовен път. Да публикувам завършената книга в целия й обем е мой дълг пред паметта на Иванка и пред хората, на които ще им бъде интересна и полезна.

Из „Мистерията Иванка”
„Откъде е нашият род, бабо? От града или от село?
-Нито е градски, нито е селски, а е самодивски! Много отдавна моята прабаба дошла по тези места от равнината. И тя имала такава бенка на тила си като твоята, само че по-малка... Била млада и хубава. Веднъж на нивата през пролетта я застигнала буря, измокрила се, настинала. Дясната й ръка се схванала. Янка тъкмо се била задомила, имала си и мъж, и детенце... Как да се грижи с една ръка за тях, как къщата си да върти? И тогава й се явила самодива и рекла: „Изчакай пълната луна, иди в гората, накъсай от бодливата трева под големия дъб, свари отвара, изкъпи се в нея и ръката ти ще оздравее...”
Повярвала на съня си Янка, отишла в гората по тълнолуние и щом напълнила вързопа с бодливата билка, от гъсталака надошли самодивите, завъртели хоро около нея и взели да я уговарят – ти, казвали, си наша сестра, остани при нас... Почти успели да я склонят, но си спомнила Янка за малкото си детенце, отскубнала се от хорото и избягала. Пред къщата се сепнала: ами билката? Какво да види: торбичката – на прага. Сварила билката, изкъпала се в отварата и легнала призори да спи. А в съня й същата самодива дошла и дума: „Рано или късно, сестрице, ще се върнеш при нас, а сега, виж, ръката ти е като нова... Вдигнеш ли я към лош човек, ще се засрами; към болен ли я вдигнеш, ще оздравее”.
-Ей така, ей така – завъртяла в кръг ръка баба Мара, така Янка лекувала хората после, докато не остаряла и не се върнала при самодивите..., че пак да се подмлади.

Книгата може да поручате от тук:


 


Какво четем:

🔴 Пиете 15 минути преди храна и забравяте какво е глад- детоксикация и отслабване едновременно

🔴 Новият начин за приготвяне на тиквички предизвика възторг във всички домакини, уникално стават просто

🔴 Феерия на вкуса - тиквички, забулени в бекон, с кашкавал и чесънче. Само като го слушаш, ти потичат лигите

Източник: portal12



Коментари



горе