Първи абитуриентски бал на БУ "Иван Станчов" – Лондон


За всяко нещо в живота си има първи път. И няма значение колко далеч си от дома или колко си уморен, докато вървиш в избрана посока. Ако искаш да бъдеш себе си, понякога е нужно просто да пренесеш традицията и да я вкорениш в новата земя на личното си настояще. Тогава става по-българско, по-домашно, по-свое и човек разбира, че където са той и близките му, там има Родина.





Има я, вече го знаем, защото всички ние, дванадесетокласниците, учителите и родителите от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на Р. България в Лондон, осъществихме своя първи абитуриентски бал тук, на Острова, и това ни накара да усетим дома отвъд пределите на България. Сбъднахме една мечта, която ни остави спомен за цял живот и ни накара да се почувстваме като в онзи „един неразделен клас“, рефренът, който поколения българи напяват, когато наближи това специално време от годината. Създадохме мигове, които децата ни ще възкресяват всеки път, когато се завръщат по личните си пътеки, обратно, към началото, преди излитането в живота.





25 май 2019 година. Ако някой ни беше казал, че ще преживеем това в сърцето на британската столица, сигурно нямаше да повярваме. Прекрачвайки прага на българския ресторант „Златни пясъци“ в Лондон, с колегите ми едва успяхме да сподавим вълнението си, защото предстоеше да видим нашите пораснали възпитаници за последен път като наши ученици. Носехме дипломите и книгите – подаръци за абитуриентите – съвсем, както някога – у дома. И съвсем, както тогава, пред нас застанаха децата, заради които работихме, тревожехме се, помагахме и съветвахме, закриляхме и напътствахме през всичките изминали дванадесет години.

Силна беше емоцията за директора на училището, г-жа Снежина Мечева, повела за ръка още от първи клас някои от нашите ученици. Облечени в прекрасните си тоалети, пораснали и красиви, те се изправяха пред нас и родителите си, озарени и нетърпеливи да продължат напред. Нали така е винаги в началото на живота – всички пътища изглеждат възможни, а посоките омрежват целия свят. И защо не, след като всичко, което сме възпитали у тях, им е помогнало в първата стъпка към личното им бъдеще – постъпването в университета.





Имаше много красота в онзи ден – и светлина, и сълзи, и усмивки. Точно като на бал – първи извън България и толкова български, колкото може да бъде само у дома. Затова, когато прозвучаха обичаните нашенски хора и когато цялата зала започна да танцува, веселието просто завладя присъстващите, развя се българското знаме, запяхме „Моя страна, моя България“, пръснаха се цветни конфети и Родината просто навлезе в този лондонски кът – млада, пълна с енергия и… доведена от Балканите, заедно с приятелите и роднините на абитуриентите, пристигнали тук, специално за нашия бал.

„Благодаря Ви, че бяхте част от нашето уникално училище“ – казах аз на учениците. „На добър час и попътен вятър в живота“ – благословиха ги г-жа Мечева и г-жа Анастасова. И сякаш взаимната ни обич ни направи неуморими на този първи бал, защото не усетихме как отлитаха часовете и как Лондон стана България за всички, които пожелахме да я създадем тук.

Една нова традиция, която не се страхуваме да продължим и през следващата година. Нужно е само, като на всеки абитуриентски бал, да преброим годините, както следва: “Еднооо, двеее, триии…” и така нататък, докато стигнем отново до дванадесет.

 

Здравка Владова-Момчева,

преподавател по БЕЛ, БУ „Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон


Какво четем:

🔴 2 пъти седмично и петичките стават нежни като бебешко дупе до морето - убива гъбичките, премахва мазолите

🔴 Граничар от Елхово открил Стоян Зайков и го подгонил

🔴 Лада с кухня, спалня и тоалетна / СНИМКИ

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе