Не съм беден, за да хвърлям храна


Изяжте каквото имате в хладилника, и след това пазарувайте отново

Mоя позната се върна от чужбина преди години и много изненада всичките си приятели, като започна да рови в хладилниците им и да държи сметка защо в тях има толкова застояла храна. Даже съвсем не на шега им предлагаше да изяде продуктите с изтекъл срок на годност, ако ще ги изхвърлят. Голяма част от близките ѝ бяха в шок. Мислеха си, че явно доста е гладувала в Америка, за да се държи по този странен начин. Непрекъснато я канеха на обяди, вечери с идеята да хапне нещо прясно приготвено. Тя обаче и тогава успяваше да ги изненада, като си вземаше или поръчваше нещо малко, а след това си дояждаше с останалото по чиниите.





Мина доста време, докато всички разберат, че тя всъщност споделя нова житейска философия, основаваща се на разбирането да не се изхвърля никаква храна. Затова и когато пазарува например, не избира най-здравите плодове и зеленчуци, а тези, които изглеждат зле и е сигурно, че никой от масовите клиенти няма да ги купи. Първоначално се чувстваше доста самотна и недоразбрана в България, но твърди, че напоследък среща все повече млади хора, които мислят като нея. Някои от тях също са учили и живели в чужбина, на други просто им е писнало да следват всеобщата консуматорска вълна.

“Първо огледайте собствения си хладилник. Най-напред изяжте онова, което вече имате, а чак след това пазарувайте отново. Гответе за толкова души, колкото ще седнат на масата, и не забравяйте да сложите и остатъците от предишното хранене”, казва 39-годишната Селина Джул. По професия тя е графичен дизайнер, но става изключително популярна в Дания, след като подхваща кампания срещу изхвърлянето на храна през 2008 г. Вдъхновява се, виждайки колко много продукти отиват в кофите за боклук. Самата тя е родена в Москва и от детските си години знае какво е недостиг на храна. Затова е научена да я цени.

Първоначално Селина просто започва да пише във фейсбук колко е вредно човек да купува по много само защото по-големите опаковки от даден продукт са на по-изгодна цена или пък са на промоция “плати две, вземи три”. Първо, защото така се изкушаваш да ядеш повече и неизбежно трупаш излишни килограми. Второ, защото унищожаваш безсмислено ценни ресурси, които са жизненоважни за други хора, а и замърсяваш околната среда, като изхвърляш неща на боклука. Постепенно фейсбук страницата ѝ “Да спрем разхищението на храна” прераства в кампания, благодарение на която отиващото в кофите ядене на датските семейства намалява с 25 процента за пет години. Няколко големи търговци се отказват да правят промоции, подтикващи да се купува повече от един и същ продукт, а други се включват в нова инициатива, произлязла от кампанията на Селина Джул.

Става въпрос за приложение за смартфони с обяви за намалена и непродадена храна, която предстои да бъде унищожена. Too good to go или, “Прекалено добро, за да се изхвърли” използва GPS система, която позволява на клиентите да откриват къде най-близко до тях има такива продукти. Платформата е разработена в Дания през 2015 г., но вече се използва в 12 страни, сред които Германия, Великобритания, Франция и Швейцария. Над 22 000 заведения, магазини и пекарни от над 2000 населени места са се регистрирали в нея, а потребителите са над 10 млн. Сред тях има както студенти и пенсионери, разчитащи на ограничен бюджет, така и млади хора, които нямат време да пазаруват и готвят. “Планът ни е тази година да спасим 20 млн. хранения, а следващата – 50 млн.”, казват от Too good to go.

Любопитно е, че инициативата им е много успешна в по-богатите страни в Европа. Смята се, че освен на по-прецизното отношение на живеещите в тях към парите, това се дължи и на много сериозната политика, които властите провеждат за намаляване на хранителните отпадъци. Във Франция например е приет специален закон по въпроса. Той задължава супермаркетите с търговска площ над 400 кв. м да даряват непродадената храна, която е с изтичащ срок на годност, но все още става за консумация, на благотворителни организации. Ако не го правят, ги очаква глоба от 3750 евро.





В Чехия също действа аналогично законодателство, като там санкцията може да стигне и до 390 000 евро.

В Италия пък даряващите непродадена храна фирми разчитат на данъчни облекчения. Освен това кампании насърчават италианците да вземат артисалата им храна в ресторантите за вкъщи, което преди години се е смятало за неприемливо.

Германия планира да намали наполовина отиващите в боклука хранителни продукти до 2030 г., но смята да го стори чрез разяснителни програми за ползите от това, а не чрез принудителни мерки. Повечето от тях ще бъдат насочени към семействата с деца, като целта е да се създаде напълно нова консуматорска култура.

У нас по въпроса с изхвърляната храна се говори от години, но не толкова с грижа за природата, както е в богатите западноевропейски страни, а като възможност да се помогне на нуждаещи се бедни българи. За целта бе създадена Българска хранителна банка, която да събира и разпределя продуктите. Дълго време обаче фирмите отказваха да даряват с мотив, че трябва да плащат ДДС върху продуктите, които дават, въпреки че нямат никакъв приход от тях. През 2017 г. те бяха освободени от това данъчно бреме, но пък бяха задължени да облепят със специален стикер предназначената за дарение стока. В резултат тя не само не се увеличи, но и намаля наполовина. По данни на Българската хранителна банка през 2016 г. са дарени 290 тона, а през миналата година - 150 тона. За сравнение в България годишно се унищожават около 670 тона храна в магазините и ресторантите, която не е могла да бъде реализирана. Със сигурност тя би могла да облекчи живота на много бедни хора, ако се намери работеща система, за да достига до тях. Но много повече обществото ни би спечелило, ако намали или въобще премахне тези отпадъци. Защото ще бъде спестен много ресурс за производството им и часове работа на хора, които днес се трудят здраво, за да са на гребена на консуматорското общество, жертвайки понякога личен живот и здраве.

Фрийганите ядат само от боклука в знак на протест

Все повече млади хора по света се обявяват за фрийган и спират да пазаруват храна. Ядат само това, което намерят в кофите за боклук. Не от бедност или защото ги мързи да изкарват прехраната си, а защото по този начин се борят срещу прекомерната консумация в икономическата система, насочена към печалби и загърбваща рационалното използване на природни ресурси.

„Вместо да се храня с продукти, които са произведени напук на законите на околната среда и които разрушават природата, с поведението си аз допринасям за това да намалява търсенето им. Защото, купувайки хранителни продукти, аз повишавам търсенето и по този начин стимулирам една верига от действия, която не одобрявам. Това е моят начин да протестирам срещу неща, които не ми допадат в това общество”, казва Йорг Бергщет пред Дойче веле. Той е говорител на движение „Отпадъчно хранене” в Германия и твърди, че някои от неговите членове не са давали пари за храна повече от 15 г. Самият той не харчи и за транспорт, тъй като пътува на автостоп, а също понякога и за наем. Това го прави свободен да не трябва да продава на всяка цена труда си и да има възможност да обикаля Германия, за да пропагандира каузите, в които вярва.

Отпадъчното хранене от години е популярно също и в Швеция, САЩ, Бразилия, Южна Корея, Великобритания и Естония, а през последните години и в Русия поради увеличаващият се брой на бедните.


Четете още:

🔴 Забраниха разходката на едро куче без повод и намордник, глобите скачат драстично

🔴 Д*аигърчулята

🔴 6 уникални места в България, за които не сте подозирали (и трябва да заведете детето си)





Източник: 24 часа





Коментари

горе