Отгледах чудовища, които ме захвърлиха на стари години да умра в самота


Събудих се от силните гласове, които идваха от болничния коридор. Децата ми се караха кой да поеме грижите за мен. Откакто паднах на легло, ги слушам как прехвърлят отговорността си един на друг. Не ме искат вече. Стара и болна съм, ще им бъда в тежест.





Посветих целия си живот на тези двама неблагодарници. Съпругът ми почина млад и се наложи сама да отгледам сина и дъщеря си. Работих на две места, за да имат всичко. Платих им образованието и благодарение на мен днес дъщеря ми е дизайнер, а синът ми – строителен инженер. Когато бях здрава, гледах децата им. Водех ги на училище, прибирах ги, а вечер им помагах с домашните. През уикендите оставаха да нощуват при мен, за да могат родителите им да си отпочинат на спокойствие. Но един ден припаднах. Лекарите казаха, че е от напрежението.





Докато бях в болницата, дъщеря ми ме посети само веднъж, а синът се интересуваше как съм единствено по телефона. Слава Богу, излекуваха ме, но докторът каза да не се преуморявам. Едва се бях прибрала и ми доведоха внуците на гости. Знаете как е с малки деца: тичаш покрай тях, играете си на детската площадка, приготвяш им вкусна храна.





Два месеца по-късно краката ми започнаха да се схващат. Много трудно се придвижвах. Помолих сина ми да ме закара с колата си за изследване, но той беше все зает, затова си наех такси. За един беден пенсионер, това са излишни разходи. В болницата лекарите ми направиха обстоен преглед, за да разберат причината за заболяването ми. Оказа се, че имам кръвен съсирек в крака, който отслабва кръвообращението и е много опасен за живота. Операцията била рискована, затова ми препоръчаха скъпо лечение. С течение на времето проблемът се задълбочи. Един ден не можах да стана от леглото. Обадих се на дъщеря си, но тя била на работа и ме посъветва да извикам линейка. Оттогава не чувствам краката си и не мога да се движа. Лекарите обясниха на децата ми, че отсега нататък ще се наложи да се грижат за мен, защото съм в безпомощно състояние.

У дома сина и дъщерята дълго се караха кой от тях ще ме вземе да живея при него. Дъщеря се аргументира, че апартаментът й е малък и няма отделна стая за болен човек.





Синът също не отстъпи и заяви, че жена му отново е бременна и е малко вероятно да се съгласи да приюти свекърва си. Докато ги слушах, изпитах дълбок срам, че никой от тях не ми съчувства. Прекъснах ги, казвайки им да напуснат жилището ми и двамата. Не искам да им бъда в тежест. И те си тръгнаха. Цяла нощ ридах, прегърнала възглавницата. Как можах да отгледам толкова неблагодарни деца? Аз ли ги възпитах така? Няколко дни по-късно ме посети една съседка. Петя е вдовица и сама отглежда дъщеря си. Милостивата жена сготви, почисти къщата и ми свари чай.





Преди да си тръгне, съседката каза, че щом собствените ми деца ме зарязаха болна, тя ще идва всеки ден, за да ми помага. Оттогава й давам половината си пенсия, за да ми купува храна. Останалите пари отиват за комунални услуги и други битови стоки. Сега животът ми изцяло зависи от съседката. Сина и дъщерята се обаждат от време на време и въздъхват с облекчение, научавайки, че има кой да ми даде паничка супа. Никога не съм вярвала, че собствените ми деца ще ме оставят да умра сама. Отгледах чудовища. Срам ме е!


Какво четем:

🔴 “БОКЛУЦИ…” СТИХОВЕ ОТ КОИТО ДА ТЕ ПОБИЯТ ТРЪПКИ

🔴 Златен Хипократ: Лекар от Бургас се дипломира с 50 шестици за 50 изпита

🔴 Недосегаемите?! Изчезващ вид ли са?

Източник: izvanredno



Коментари



горе