Ученици пребиват бай Делчо, вдъхновени от филма "Прахосниците"
Млада жена държи съпруга си под ръка и звънят на входната врата на баща й пред апартамент на централния булевард "Раковски" в Хасково. Мъжът искал да почерпи тъст си за Антоновден. Двамата изчакали 10 минути и след като никой не им отговорил, отворили вратата с резервните ключове, които били у тях.
В жилището двамата изпаднали в шок. Бай Делчо бил проснат на пода с разбит череп, мозъкът се виждал, а кръвта му била "окъпала" и стените.
"Беше 17 януари 1994 г. Спомням си много добре датата, на която след 21 ч. дежурният по РДВР ми се обади за произшествие на бул. "Раковски" № 17, вх. А. В блока с тунела, срещу училище "Иван Рилски", самотно живеещ мъж бил открит от негови близки в безпомощно състояние. Това гласеше докладът", разказва шефът на групата за разкриване на тежки престъпления към дирекцията Васил Матвеев.
Криминалистът стигнал бързо до мястото, защото живеел съвсем близо. С дежурната оперативна групата се засекли в тъмното, докато се лутали да открият в кой вход точно е местопроизшествието.
"От Районното бяха началникът му Румен Атанасов, заместникът по оперативната част Кънчо Статев и колегата Николай Сапунджиев. В това време пострадалия го изнасяха с носилката на Бърза помощ. Извършиха се рутинните в такъв случай действия - оглед на местопроизшествието и свързаните с него оперативно-издирвателни мероприятия. Кръвопролитната случка се бе разиграла в кухнята. Това си личеше още на пръв поглед", припомня си Васил поредното престъпление, което е разследвал.
На него и колегите му направило впечатление, че балконската врата била леко открехната. Освен кървищата по пода в жилището, оперативната група забелязала и малки части от мозък по стълбите, паднали от пенсионера при свалянето му с носилката.
"Разпитите на съседите от входа в късния час не дадоха ефект. На масата в кухнята имаше кутия с шоколадови бонбони. Бай Делчо, така се казваше жертвата. Веднага го познахме. Едър и здрав за годините си човек беше. Работеше като охрана в чейндж бюрото до входа на НАП. На следващата сутрин по предварителна уговорка се извърши повторен оглед. Докато траеше той, едно хлапе от съседния апартамент ремонтираше нещо бравата на входната врата. А ние си коментирахме на глас. Тогава не ни направи впечатление, че нарушаваме основно правило. То гласи: по време на оглед не се коментира нищо на глас", открехва нови тънкости от професията си Матвеев.
С риск да разкрием повествованието по-рано, хлапакът, мотал се по етажа, впоследствие щял да се окаже свързан с престъплението.
"Докато градихме версии за станалото, със Сапунджиев ходихме до ОАРИЛ в хасковската болница, за да се осведомим за състоянието на пострадалия. Не очаквахме да изкара много време. Половината му мозък горе-долу липсваше. Тогава ни бе съобщено, че старецът има и прободна рана в лявата част на гърдите. Най-вероятно от нож, който при съприкосновението с едно от ребрата е променил посоката си и не е пронизал сърцето. Бай Делчо се бореше със смъртта близо 40 дни, а кръвното му беше 120 на 80. Лекарите не можеха да повярват", връща лентата със спомените от преди 26 г. опитният полицай.
Васил Матвеев коментира, че помощта и съветите на подполковник Кънчо Статев, един от неговите учители, били също от полза. "Основно работихме със Сапунджиев по случая. Имахме опита и рутината, а си знаехме и кътните зъби от 80-те години на миналия век, когато бяхме екип от стая №8 в районното. Основна заслуга при разкриването на опита за убийство, защото бай Делчо почина, след като задържахме извършителите, имаше инспекторът от Детската педагогическа стая Димитър Стефанов", отдава заслуженото на всеки по веригата в системата пенсионираният вече криминалист.
Стефанов, според Матвеев, бил изграден оперативен работник, с доверени лица сред подрастващите, от които получавал информация. Така и в този случай инспекторът стигнал до данни за двамата вероятни извършители.
"Със Сапунджиев ги проучихме и пристъпихме към реализация. Единият се казваше Тодор - на 14 г. и няколко месеца, а другият - на 17 г. и 10 месеца. По-големият - Красимир, изгонен от Техникума по автотранспорт, беше именно младежът, който се правеше, че ремонтира бравата на вратата си", спомня си някогашният шеф на групата за разкриване на тежки престъпления в РДВР - Хасково.
Двамата заподозрени непълнолетни гледали криминалето "Прахосниците" на видео и решили да се правят на герои. Идеята да ограбят бай Делчо дал по-големият. Под предлог че си е загубил ключа, 17-годишният позвънил на съседа си и го помолил да мине през тераса в дома си. Пенсионерът пуснал комшийчето с приятеля му.
В кухнята бил нанесен смъртоносният удар в главата с чук, след което Красимир заключил бързо входната врата на апартамента и се върнал обратно в трапезарията. Там Тодор пак замахнал с чука. Двамата претърсили жертвата си. От джоба на жестоко пребития мъж взели портфейл с 400 лева. Претършували жилището и в гардероба открили още 3600 лв.
Докато бай Делчо се гърчил в конвулсии, Красимир взел от масата кухненския нож и го забил в гърдите на възрастния мъж. Заключили вратата отвън и се прибрали. Приятелят му Тодор имал кръв по ръкава на канадката си. Почистил връхната дреха с вода и облякъл черно яке. Разделили парите, изхвърлили портфейла и ключовете на жертвата в тютюневия склад. После се почерпили с ограбените пари в кафене, играли бинго и дори почели имения ден на свой приятел.
"Тодор първи направи самопризнания, докато баткото все увърташе и искаше да прехвърли вината на по-малкия. В деня на залавянето им бащата на Красимир бе освободен от поста директор на цигарената фабрика в Хасково. Бойко Кишков се казваше. След няколко години бе назначен за шеф на Цигарения холдинг в страната. За нас случаят беше приключен. Имаше осъдителни присъди, но не се интересувахме какви.
”При последвалия анализ на случая в стаята на подполковник Статев -служител от 1967 г. в системата, офицерът сподели, че през 70-те години на миналия век залавял бащата на Красимир за кражби", приключи полицаят поредната папка със спомени.
Какво четем:
🔴 Война за наследството на Бисер Киров🔴 На 2 февруари имен ден имат...
🔴 Момче от ромски произход с успешен бизнес, помага и на бедни
Източник: Марица