Българка с разказ за контраста в живота на най-желаната дестинация / СНИМКИ

Адвокатът от Пловдив Марта Божикова разказа за първите си впечатления, които е добила при пристигането си на една от най-желаните туристически дестинации тази зима - африканския Занзибар. Тя предостави снимки и сподели за част от десетките си преживявания в африканската страна Танзания. Ето и нейните впечатления:

В първия ни свободен ден след пристигането в Занзибар. Алармите ни са нагласени за 06:00 ч. – ще гоним изгрева. В просъница изпълзяваме от леглата, грабваме фотоапаратите и след 30 сек. сме на плажа. Първата ни изненада е, че навън е абсолютно светло, въпреки че слънцето все още не се е показало.

В 6:30 от морето започва да изплува оранжевият диск на слънцето. Докато включим апаратите, вече се е вдигнало на метри над морето. Няма време за съзерцание, камо ли за снимки. За съжаление, и лодкари няма, които да направят кадъра по-атрактивен – местните изпълзяват доста по-късно.

Е, щракнах го пустия изгрев като за спомен /че и една лодчица се появи ненадейно/, но беше ясно, че трябва да търсим други обекти за снимки на изгревната светлина.

Така тръгнахме на разходка по плажа, в посока рибарските лодки. Логично, около лодките, имаше движение на хора, но всички се покриваха или извръщаха глави още, щом ни забележат.

Да откраднеш бързо кадър, преди да си забелязан, е единственият ти шанс. В този момент видяхме една свежа, изрисувана постройка в края на плажа и тръгнахме към нея. Оказа се училище, а за наш късмет точно в този момент дечицата прииждаха към него - облечени в униформи, малки, сладки и любопитни.

Фотографската ми страст се подпали и реших, че трябва да влезна по-навътре в селото. Съзнавах, че поемам риск. Местните никак не бяха дружелюбни към апарата, а оттам и към мен. Никой не говори английски и шансът да се разбереш с тях е нищожен.

Страхувах се основно да не ми грабнат апарата – било като отмъщение, било с цел кражба, на мен да посегнат - не вярвах. Любопитството и лудостта ми надделяха и бавничко навлезнах в селото. Кадрите, мисля, говорят сами за себе си и е излишно да преразказвам това, което показват. Само ще отбележа, че това е най-култивираната част от селото – на първа линия до плажа. В следващите дни се престраших да влезна по-навътре и картината беше доста по-нелицеприятна. Но и за това ще дойде време.